В условията на глобална икономическа жега се пазете от финансови пожари

Дори две войни и главоломно високите цени на енергоносителите не успяха да охладят световната икономика. Световният растеж навлиза с висока скорост във втората половина на годината, принуждавайки управляващите активи да търсят противопожарни просеки, като същевременно запазват инвестициите си, а по-високите лихвени проценти може да се окажат единственият останал инструмент за забавяне на икономиката, пише Майк Долан за Ройтерс.

През шестте месеца, откакто войната на САЩ и Израел в Иран тласна цената на суровия петрол нагоре с 50%, а цените на природния газ се удвоиха, всички очакваха с тревога да видят как тези ефекти ще се разпространят в световната икономика. Но с наближаването на края на третото тримесечие световната икономическа активност изглежда по-скоро е набрала допълнителна скорост, движена повече от надпреварата в областта на изкуствения интелект (AI) и бумa на корпоративните инвестиции, отколкото от който и да е друг отделен фактор.

Ако инфлацията продължава да остава ускорена, а лихвените проценти се насочват нагоре, причината е в тази базова комбинация от силен икономически растеж, напрегната геополитическа обстановка и произтичащите от нея прекъсвания на доставките.

Само през последната седмица бяха публикувани няколко впечатляващи показателя. Неочакваният ръст на заетостта в САЩ през август е един такъв пример. Данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната и Япония за второто тримесечие бяха ревизирани нагоре, а ръстът на китайския износ и внос се движеше между 25% и 30% на годишна база до миналия месец. Междувременно приключи сезонът на корпоративните отчети с един от най-бързите общи ръстове на печалбите в историята.

Не е изненадващо тогава, че цените на медта - често разглеждани като барометър на глобалната индустриална активност - отново се покачват до рекордни равнища и почти са се удвоили само за пет години. Разбира се, зад поскъпването на червения метал стоят и други фактори, включително опасенията от американските мита и различни ограничения в предлагането. Но медта все пак остава отражение както на оживената икономическа активност, така и на силното търсене, породено от бурното изграждане на центрове за данни с изкуствен интелект по целия свят и от по-високите разходи за отбрана.

Измерването на нагласите сред световния бизнес води до същото заключение.

Обобщените световни бизнес проучвания на JPMorgan в производствения и обслужващия сектор показват, че глобалният индекс на производството се е повишил през август за пети пореден месец, достигайки най-високото си ниво от повече от две години. Това съответства на годишен темп на ръст на световния БВП от 3,1% - над оценката на банката за потенциалния глобален растеж от 2,3%. Наред с увеличаването на производството, ръстът на новите поръчки и показателите за бъдещото производство са положителен сигнал за перспективите, посочва банката.

„Ако изключим възстановяването след рецесии, стойността за август е в съответствие с пиковете на подемите в средата на икономическите експанзии през последните две десетилетия“, посочват анализаторите.

Това може да се окаже опасен подем, най-вече заради въздействието му върху инфлацията и пазарите на държавен дълг, но силата му не подлежи на съмнение. Доколкото той се движи от инвестициите в изкуствен интелект и разходите за отбрана, има малко признаци за забавяне през следващата година. Вероятно е също така Международният валутен фонд (МВФ) да повиши оценката си за световния растеж през 2026 г. над 3% - нивото, заложено в прогнозата му от юли. При положение че за следващата година вече се очаква ускоряване до 3,4%, оценката му за 2027 г. ще бъде следена отблизо.

Нещо повече, ако правителствата все повече разчитат на икономическия растеж, за да ограничат нарастването на съотношението дълг към БВП, изглежда, че никое от тях няма намерение да натиска фискалната спирачка. Това оставя централните банки отново като единствената възможна политическа спирачка.

Нормализиране на смущенията

Основният инвестиционен дебат в момента се върти около въпроса как портфейлните инвеститори могат да продължат да се възползват от този растеж и как трябва да гледат на паралелното покачване на дългосрочните разходи по заемите до най-високите им нива от десетилетия.

За някои това затвърждава идеята, че необичайният период в историята след Втората световна война всъщност е било десетилетието след банковия срив през 2008 г.: защитена ера на нисък растеж и ниски инвестиции, високи спестявания и потисната инфлация, която е била по-скоро отклонение от нормата, отколкото някакво „ново нормално“, подсилено от застаряването на населението.

Стратегът на Deutsche Bank Джим Рийд настоява, че покачващата се доходност по държавните ценни книжа просто ще насочи вниманието на инвеститорите обратно към купонния доход от облигациите, вместо към потенциала за капиталови печалби (или загуби).

„Облигациите отново станаха облигации“, пише той в коментар за Financial Times, като според него това, което наблюдаваме, е просто „продължение на дългото нормализиране след историческата аномалия на периода между 2010 и 2020 г“.

Но не всички смятат, че краят на „новото нормално“ просто ни връща към старото, независимо колко настоящият период на турбулентна геополитика, шокове в предлагането, растеж и инвестиции наподобява десетилетията преди 2008 г. - периода на Студената война, войната във Виетнам, петролно ембарго в Близкия изток и циклите на финансови бумове и сривове.

Дейвид Кели, главен международен стратег в JPMorgan Asset Management, смята, че настоящият период се различава както от последното десетилетие, така и от старото „нормално“, и го нарича „новото ново нормално“.

„Инвеститорите трябва внимателно да разграничават кое е останало същото и кое се е променило“, пише Кели, посочвайки сходствата с периода между 2010 г. и 2020 г. - нарастващото неравенство и застаряващото население - както и някои прилики с периода преди 2008 г., като отслабващия долар.

Той подчертава и уникалните характеристики на тази нова фаза - завръщането на икономическия национализъм и търговския протекционизъм в мащаби, невиждани след Втората световна война, както и потенциално повишаващата производителността трансформация, предизвикана от изкуствения интелект.

Но в едно отношение със сигурност няма да се върнем към старото „нормално“ - равнището на държавния дълг, натрупан първо за да не се превърне икономическата слабост на миналото десетилетие в дълбока депресия, а след това отново, за да бъдат икономиките защитени от пандемията от Covid-19. Според Кели това променя правилата на играта за инвеститорите занапред.

„Не можем да очакваме американските държавни облигации да поскъпват в отговор на икономически или пазарен спад в същата степен, в която го правеха при старото „нормално“, пише той. „Инвеститорите се нуждаят от по-широки източници на диверсификация.“

Може би най-добрият начин да опишем света в момента е просто да премахнем думата „нормално“ изцяло.