„Обадихте ли се на Путин“ – как протече единственият дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров

Външната политиката, отбраната, споразумението за Украйна и договора с Botas, ситуацията в Черно море, държавните финанси и медийната свобода бяха сред водещите теми, по които сблъскаха позициите си кандидатите за президент Андрей Гюров и Илияна Йотова. Единственият предизборен дебат от кампанията се състоя по БНТ в четвъртък вечер и продължи два часа.

Йотова повтори основните тези на кампанията си, свързани с разбирането, че мир в Украйна не може да бъде постигнат без Русия, а временно прекратяване на военните действия няма как да бъде одобрено от руската страна. Тя атакува опонента си по линия на споразумението с Украйна за сътрудничество в сферата на сигурността, докато Гюров отправи редица въпроси за подписаното от назначения от Румен Радев служебен кабинет на Гълъб Донев.

Андрей Гюров отстояваше тезата за необходимостта президентската институция да бъде противотежест на самозабравилата се власт и за засилване на отбранитените способности на България. 

Българският интерес във външната политика

„Когато не сме една голяма сила, естествено, трябва да разчитаме, че правилата важат еднакво за всички и най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят със сила и ние трябва да го следваме, независимо за кой конфликт става въпрос“, каза Андрей Гюров.

„Когато сме на масата в ЕС, там има 27 души. Когато сме 1 срещу 26, нашият глас не е силен“, каза Гюров и посочи, че според него страната трябва да работи за това да изгражда коалиции и да намира съюзници, преди да имаме нужда от тяхната подкрепа. Той даде пример с френското предложение за Северна Македония, което е превърнало темата в европейска, а не българска.

„Не приемам простият принцип – ние не сме голяма сила. Ние сме равнопоставен член на ЕС. Нашият глас е толкова равен, колкото на всички останали в ЕС, както на суверенна държава и на международната сцена“, каза Йотова. Според нея държавният глава трябва да има самочувствието да отстоява всичко това, пречупено през националния интерес на страната.  

По думите на Йотова,ЕС трябва да има своето предложение за това как да изглежда мирът в Украйна, но Европа е „леко изтикана“ от този процес.

Атаките в Черно море

Една от водещите теми по време на дебата беше тази за атаките в Черно море. Илияна Йотова заяви, че е поставила въпроса за безопасността на корабоплаването пред общото събрание на ООН още преди месец. „Ние потърсихме и получихме помощта на нашите партньори както от ЕС, така и от НАТО“, каза Йотова и допълни, че са направени „дипломатически совалки“, срещи с Турция и с Румъния.

„Оттук нататък ще има среща за сигурността на Черно море. Предлагам наистина да има среща за сигурността и мораториум на бойните действия между България, Турция, Румъния, Грузия, Украйна и Русия“, каза тя.

„Ако говорим само с пожелания, това остават думи във въздуха. В момента ситуацията в сигурността в страната е безпрецедентна. Имаме взривове на наша територия, имаме потънали кораби, загинали моряци. Черно море стана по-опасно от Персийския залив. Това е резултатът от политиката на снишаване“, заяви Гюров.

Според него заседанието на КСНС по темата за сигурността на Черно море е свикано прекалено късно, след като седмици наред е имало информация за очаквана ексалация. Същевременно съветът е приключил без конкретни решения и без конкретни цели.

„Снишаването не води до повишаване на сигурността, а напротив – точно в този момент ескалираха конфликтите и вече имаме потънали кораби близо до нашето крайбрежие“, каза Гюров.

Двамата влязоха в спор и по отношение на включването на България в антидрон инициативата на НАТО Drone Edge. Гюров припомни, че България реши да се включи само месец след изказването на министъра на отбраната Димитър Стоянов, че страната ни няма да участва, защото не може да си го позволи финансово.

Според Гюров България трябва да участва в развитието на такива системи, ако иска да е максимално защитена. Той подчерта, че не става въпрос за война на изтощение, а за защитни механизми за възпиране. „Когато цената на нападението стане прекалено висока, само тогава агресорът ще спре своите действия“, каза Гюров.

Ще се обади ли Илияна Йотова на Владимир Путин?

„Имаме нужда от истинско споразумение за мир, как да изглежда мира в Европа. Няма как да изключите Русия, защото няма как някой да вземе решение вместо нея“, заяви по време на дебата Йотова. 

„Националният интерес не е ли да се спрат военните действия“, попита Андрей Гюров и отбеляза, че ЕС, украинският президент Володимир Зеленски и САЩ призовават за замразяване на военните действия, за да се премине към следващите стъпки за призоваване на мир и попита как това е против националния интерес на България.

Според Йотова обаче временното прекратяване на военните действия се търси от едната страна с цел да не се стигне до примирие, защото другата страна няма как да одобри това. 

„Да, Русия е тази, която трябва да спре агресията, за да може да се премине към следващи стъпки за примирие“, заяви Гюров и допълни, че оттам идват заплахите и за нашата държава, и за цяла Европа.  

„Когато говорим за коалиция за мир, това само думи ли са, или действия“, заяви Андрей Гюров и попита Илияна Йотова дали иска да се говори с руския президент Владимир Путин и дали му се е обадила по телефона.  

Йотова отговори, че това ще стане само с мандат на Народното събрание.

Договорът с Botas и споразумението с Украйна

Темата за решенията на парламента по големи теми стана повод и за повдигане на въпросите за споразумението в областта на сигурността между България и Украйна и договорът с Botas. Докато според Илияна Йотова Андрей Гюров не е имал право да подписва споразумението в качеството си на служебен премиер, а според него то е било обсъдено в парламента и Народното събрание е взело решение, че е в правомощията на правителството. Гюров го определи като врата, която може да бъде отворена, за развиване на отбранителната индустрия на България.

За разлика от него, договорът с Botas е подписан за 13 години и е „врата, която не може да се затвори“, а България плаща по 500 хил. евро на ден.  

Йотова опита да защити договора с турската фирма с твърдението, че Кирил Петков и Асен Василев „за една нощ“ са прекъснали подаването на руски газ към България, но Гюров ѝ припомни, че всъщност доставките на газ са спрени едностранно от „Газпром“. Той посочи, че правителството на Кирил Петков е осигурило 6 кораба втечнен газ, които впоследствие са били отказани, за да се купува скъп газ.

Една от малкото теми, по които двамата кандидати за президент бяха единодушни, е значението на присъствието на съюзнически сили в България.

Въпросът за бюджета

С оглед на правото на президента да налага вето двамата бяха попитани за позициите им по отношение на бюджета на страната и финансите.

Илияна Йотова обвини Андрей Гюров, че по време на неговото управление цените са нараснали най-много и че като служебен пермиер е взел пари от Българската банка за развитие, за да покрива разходи за заплати.  

„Никога не е бил въпросът за плащане на заплати и откъде трябва да дойдат парите“, каза Гюров и уточни, че причината да бъдат извадени парите от ББР и върнати към бюджета е била, за да не бъде използвана банката като касичка за определени фирми.

Гюров отправи критики към бюджетния план на правителството за 2027 г., който „предвижда допълнителна административна и данъчна тежест върху бизнеса и домакинствата за около 2 млрд. евро и никакви действия за по-ефективно разходване на средствата за държавата“. Според Гюров посоката на бъдещия бюджет е срещу инвеститорите, българския бизнес и домакинствата.

По време на разговора за финансите на страната Йотова повтори тезата на правителството, че бюджетът за 2026 г. е бил заварен. Тя заяви, че според нея са изпратени фалшиви документи във връзка с финансите на държавата от изминалите години с оглед приемането на България в еврозоната.

По думите на Йотова "вече няма да се крият повече разходи, няма да се взимат предварително печалби от българските предприятия, ще спре неизплащането на парите на общините, само за да кажем, че имаме 3% дефицит“. „За мен това бяха фалшиви документи“, повтори тя за документите за приемането на България в еврозоната.

Какво е свобода на словото?

Една от интересните теми беше виждането на кандидатите за свободата на словото, повдигната от Андрей Гюров. „Свободата на медиите означава, че всеки в медиите свободно може да изкаже своето мнение – дали ще бъде вицепремиер, дали ще бъде премиер, дали ще бъде министър или всеки български гражданин. Това е изключително негово право. Аз така разбирам свободата на медиите, а не през цензурата или самоцензурата, която е още по-страшна“, каза Йотова, която има опит и като журналист.

„Медиите като четвърта власт трябва да бъдат коректив на държавното управление. Когато се казва кои журналисти да задават въпроси, когато едни медии се брандират като добри, а други - като лоши, когато пресслужбата на Министерския съвет се използва в предизборна кампания, това не е свобода на медиите, не е свобода на словото“, отговори Гюров.

Йотова го попита дали продължава да поддържа аналогията си за арестите на кметове от ДПС с възродителен процес – думи, които Гюров беше категоричен, че не е произнасял, но се тиражират от представители на „Прогресивна България“. „Това, което казах във въпросното интервю е, че борбата с олигархията е закъсняла, трябва да бъде доведена докрай и очакваме да видим резултати“, отбеляза Гюров.

По време на дебата Гюров попита Йотова и за помилванията на осъдени за наркотрафик. „Изградихте цялата си кампания върху лъжи“, каза Йотова в отговор и посочи, че всички документи, свързани с помилванията, са изпратени към прокуратурата.

Как „свири“ президентската институция

„Президентът може да бъде противотежест на една власт, когато се самозабрави това е изключително важно, когато една партия държи мнозинството в парламента и изпълнителната власт“, каза Андрей Гюров по повод виждането си за ролята на държавния глава. По думите му президентската институция в момента е като пиано в хола – всички го заобикалят, ни никой не свири на него.

Илияна Йотова му опонира, че президентската институция „от началото на 2017 г. е много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, които хората харесват и не са в кресчендо, както крещяха много други около нас през цялото време“.

По време на дебата Йотова заяви, че зад нейната кандидатура са застанали „най-голямата партия – "Прогресивна България", и най-старата партия - БСП“, ВМРО, както и широк инициативен комитет. Гюров обяви, че неговата кандидатура е изцяло на граждански принцип, без политически лидери и хора, обвързани политически, без представители на „Държавна сигурност“.

В дебата Йотова каза, че ако се върне сега назад във времето, също би избрала Гюров за служебен премиер, а Гюров посочи, че би приел, защото правителството му е успяло да проведе честни избори и би го направил отново.  

Вторият тур на изборите за президент ще се състои в неделя, на 1 ноември.