Енергийната карта на Западните Балкани придобива нови очертания с подкрепата на САЩ

Съединените американски щати искат да променят енергийната карта на Западните Балкани чрез мрежа от двустранни споразумения за внос на втечнен природен газ (LNG) с цел намаляване на зависимостта на региона от Русия и укрепване на енергийния коридор от Южна към Централна Европа.

Поредица от проекти е планирана от Хърватия през Босна и Херцеговина и Северна Македония, Албания, Черна гора до Косово и Сърбия. Те включват нови газопроводи, LNG терминали и газови електроцентрали и са съпътствани от политическа и финансова подкрепа от администрациите във Вашингтон и Брюксел. Някои проекти вече са в етап на строителство или договаряне, други са в етап на планиране, докато цялата регионална енергийна система постепенно се пренасочва към природен газ от САЩ, Азербайджан и Средиземноморието.

Джонатан Стърн, професор в Оксфордския институт за енергийни изследвания, посочва, че Югоизточна Европа вече е развила алтернативни маршрути. "Има LNG терминали в Гърция и Хърватия, както и Южният газов коридор от Азербайджан, заедно с румънското газово находище Neptun Deep в Черно море, чиято експлоатация трябва да започне догодина, а резервите се оценяват на 100 млрд. кубически метра“, каза Стърн пред РСЕ.

Край на зависимостта на Босна и Херцеговина от Русия

Босна и Херцеговина през последните месеци беше във фокуса заради проекта за Южната газова връзка с Хърватия, който би позволил на Федерация Босна и Херцеговина достъп до LNG терминала на Крък и алтернативни доставчици на газ. Същевременно властите в другата автономна област - Република Сръбска, продължават да развиват отделни газови връзки със Сърбия, включително проекта за Източна интерконектор от Биелина към Баня Лука. Почти пет десетилетия Босна и Херцеговина зависи изцяло от газ от Русия, който пристига по "Турски поток“ и се използва главно за отопление в Сараево, като в сравнение със Сърбия е незначителен потребител.

Споразумението между Босна и Херцеговина и Хърватия за свързване на газопроводите от Далмация към Централна Босна, с клонове към Херцеговина и северозападната част на страната, е подписано с участието на американския министър на енергетиката Крис Райт през април в Дубровник. На това е предшествано от многомесечна подкрепа от Вашингтон за проекта, който е определен като „стратегически за енергийната сигурност на региона“.

Хърватската част от проекта се управлява от държавната компания „Плинакро“, докато в Босна и Херцеговина като носител е определена частната американска компания AAFS Infrastructure and Energy, чиито директори са част от близкия кръг на президента на САЩ Доналд Тръмп. Проектът предизвика критики от Европейската комисия и Европейската енергийна общност, чийто член е Босна и Херцеговина, заради специалния закон (lex specialis) във Федерация Босна и Херцеговина, в който е включена американска частна фирма, както и въпроси за съвместимост с правилата на ЕС.

"Проектът трябва да бъде реализиран в рамка, която е напълно съвместима с правото на Енергийната общност и принципите на енергийната политика на ЕС“, каза Хана Клаесон, говорител на Европейската енергийна общност (EnC), чиито членове са страните от ЕС, Босна и Херцеговина и по-широкия регион. Босна и Херцеговина  годишно потребява до 250 млн. куб. м газ, докато по новия газопровод трябва да преминават около 1,5 млрд. куб. м., затова се обсъжда и изграждането на газови електроцентрали, които могат да захранват около 400 хил. домакинства.

В момента 80% от електроенергията се произвежда във въглищни ТЕЦ, някои от които са построени преди повече от 50 години. Планираният газопровод би се свързал със съществуващия, който идва от Сърбия. Въпреки това професор Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания смята, че газопроводът е "важен за Босна и Херцеговина, но не и за по-широкия регион“. Той се съмнява и в икономическата изгодност на инвестиция от около един милиард евро. "Хърватия няма свободен LNG капацитет за транзит на газ през Босна и Херцеговина. И накъде би отивал той? Сърбия сега може да го получи през България“, каза Стърн.

Стратегическо партньорство между Сърбия и САЩ

Сърбия разширява газовата инфраструктура, опитвайки се да запази ролята си на регионален енергиен център, като паралелно отваря пространство за американски LNG и нови западни инвестиции в енергийния сектор. Министърът на енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович Ханданович подписа съвместна декларация със САЩ и няколко държави от Източна и Централна Европа на среща на върха във Вашингтон през февруари тази година. Директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович впоследствие заяви, че Сърбия „ще трябва да купува американски газ“, въпреки че количествата и договорите не са уточнени. Стратегическото споразумение със САЩ за енергетика от 2024 г. предвижда диверсификация на източниците, но все още няма официален договор за покупка на американски LNG.

Американският газ може да пристига през хърватския терминал на Крък или гръцкия Александруполис чрез нови интерконектори към България и Северна Македония.

Сърбия управлява мрежа от около 2500 км газопроводи и планира нови, включително към Северна Македония, както и разширяване на хранилището „Банатски двор“. В момента над 80% от газа идва от Русия чрез „Турски поток“. Въпреки плановете за диверсификация ключови енергийни обекти, включително модерната ТЕ-ТО Панчево, остават свързани с „Газпром“ и „Нефтна индустрия на Сърбия“.

LNG терминал в Бар и газови електроцентрали

Черна гора, въпреки че няма газова мрежа, става част от американската LNG рамка чрез планове за терминал в пристанище Бар и бъдещи газови електроцентрали. Черна гора участва и в американската Трансатлантическа газова среща на върха във Вашингтон през февруари, където подписа съвместна декларация за сътрудничество със САЩ в енергетиката. Въпреки че американските компании Enerflex и Wethington Energy Innovation още през 2023 г. подписаха меморандум с правителството на Черна гора, няма договорени доставки на LNG, нито конкретни количества.

Подгорица през последните години подкрепя проекта за Йонийско-Адриатически газопровод (IAP), който трябва да свърже Трансадриатическия газопровод (TAP) в Албания с Хърватия, но той все още е в идейна фаза. Разглеждат се няколко газови електроцентрали с мощност от 50 до 400 MW в Бар, Подгорица и Плевля, включително хибридни модели и преобразуване на съществуващи мощности. „Всички разглеждани опции са технически осъществими и икономически изгодни“, според проучвания, изготвени за "Електропривреда" на Черна гора от японската JERA и швейцарската SS&A Power Consultancy. В зависимост от капацитета инвестициите се оценяват между 233 и 362 млн. евро.

Косово временно извън плановете

Косово няма газова инфраструктура и изцяло разчита на въглищни ТЕЦ. Проектът за газова интерконекция със Северна Македония беше включен в инвестиционния план на ЕС за Западните Балкани, но беше спрян поради високите разходи и стратегическия фокус върху възобновяемите източници. Газопроводът би дал на Косово достъп до газ от гръцките LNG терминали в Егейско море, а имаше идея и за връзка с Албания.

„Ако и когато пазарните условия се променят и бизнес средата стане по-привлекателна, Министерството на енергетиката на САЩ ще бъде готово да помогне за свързване на американски компании с партньори в Косово“, каза за RSE Джошуа Волц, специален пратеник на американското министерство на енергетиката. Косово отказа да инвестира около 200 млн. долара американски средства в газова инфраструктура чрез програмата Millennium Challenge Corporation (MCC) и пренасочи средствата към системи за съхранение на батерии.

Северна Македония – ключов елемент на южния коридор

Скопие в момента изгражда нова газова инфраструктура с подкрепата на Вашингтон и Брюксел, опитвайки се да прекъсне десетилетната зависимост от руски газ и да се позиционира като нов регионален енергиен център. Северна Македония е член на НАТО и кандидат за членство в ЕС, затова диверсификацията на доставките е и геополитически въпрос. Ключовата когенерационна централа ТЕ-ТО Скопие, която захранва столицата с топлинна енергия и произвежда електричество, зависи от руски газ и е под контрол на руската група „Синтез“.

Скопие е подписало меморандум за намерение за покупка на американски LNG, но детайлите не са публични. Газопроводът Гевгелия–Неготино е в строеж и ще свърже страната с гръцките LNG терминали с начална мощност от 1,5 милиарда кубически метра годишно. Институциите на ЕС финансират проекта чрез комбинация от заеми и безвъзмездни средства, като паралелно се планира интерконектор със Сърбия, чието изграждане трябва да започне през 2027 г. "Северна Македония планира изграждането на 67 нови енергийни обекта с обща инсталирана мощност 4416 MW, включително едно когенерационно съоръжение близо до Неготино“, съобщиха пред "Свободна Европа" от министерството на енергетиката.

Албански LNG възел на Адриатическо море

Албания през април 2026 г. подписа стратегическо споразумение за 6 млрд. долара с американската компания Venture Global и гръцката Aktor LNG USA за дългосрочни доставки на втечнен газ от 2030 г. Планът включва енергиен център във Вльора с LNG терминал и газова електроцентрала с мощност около 380 MW, както и свързване с Трансадриатическия газопровод (TAP), който от 2020 г. доставя газ от Азербайджан към Италия. Проектът се подкрепя от американската администрация, която вижда Албания като потенциална входна точка за разпределение на американски газ към Косово, Северна Македония и други части на Западните Балкани.

Албания няма функционираща вътрешна газова мрежа, а съществуващата инфраструктура от социалистическия период е почти неизползваема. За страната, която произвежда почти цялото си електричество от водноелектрически централи, нова газова централа би служила като резерв при суша и повишено потребление.

"Решението за газификация на Албания е изграждането на Йонийско-Адриатическия газопровод (IAP), свързване с LNG терминала в Хърватия, включване към TAP и изграждане на LNG терминал и склад в Думре“, казва Страври Дхима от Европейския университет в Тирана. LNG терминалът във Вльора може да се превърне в регионален енергиен хъб за Албания, Черна гора, Северна Македония и Косово, а чрез IAP и TAP газът може да достига и до БиХ и Италия. "Самата инфраструктура не гарантира енергийна сигурност“, каза София Корбо от Центъра за глобална енергийна политика в Париж. Тя подчерта, че държавите, които искат да намалят зависимостта си от руски газ, трябва първо да си осигурят надеждни дългосрочни договори с различни доставчици.

/БГНЕС, РСЕ/