МФ и ЕК са единодушни, че разходите в бюджета са отговорност на българските власти

Изготвянето на държавния бюджет и определянето на разходите са отговорност на националните власти. Това се заявява в позиция на Европейската комисия (ЕК), изпратена до Nova. Запитването от медията е отправено във връзка с изказване на премиера Румен Радев от преди два дни пред журналисти във Велико Търново за тежките преговори с ЕК относно запазването на социалната програма в бюджетния план за 2027 г. 

„Продължават изключително интензивни разговори с Европейската комисия, защото сме твърдо решени, въпреки препоръките ѝ, в този бюджет да запазим социалната програма – да запазим доходите, да запазим увеличението на пенсиите, на детските, на майчинските, на повече пари за образование, за здравеопазване, за култура, за спорт“, каза във вторник Радев. В изказването си той говори за „много тежки преговори с Европейската комисия“ и надеждата управляващите да отстоят вижданията си за бюджета.

В позицията си по темата от Европейската комисия посочват, че поддържат постоянен диалог с националните правителства, включително с българското, но решенията за конкретното разпределение на публичните средства остават в правомощията на съответната държава.

Представеният от България на 15 октомври бюджетен план в момента се разглежда от европейските институции, а официалната оценка се очаква на 24 ноември. Тя ще бъде част от есенния пакет на Европейския семестър, чрез който ЕС проследява икономическите и бюджетните политики на държавите членки.

Това, което ЕК проверява, е дали заложените приходи и разходи отговарят на общите европейски фискални правила.

От ЕК припомнят, че срещу България е открита процедура по прекомерен бюджетен дефицит и на страната ни се препоръчва да предприеме мерки за овладяването му, включително като ограничи увеличението на нетните публични разходи в рамките на определения корективен план.

Малко по-късно от Министерството на финансите също реагираха с позиция до медиите, като потвърдиха, че решенията за конкретното разпределение на публичните средства остават в правомощията на държавата.

В представения пред ЕК бюджетен план България се отклонява значително от европейските препоръки с бюджета си за 2026 г., като правителството оправдава това с късното приемане на бюджета, както и с натрупаните в предходни години дисбаланси. Според препоръките за 2026 г. годишният растеж на нетните първични разходи, финансирани на национално ниво, не трябва да надвишава 4,2%, а в разчета на финансовото министерство ръстът е от 9,6% за 2026 г.

За следващата обаче се планира известно компенсиране – при препоръчан ръст на разходите от 3,4% годишно за 2027 г. правителството планира да свие темпа до 1,3%.

В представения пред европейските власти план е вписано и свиване на дефицита през 2027 г. с 2 млрд. евро, от които приходните мерки са в размер на 1,959 млрд. евро, или 1,39% от БВП. Разходните мерки се очаква да подобрят бюджетното салдо с 57,3 млн. евро, или 0,04% от БВП за 2027 г.  

Значителен дял от ефекта на приходните мерки се пада на еднократния данък „свръхпечалба“ за няколко сектора, който ще има отражение единствено в приходите за 2027 г., както и на ново повишаване на минималния и максималния осигурителен праг. 

Същевременно през 2027 г. правителството предвижда увеличение на средствата за социална политика и заетост с 300 млн. евро, като те ще бъдат насочени основно за подкрепа на семействата с деца. Предвижда се още увеличение на пенсиите с около 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5% и повишение на възнагражденията на педагогическите специалисти със 7,5%.