Напрежението около дълга в Европа влияе върху разходите за корпоративно финансиране

Според Goldman Sachs опасенията относно държавния дълг в Европа започват да се отразяват върху разходите за корпоративно финансиране. Това може да остави някои компании с по-малко парични средства за инвестиции или за изплащане към акционерите, пише CNBC.

Корпоративните кредитополучатели в Европа са притиснати от две страни: нарастващата доходност по държавните ценни книжа и засиленото емитиране на облигации от страна на големите американски технологични компании (т.нар. „хиперскейлъри“), което засилва конкуренцията за капитал.

В бележка от 23 октомври от Goldman Sachs посочват, че емитирането на дълг от тези технологични гиганти се очаква да нарасне от 250 млрд. долара през 2026 г. до 420 млрд. долара през 2027 г. Същевременно глобалното финансиране на проекти в сферата на изкуствения интелект може да се удвои до 300 млрд. долара, тъй като технологичните гиганти все по-често се обръщат към пазарите на облигации, за да финансират инвестициите си в изкуствен интелект.

Всичко това се случва на фона на глобално покачване на разходите за финансиране. На 21 октомври доходността по 10-годишните френски държавни облигации, известни като OAT, премина границата от 5% за първи път от 2002 г. насам. Ден по-късно спредът спрямо доходността по 10-годишните германски държавни облигации (Bunds) достигна 177 базисни пункта на фона на опасенията за пренасяне на риска и в други части на Европа.

Развитите икономики, включително САЩ, Великобриания и Япония, също се сблъскват с подобен натиск върху разходите за финансиране през тази година.

Разходите за дълг нарастват

С оглед на затягането на кредитните условия анализаторите от Goldman отбелязват, че по-високите разходи за лихви вече започват да намаляват корпоративните маржове.

Те посочват, че доходността по облигациите с инвестиционен рейтинг в Европа се е повишила с около 30 базисни пункта до 4,4% от началото на септември, като спредовете спрямо доходността на държавните облигации, считани за безрискови, са се разширили с около 24 базисни пункта до 117 базисни пункта.

Същевременно разходите за финансиране при инструментите с по-висока доходност (и по-висок риск) са нараснали с около 90 базисни пункта до 7%, а спредовете са се разширили с 94 базисни пункта до 354 базисни пункта.

Разходите за лихви сред компаниите от индекса Stoxx 600 са нараснали от 1,25% до 1,85% от обема на продажбите от 2022 г. насам, тъй като разходите за рефинансиране постоянно се покачват, посочват от Goldman. Според анализаторите на банката, това увеличение от 60 базисни пункта е свило печалбите с повече от 5% през въпросния период.

Напрежението може да се засили за компаниите, на които им предстои падеж на дълг или чиито разходи за заемане на средства се коригират в зависимост от лихвените проценти.

„Средният срок до падежа на дълга при компаниите от Stoxx 600 е около седем години. Една четвърт от него трябва да бъде рефинансирана в рамките на следващите две години, а друга една четвърт представлява дълг с плаващ лихвен процент“, отбелязват анализаторите на Goldman.

„по-високите лихвени проценти биха могли сравнително бързо да засегнат около половината от дълга“, посочва се в бележката.

Кои са най-уязвими?

Това прави особено уязвими компаниите със слаба способност за генериране на парични потоци, ограничена възможност за промяна на цените, необходимост от рефинансиране в близко бъдеще или значителен обем дълг с плаващ лихвен процент, смятат от Goldman. „Повишаващите се доходности увеличават разходите им за финансиране, докато по-широките спредове засилват натиска върху онези, на които им предстои рефинансиране в краткосрочен план“, пише в бележката.

Този натиск може да принуди някои ръководни екипи да дадат приоритет на състоянието на баланса си за сметка на други начини за използване на наличните парични средства.

„В резултат на това мениджмънтът се фокусира повече върху намаляване на задлъжнялостта, което потенциално отклонява капитал от инвестиции или от възвръщаемост за акционерите“, коментират анализаторите.

От Goldman посочват, че не очакват „системен кредитен шок“, като отбелязват, че комбинацията от спадащи цени на суровините, умерена инфлация и лихвени проценти, както и по-добър растеж през 2027 г., би трябвало да помогне за облекчаване на напрежението върху балансите.

Вместо това те разглеждат нарастващите разходи за обслужване на дълга като „засилващо се ограничение“ за някои компании, особено на фона на забавящия се темп на растеж на печалбите, което създава допълнително затруднение.

Goldman очаква печалбите в Европа да нараснат с по-малко от 10% през следващата година (спрямо около 20% през настоящата), а в САЩ – с по-малко от 15% (спрямо над 30% сега).

Възможности при инструментите с фиксирана доходност

Майк Бел, ръководител на пазарната стратегия в RBC BlueBay Asset Management, казва, че е малко вероятно растящите разходи за заемане на средства да се превърнат в сериозен проблем за корпоративните кредитополучатели с инвестиционен рейтинг. Той предупреждава, че промяната увеличава необходимостта инвеститорите да бъдат по-селективни по отношение на високодоходните кредити.

„Бихме насърчили инвеститорите в множество активи да обмислят какво реалистично очакват от американските акции през следващите години от началната точка на сегашното повишено циклично коригирано съотношение цена/печалба и да сравнят тези очаквани доходности от акциите с доходността, налична в целия свят на фиксирания доход“, казва Бел.

„Когато правим това, то ни кара да мислим, че фиксираният доход започва да изглежда все по-привлекателен в сравнение с много акции на развитите пазари“, добавя той.