Решенията на водещи банки за лихвите ще бъдат във фокуса на пазарите тази седмица

В началото на новата седмица всички погледи са насочени към предстоящите заседания на някои от водещите централни банки по света, сред които са финансовите институции в еврозоната, САЩ и Япония. Те ще трябва да вземат решения за нивата на лихвените проценти, докато войната на САЩ и Израел в Иран почти навлиза в деветия си месец и продължава да тласка цените на петрола нагоре, предизвиквайки опасения за инфлацията в глобален мащаб.

Междувременно сезонът на отчетите за третото тримесечие на годината е в разгара си, като съвсем скоро инвеститорите ще получат информация за финансовите резултати на някои от технологичните гиганти от т. нар. „Великолепна седморка“.

Ето какво ще движи пазарите през следващите дни.

Европейската централна банка

Икономистите и инвеститорите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да задържи лихвените проценти без промяна на заседанието на 29 октомври, давайки си известно време за изчакване след двете увеличения на разходите по заемите от началото на войната в Иран.

Според наблюдателите базираната във Франкфурт финансова институция ще повиши лихвените проценти за последен път през декември. Повечето участници в проучване на Bloomberg очакват депозитната лихва да бъде вдигната с 25 базисни пункта до 2,75% на последното заседание на ЕЦБ за 2026 г. и да остане на това равнище до май 2028 г. За разлика от тях, трейдърите очакват още три повишения през следващата година.

Резултатите от проучването затвърждават дългогодишното разминаване в оценките за това колко решително ще трябва да действат централните банкери, за да върнат поскъпването на потребителските цени към 2% от сегашното му равнище, което е почти двойно по-високо. Докато инвеститорите следят отблизо постоянното покачване на цените на петрола, анализаторите посочват, че засега липсват вторични ефекти върху инфлацията.

„Все още няма признаци, че инфлацията при енергоносителите се пренася върху ценообразуването и определянето на заплатите в по-широката икономика“, коментира пред Bloomberg Бас ван Гефен, икономист в Rabobank. „ЕЦБ няма нужда да ускорява цикъла на повишаване на лихвите и може да изчака до декември.“

Лихвите по заемите бяха повишени два пъти в отговор на конфликта в Близкия изток - през юни и септември. Макар инфлацията да се ускори и да достигна 3,8% през миналия месец, икономическото производство се оказа по-устойчиво от очакванията на повечето анализатори.

Представителите на ЕЦБ искат да предотвратят трайното вкореняване на енергийния шок в икономиката и обмисляха ново повишение на лихвите още този месец. По-вероятно обаче остава повишение веднъж на тримесечие, като на заседанието през декември ще бъдат представени и нови икономически прогнози.

Прогнозата от септември предвижда брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с 0,9% през тази година и с 1,4% през 2027 г. при поскъпване на потребителските цени съответно с 3% и 2,5%. При неблагоприятен сценарий се очаква инфлацията да достигне 3,1% и 3,2%.

При цени на петрола над 110 долара за барел повече от две трети от анкетираните икономисти смятат, че икономиката на еврозоната се представя по-зле от заложеното в базовия сценарий от септември.

„Колкото по-дълго общата инфлация остава ускорена, толкова по-трудно става да се пренебрегнат вторичните ефекти върху заплатите, цените и инфлационните очаквания“, посочва Денис Шен, преподавател в Международното училище по мениджмънт в Берлин. „За ЕЦБ надхвърлянето на инфлационната цел вече представлява значително по-голям средносрочен риск от инфлация под целевото равнище.“

Освен ситуацията в Близкия изток централните банкери преценяват и доколко повишаването на доходността по облигациите затяга финансовите условия. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард и други представители на институцията изтъкват, че това ще ограничи икономическия растеж и ще намали пренасянето на поскъпването на енергоносителите върху инфлацията.

След като доходността по френските държавни облигации с референтен матуритет достигна 5% миналата седмица за първи път от 2002 г., някои инвеститори дори виждат риск от нова дългова криза в еврозоната. Все повече се обсъжда колко сериозно трябва да се влоши ситуацията, преди ЕЦБ да се намеси чрез все още неизползвания си инструмент за защита на трансмисионния механизъм (TPI).

Икономистите смятат, че прагът за подобна намеса е много висок. 70% от тях изключват каквато и да е интервенция, а около 90% не очакват използване на TPI. Инструментът беше създаден, за да противодейства на неоправдани и хаотични пазарни движения, които застрашават предаването на ефектите от паричната политика в еврозоната.

„Повишението на доходността по облигациите може да се обясни много добре с по-силното глобално търсене на капитал и влошаването на състоянието на публичните финанси в много държави“, заяви Карстен Юниус, главен икономист в Bank J. Safra Sarasin. „При тези обстоятелства би било трудно за ЕЦБ да обоснове използването на TPI.“

Федералният резерв

Двудневното заседание на Федералния резерв на САЩ ще започне във вторник, а решението за лихвените проценти ще бъде обявено в сряда.

Очакванията са централната банка да запази основния си лихвен процент без промяна в диапазона от 3,75% до 4%, след като през септември го повиши с 25 базисни пункта. Данните от инструмента CME FedWatch показват 90% вероятност паричният орган да остави политиката си непроменена.

На този фон инвеститорите ще насочат вниманието си и към последния доклад за ценовия индекс на разходите за лично потребление (PCE), като предпочитаният от Фед показател за инфлацията ще предостави нова информация за развитието на ценовия натиск в САЩ. Докладът за PCE за септември ще бъде публикуван в четвъртък.

Според прогноза на Dow Jones, съставена от MarketWatch, се очаква индексът да е нараснал с 0,5% през септември на сезонно коригирана база, докато базисният показател вероятно се  е повишил с 0,3%.

На годишна база се очаква инфлацията, измерена чрез PCE, да е достигнала 3,7%, а базисната инфлация по този показател - 3,1%.

Японската централна банка

Повече от 80% от анализаторите, следящи Японската централна банка (ЯЦБ), очакват следващото повишение на лихвите да бъде през декември, показва скорошно проучване на Bloomberg. Никой от анкетираните не прогнозира увеличение на разходите по заемите на заседанието на 30 октомври.

Около 83% от икономистите очакват паричният орган да повиши лихвите от сегашното им равнище от 1,25% на 18 декември. Само преди месец едва 35% прогнозираха увеличение през декември.

Резултатите от проучването сочат също, че 67% от анкетираните очакват ЯЦБ да вдига лихвите на всеки три месеца спрямо 46% в предишното допитване. Това показва очаквания, че централната банка ще запази същия темп на затягане на паричната политика, след като през септември повиши лихвите за втори път в рамките на три месеца.

Много икономисти посочват, че главният акцент на октомврийското заседание ще бъде оценката на ЯЦБ за това дали основната инфлация е достигнала целевото равнище от 2%. Откакто през 2013 г. определи целта си за ценова стабилност, централната банка все още не е обявила, че тя е постигната.

„Ако това стане, следващото предизвикателство ще бъде да се коригира степента на парично стимулиране така, че инфлацията да се задържи трайно на равнище от 2%“, пише Кейджи Канда, главен икономист в Daiwa Institute of Research. Той очаква повишения на лихвите през декември и март.

Управителният съвет на централната банка, ръководен от гуверньора Казуо Уеда, вдигна лихвите до 1,25% преди около месец, с което за първи път навлезе в прогнозния диапазон на неутралната лихва от 1,1% до 2,5%. Това засили интереса на пазарите към въпроса до какво равнище ще достигнат лихвите в настоящия цикъл на повишения.

Средната прогноза за крайната лихва остава 1,75% и в последното проучване. Някои икономисти отбелязват, че правителството на премиера Санае Такаичи може да създаде пречки пред повишаването на лихвите от ЯЦБ.

Такаичи е известна с подкрепата си за по-малко рестриктивна парична политика с цел стимулиране на икономическия растеж. Наскоро обаче министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт призова Япония да се откаже от политиките за стимулиране на инфлацията. След това Такаичи и членове на кабинета ѝ направиха поредица от изявления, според които правителството не провежда подобна политика.

Предвид тези изявления около две трети от икономистите, участвали в проучването, смятат, че правителството на Такаичи е смекчило позицията си относно повишаването на лихвите.

Според проучването анализаторите, следящи ЯЦБ, очакват в тримесечния доклад за икономическите перспективи, който ще бъде публикуван заедно с решението по паричната политика през октомври, прогнозата за инфлацията да остане до голяма степен непроменена, с изключение на леко ускорение за следващата финансова година.

Ключови данни от Стария континент

Що се отнася до икономическия календар, за Европа седмицата започва с доклада на германския институт Ifo за бизнес климата в страната през октомври. В сряда доклада си за потребителския климат в Германия ще оповести институт GfK.

Петък ще бъде наситен с ключови данни, като инвеститорите ще получат информация за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, Германия, Франция и Испания през третото тримесечие на годината, както и за инфлацията във водещите икономики от региона през октомври. В този ден се очакват и докладите безработицата в Германия и цялата еврозона.

Още за икономиката на САЩ

През седмицата инвеститорите ще имат досег до още важна информация за състоянието на американската икономика.

Във вторник ще излязат данни за разрешенията за строителство през септември, за седмичната заетост, за поръчките на стоки с дълготрайна употреба през миналия месец и продажбите на нови домове през септември. В същия ден се очаква и докладът на Conference Board (CB) за потребителския климат през този месец.

В четвъртък по традиция ще бъдат оповестени данните за новите молби за помощи при безработица, които ще дадат важна информация за състоянието на пазара на труда през изминалата седмица.

Сезонът на отчетите

Три от най-големите компании във „Великолепна седморка“ - Alphabet, Microsoft и Amazon.com - ще публикуват тримесечните си финансови резултати тази седмица, поставяйки големите технологични имена и мащабните им инвестиции в изкуствен интелект (AI) в центъра на вниманието.

Alphabet и Microsoft трябва да обявят резултатите си в сряда след затварянето на борсата, а Amazon ще публикува своя отчет в четвъртък.

Инвеститорите ще следят не само основните финансови показатели, но и ще гледат за признаци, че огромните разходи на компаниите за изкуствен интелект се превръщат в реален растеж. Сред ключовите показатели, които ще бъдат следени, са резултатите от облачните услуги, монетизацията на AI технологиите и капиталовите разходи. Wall Street ще оценява и дали сегашните темпове на инвестиции могат да се запазят.

Според данните на Fiscal.ai се очаква Alphabet да отчете печалба на акция от 3 долара при приходи в размер на 127,83 млрд. долара за третото римесечие.

Анализаторите на Wall Street прогнозират, че Microsoft ще отчете печалба на акция от 4,72 долара при приходи от 90,75 млрд. долара. За Amazon очакванията са за печалба на акция от 1,96 долара и приходи в размер на 202,2 млрд. долара.

Intel също е сред големите технологични компании, които ще публикуват финансовите си резултати тази седмица. Анализаторите очакват производителят на чипове да отчете печалба на акция от 0,40 долара при приходи от 16,47 млрд. долара.

Сред останалите компании, които ще представят финансовите си резултати тази седмица, са Robinhood Markets, Reddit, Boeing, T-Mobile US, Verizon Communications, Eli Lilly, Chevron, ExxonMobil Holdings, PayPal Holdings, Corning и Rivian Automotive.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, на фокус във вторник ще бъдат данните за инфлацията в Япония през този месец.

В сряда се очакват данните за ценовия натиск в Австралия през третото тримесечие, а в същия ден решението си за лихвените проценти ще обяви и Новозеландската централна банка. Анализаторите очакват паричният орган да повиши разходите по заемите с 25 процентни пункта до ниво от 3%.

В петък ще бъдат оповестен докладът за индустриалното производство в Япония през септември.