Нетаняху вижда в криптовалутите изход от санкции срещу Израел

Израелският премиер Бенямин Нетаняху лансира идеята за използване на криптовалути за заобикаляне на евентуални финансови санкции срещу страната, което предизвика остър отговор от централната банка, съобщава Bloomberg.

„Криптовалутите не могат да служат като средство за заобикаляне на санкции срещу Израел“, заявиха от Централната банка на Израел в съобщение в събота. „Правилният път за израелската икономика е запазването на икономическите връзки с основните ни търговски партньори и съсредоточаването върху предотвратяването на санкциите и тяхното негативно въздействие върху икономиката“, посочват още от институцията.

Нетаняху направи това предложение в интервю за телевизия Channel 10 броени дни преди парламентарните избори на 27 октомври, на които той е изправен пред сериозно предизвикателство от страна на бившия генерал Гади Айзенкот.

„Трябва да подготвим начини за избягване на банкови санкции чрез алтернативна икономическа система“, каза премиерът. „Знаете какво означава това – валути, които могат да ги заобиколят. Работя и по това“, допълни той. На въпрос дали има предвид криптовалути, Нетаняху отговори: „Точно така“.

В неделя критиките се разраснаха, като към тях се присъединиха 100 бизнес лидери и икономисти – някои от които бивши служители на централната банка и Министерството на финансите. Те публикуваха отворено писмо, в което изразяват „дълбока тревога“ по отношение на предложението на Нетаняху, определяйки го като „странно“.

„Ако бъдат наложени санкции, банковата система на Израел, бизнесът, износителите и инвеститорите ще бъдат парализирани“, посочват те, като добавят, че „чуждестранните инвестиции ще изчезнат напълно“.

Авторите на писмото изброяват и други последици, като например невъзможността израелците да използват кредитни карти или международни платформи за електронна търговия. Освен това, според тях, „способността на държавата да финансира нуждите си в сферата на отбраната ще бъде сериозно подкопана“.

Миналия месец 12 големи държави, начело с Великобритания, се ангажираха с координирани мерки срещу израелските селища на Западния бряг. Британският външен министър Ед Милибанд заяви, че тези мерки ще засегнат също така физически лица и компании, които предоставят финансиране, строителни и други услуги за селищата.

Това породи опасения за налагане на санкции върху израелски банки, което би могло сериозно да засегне технологичния износ – основен двигател на израелската икономика.

„Притеснението е, че чуждестранните банки ще спрат да предоставят съответните услуги на своите израелски партньори, което на практика ще лиши Израел от възможността да осъществява международна икономическа дейност“, коментира Яир Авидан, бивш ръководител на банковия надзор в Централната банка на Израел. Лидери на опозицията разкритикуваха идеята на Нетаняху, заявявайки, че тя ще превърне еврейската държава в икономически парий, подобно на Иран. От Централната банка на Израел посочиха, че политическото ръководство на страната носи отговорност за предотвратяването на санкции и запазването на търговските връзки, като „трябва да предприеме действия в тази насока“.

Предложението на Нетаняху за избягване на евентуални санкции „е присъщо за страни като Иран, Русия и Венецуела – държави, чиито банки са изолирани от света, чиито компании не могат да приемат плащания и от които младите хора бягат“, написа в социалната мрежа X лидерът на опозицията Яир Лапид. „Това е неговата визия“, допълни той.

Нетаняху „най-накрая признава, че Израел е изправен пред реална опасност от дипломатическа изолация и икономически санкции, но вместо да обясни как възнамерява да ги предотврати, той вече говори за подготовка на „икономика, която да заобикаля санкциите“, заяви бившият министър на финансите Авигдор Либерман, лидер на опозиционната партия „Израел Бейтейну“. Той обеща, че ако опозицията дойде на власт, ще „извади Израел от дипломатическата изолация и ще премахне заплахата от санкции“.

„Америка се промени“

В интервюто, излъчено в петък, Нетаняху също така предупреди, че десетилетията на американска военна помощ ще приключат, което ще принуди Израел сам да финансира отбраната си.

„Ако смятате, че ще продължим да получаваме това, което аз осигурих на два пъти – десетки милиарди долари американска помощ за бюджета за отбрана – по-добре се подгответе и свикнете с мисълта, че това няма да продължи“, каза той. „Това е така, защото Америка се промени, а не защото Израел се е променил. Това ще приключи. Въпрос на време е“, коментира той.

Нетаняху отбеляза, че на Израел му остават още две години с президента на САЩ Доналд Тръмп, но страната трябва да се подготви за по-малко благоприятна ситуация във Вашингтон, след като той напусне властта.

САЩ и Израел имат подписан меморандум за разбирателство, който е в сила до 2028 г. и предвижда предоставянето на 3,8 млрд. долара годишно, предимно за закупуване на военно оборудване от САЩ. Вашингтон предостави и допълнителни средства в размер на поне 15 млрд. долара по време на тригодишната война, започнала след нападението на „Хамас“ срещу Израел през октомври 2023 г., при което загинаха 1200 израелци.

Нетаняху заяви, че Израел може да си позволи по-високи разходи за отбрана благодарение на силния икономически растеж въпреки трите години война. „В продължение на години държахме разходите за отбрана под контрол, за да насърчим икономическия растеж“, каза той. „Сега икономиката трябва да подкрепи отбраната, защото без сигурност няма да има и икономика“, каза той.