„Тренд“: Президентският вот показа силно поколенческо и териториално разделение

Отчетливи са социално-демографските различия в подкрепата за основните кандидати, показва екзитполът на "Тренд" с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки. Изследването е финансирано от "Нова броадкастинг груп" и "Евронюз".

Най-съществени са разделенията по възраст, образование и тип населено място. Електоралните профили на Илияна Йотова и Андрей Гюров се различават значително, като двамата кандидати мобилизират различни социални групи на първия тур на президентските избори.

Андрей Гюров е лидер сред младите избиратели. В групата от 18 до 29 години той получава 42,5% от гласовете срещу 27,1% за Илияна Йотова. Подобна е картината и сред хората на възраст между 30 и 39 години, където Гюров събира 40,5% от вота, а Йотова – 27,8%. При избирателите между 40 и 49 години подкрепата за двамата практически се изравнява – 34% за Йотова и 34,1% за Гюров.

С напредването на възрастта обаче съотношението се обръща категорично в полза на Йотова. Сред хората над 70 години тя получава 56,8% срещу 22,2% за Гюров. Показателно е, че над 40% от всички гласували за Йотова са на възраст над 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. В същото време повече от една трета (36,1%) от електората на Гюров е на възраст под 40 години, докато при Йотова този дял е 21,4%. Тези данни показват съществено поколенческо разделение между двата основни електората.

Не по-малко отчетливо е разделението между столицата и останалата част от страната. Андрей Гюров печели категорично София с повече от двойна преднина. В областните градове Йотова има преднина – 34,8% срещу 30,8%. В малките градове и селата обаче нейното превъзходство е значително.

Близо една трета (31,8%) от всички гласували за Гюров са жители на столицата, докато при Йотова този дял е едва 12,2%. Обратно, 45,8% от електората на Йотова живее в малки градове и села, докато при Гюров този дял е 26%. Данните очертават ясно изразено териториално разделение, при което Гюров концентрира подкрепата си в столицата и големите градски центрове, докато Йотова има значително по-силни позиции в малките населени места.

Що се отнася до етноса, за Йотова са гласували 35,4% от българите, а 33,1% са дали гласа си за Гюров. 51,6% от гласоподавателите от турския етнос са предпочели сегашния президент, докато 33,1% са харесали Гюров. При ромите съотношението на гласовете е подобно – 28,8% са за Йотова и 21,2% – за Гюров.

Източник: "Тренд"

Образованието също се откроява като разделителна линия. Сред избирателите с висше образование Андрей Гюров води с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова. При хората със средно образование съотношението е обратното – 41,3% подкрепят Йотова, а 24,7% Гюров. Близо две трети (65,5%) от избирателите на Гюров са с висше образование, докато при Йотова този дял е 47,1%.

Електоралният профил на Костадин Костадинов се отличава от този на двамата водещи кандидати, констатират социолозите на „Тренд“. Близо две трети (65,9%) от неговите избиратели са на възраст между 40 и 69 години. Младите до 30 години формират 9,1% от електората му, а хората над 70 години – 10,2%.

По отношение на образованието 54,4% от гласувалите за Костадинов са с висше или полувисше образование, 42,5% – със средно. Образователният профил на неговите избиратели е близък до този на всички гласували, което показва, че при него не се наблюдава толкова отчетливо образователно разделение, каквото има между Йотова и Гюров.

Данните показват и различна степен на предварителна мобилизация на електоратите на двете основни кандидатпрезидентски двойки. Две трети (66,3%) от избирателите на Илияна Йотова са взели решение за своя вот още преди началото на предизборната кампания. При Андрей Гюров този дял е 53,1%. За сметка на това една четвърт (25,4%) от подкрепилите Гюров са взели решение в рамките на кампанията, докато при Йотова този дял е 16,7%. Това очертава по-рано формирана подкрепа за Йотова и сравнително по-силна мобилизация на Гюров в хода на кампанията.

Общо 55,7% от всички гласували са решили кого да подкрепят преди началото на кампанията, 20,9% са взели решение по време на кампанията, 10,4% – в последните няколко дни, а 9,3% – в самия изборен ден. Това показва, че макар мнозинството да е имало предварително формирани предпочитания, близо една пета от избирателите са направили своя избор в последните дни или непосредствено преди да гласуват.

Партийният произход на гласовете разкрива различна степен на консолидация и преливане между политическите сили. Илияна Йотова успява да привлече 71,2% от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г., както и 76,9% от избирателите на БСП – Обединена левица. За нея гласуват и 22,9% от тези на ГЕРБ-СДС.

Андрей Гюров успява да консолидира 86,2% от избирателите на „Продължавам промяната“ – „Демократична България“ от парламентарния вот през април. Същевременно той привлича 47,6% от гласувалите за ГЕРБ-СДС. Към Гюров се насочват и 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“.