Бюджет 2026: Край на автоматизмите в заплатите, съкращения в администрацията

Път към „строга финансова дисциплина“ очерта вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев, като анонсира мерките, които ще бъдат приложени в бюджета за 2026 г.

Той посочи, че от днес стартира бюджетната процедура, като финансовата рамка на държавата за текущата година ще бъде готова до 1 юли тази година.

Целта ще бъде дефицитът да е „в контролирани рамки“ и да се постигне „възможно ограничаване на нарастването на дълга“.

Мерките, които финансовият министър предложи, включват свиване на разходите за персонал с 10% и премахване на автоматичните механизми за определяне на заплатите в държавната администрация. 

Същевременно предвиденото увеличение на всички пенсии от 1 юли със 7,8% ще се състои, като ще бъдат гарантирани и социалните плащания за най-уязвимите.

Ще бъде въведен общ подход за повишаване на разходите за персонал – с еднакъв процент за всички първостепенни разпоредители на бюджет. Единната политика по доходите ще позволи избягването на автоматични, инертни и трудно контролируеми разходи в бюджета, посочи вицепремиерът.

Премахват се автоматичните механизми за индексиране на заплатите на министър-председателя, министрите, заместник-министрите, изборните длъжности на регулаторните органи, съдебната система, силовите структури, висшите училища. Ще бъде отправено предложение към народните представители също да се откажат от автоматичното обвързване на заплатите си със средната работна заплата в обществената сфера. Към момента не се предвижда да се промени начинът за определяне на учителските заплати. 

Ще бъде предложено заплатите в бюджетната сфера да запазят ръст от 5%, заложен в удължителния закон.

Разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски от 1 септември се предлага да бъдат намалени с 10%, без да се намаляват заплати на служители, което предполага съкращаване на персонала и на незаети щатни бройки, обяви още Донев.

Сред предложенията на финансовия министър е и изборните длъжности да не ползват допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Въвежда се и ограничение за индивидуалната основна заплата на всеки зает в публичния сектор – да не бъде по-висока от основната на президента. Същото ограничение ще бъде въведено и за членовете на съвета на директорите на публичните предприятия.

От 1 август се увеличават максималният осигурителен доход – на 2300 евро и минималният осигурителен праг – с 5%.

„Ще бъдат приоритизирани по важност капиталовите инвестици, като неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени. Ще ограничим излишните разходи и ще засилим контрола“, каза още Гълъб Донев.

Още в началото на изказването си пред журналисти в Министерството на финансите той посочи, че в бюджета за 2027 г. ще има перо за „Евровизия 2027“.  

Донев не се ангажира с информация за това какъв ще бъде заложеният дефицит в бюджета за 2026 г., нито каква необходимост би имало от теглене на нов държавен дълг.

„Финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средностатистическото българско семейство. Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми. Дотук държавният бюджет следваше правилото – харчим днес, да му мислят следващите“, каза Донев.

„Това е бюджет, с който казваме „стоп на държавните хранилки“. Убеден съм, че ще получим силна обществена подкрепа за тези свои намерения“, каза още вицепремиерът.

„Намалението на разходите ще е за сметка на преглед на структурите и преглед на числеността на администрацията. Затваряме първите и най-видими кранчета“, каза Донев.

Завареното положение на държавните финанси

„Състоянието, което заварваме, е дефицит в размер на 1,750 млрд. евро и разходи в размер на 2,554 млрд. евро, които следва да бъдат разплатени“, каза Донев.

Към 30 април дефицитът възлиза на 1,4% от БВП на страната. Общият размер на фактурираните, но неразплатени капиталови и текущи разходи по национален бюджет е 655,7 млн. евро, от които 214,6 млн. евро в общините и 441,1 млн. евро в министерствата и ведомствата.

Общият размер на извършената дейност по национален бюджет, за които предстои фактуриране, възлиза на над 1,700 млрд. евро, от които 196,7 млн. евро в общините и 1,504 млрд. евро в министерствата и ведомствата. Освен това са наследени и стари разсрочени задължения в размер на 197,6 млн. евро, стана ясно от думите на Донев. 

Одобрените инвестиционни проекти на общините от „Приложение 3“ към държавния бюджет, са в размер на 4,2 млрд. евро за периода 2025 г. до 2028 г., от които за финансиране през 2025 г. в размер на 2 млрд. евро, като през 2025 г. са разплатени 422,7 млн. евро. С удължителния закон за общинските проекти са предвидени средства само в размер на 460 млн. евро. Остатъкът за разплащане до одобреното за финансиране през 2025 г. възлиза на 1,1 млрд. евро. От предвидените за тази година средства с удължителния закон са останали налични към 14 май 2026 г. средства в размер на 51,5 млн. евро, срещу фактурирани и изпълнени общински проекти, които предстоят да бъдат фактурирани към 30 април в размер на 231,3 млн. евро, обяви още вицепремиерът.

Влияние върху финансите тази година оказват редица решения на предходното правителство като това през 2025 г. да бъде изтеглен авансов корпоративен данък през 2025 г. в размер на 363 млн. евро. Неблагоприятно въздействие оказва и решението на правителството през 2025 г. за разпределянето на междинен дивидент от държавните дружества, внесен на база 100% от текущата им печалба към 30 юни 2025 г. по този начин сума в общ размер на 556,7 млн. евро няма да постъпи в бюджета за 2026 г.

„Чрез тези две операции, които представляват финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата по-сложна. За мен е ясно, че ще правя бюджета перо по перо, но за тези преди мен се вижда, че са кърпили дупките в бюджета с авансови плащания или задържани неизплащания. Категоричната позиция на „Прогресивна България“ е, че модата на бюджетите на кръпки, за които се говори с недомлъвки, свърши“, каза Донев.

По време на представянето на данните вицепремиерът получи и въпрос относно предложението на особения управител на „Лукойл“ Румен Спецов държавата да купи рафинерията в Бургас. Донев посочи, че това в момента не стои на дневен ред.

„Трябва да бъде направена оценка на този актив, да се види каква е стойността, да видим в държавата какви са ползите, които би имало от този актив, може ли да го управлява“, каза той.