Русия може да има противодействие на Starlink, страната е пред криза с горива

Русия може да има противодействие на Starlink, смятат руските военни анализатори, които цитират съобщения от фронтовата линия. Според тях това ще е от решаващо значение за ограничаване на ударите от средна дистанция, които блокираха логистиката в южните части на фронтовата линия и Крим.

Съветникът на министъра на отбраната Серхий Бескрестников, известен с прозвището си "Флеш", потвърди, че действително руски комплекси "Волна Купол Гарант" успяват да заглушат сигналите между сателитите и наземните станции на SpaceX. Един комплекс покрива площ от 20 кв. км и може да се постави и на превозно средство, допълва още той.

Проблемът на системата е, че е силно енергоемка и трябва да бъде включена или към генератор, или към електрозахранващата мрежа, а това я прави уязвима за откриване и унищожаване от украинските военни.

Русия е изправена пред най-сериозната горивна криза

Ударите на средна дистанция задълбочават и проблемите, които Русия изпитва с доставките на горива, но Украйна не може да използва услугите на Starlink над територията на Русия. Другият проблем за руския петролен сектор обаче са далекобойните дронове. Според публикация в руското опозиционно издание The Moscow Times капацитетът за преработка на петрол в Русия е намалял с около една трета и в началото на юни достига 4 млн. барела на ден. Това е най-ниското ниво за последните 21 години.

Основната причина са ударите на украинските дронове, които през май поразиха 16 петролни съоръжения, включително и 8 от 10-те най-големи рафинерии. Руски военни анализатори отбелязват, че има съмнения, че Украйна разполага с информация от разузнаването, а по-скоро дроновете се управляват дори и ръчно на голяма дистанция (над 1000 км), което повдига сериозни въпроси за защитата на съоръженията.

Ако темпът на ударите по петролни съоръжения продължи, страната е изправена пред най-тежката криза с горива в историята си, пише още изданието. Украинските дронове все по-често атакуват съоръженията за вторична преработка на рафинериите, чийто ремонт отнема месеци и много средства заради санкциите на Запада за доставки на оборудване за петролната индустрия.

Една от последните "жертви" е рафинерията на "Татнефт" ТАНЕКО в Нижнекамск (Татарстан), която беше атакувана преди дни. Според източници на Ройтерс на 12 юни тя е спряла работата си. Капацитетът за преработка на рафинерията е 17 млн. тона петрол годишно. Официално потвърждение на информацията няма, но компанията съобщи, че започва да ограничава количествата бензин, които продава в своите бензиностанции (до 20 л на автомобил).

Недостиг на горива вече се вижда и в големите градове, включително Москва и Санкт Петербург, а е още началото на сезона с пик на потреблението на горива.

Москва позволи влошаване на качеството на бензина, за да преодолее недостига

На много рафинерии в Русия е позволено влошаване на качеството на бензина - с по-голямо количество сяра (до 150 милиграма на литър), като мярка за преодоляване на кризата, пише руското издание "Комерсант". За сравнение в Европейския съюз стандартът за бензин е с до 10 милиграма сяра, а в Русия има два стандарта - еквивалент на европейския с до 10 милиграма, както и с до 50 милиграма за литър. По правилата бензин с по-ниско качество е забранен за производство и продажба по бензиностанциите.

Източници на "Комерсант" казват, че целта е да се позволи производството на малки рафинерии, които не отговарят на екологичните изисквания. Това ще е само частично решение за някои региони, но в същото време високото съдържание на сяра поврежда двигателите на новите автомобили и може да блокира електрониката.

Нещо повече - голям проблем в момента е не само производството, но и доставката на горива, а ударите на средна дистанция с fpv-дронове блокират ефективно логистиката.

Русия загуби четвърти Ту-22 за последните две години

Русия загуби четвърти стратегически бомбардировач Ту-22 от април 2024 година насам, отчитат руските военни анализатори. Официалната причина е техническа неизправност.. Руските данни сочат, че в последните години бомбардировачи се разбиха в Ставрополския край (април 2024 година) и Иркутска област (през август 2024 година, април 2025 година и сега, през юни 2026 година).

Военните анализатори отчитат прекалено интензивната работа на тези самолети, чиято възраст също е голяма. Това предизвиква редица технически проблеми и води до небойни загуби на бомбардировачите. Ту-22 се свързва основно с изстрелването на крилати ракети Х-22 по територията на Украйна.

Русия използва изкуствен интелект за снимки с развят флаг

Руски военни вероятно използват изкуствен интелект за кадри с победоносно развят флаг над предполагаемо окупирани части от населени места, пише Институтът за изучаване на войната (ISW), анализирайки последните публикации от Костянтинивка. Военните анализатори отбелязват, че това е част от информационната война на бойното поле, с която Русия се опитва да принуди капитулацията на Киев.

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 1573-ия ден от пълномащабната война (15 юни) показва, че интензивността на боевете за Костянтинивка се запазва и са регистрирани 12 атаки. Най-горещата точка за пореден ден е Покровск, където се съобщава за 25 атаки, както и Лиман (23 атаки) и Хуляйполе (22 атаки). 

ISW съобщава за данни за инфилтриране на единични щурмови групи в Словянск и Купянск. 

35-ти ден  продължава периодът с по над 200 бойни действия на денонощие. ВСУ съобщава за 228 атаки през миналото денонощие спрямо 213 ден по-рано. Русия е извършила и 82 въздушни удара с 226 авиационни бомби, както и 2700 артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са и 9200 fpv-дрона.

Украйна започва преговорите за членство с ЕС

Министрите на външните работи на ЕС вдигнаха всички ограничения и Украйна и Молдова ще могат да отворят първите преговорни клъстери за членството в ЕС. Те засягат правосъдие и основни права, съобщават от Европейската комисия (ЕК).

Брюксел от месеци отбелязва, че и двете страни са готови за началото на процеса, но доскоро Унгария блокираше процеса, посочвайки, че правата на унгарското малцинство в Закарпатието не са гарантирани.

По време на своята визита в Украйна през март служебният премиер Андрей Гюров подписа споразумение за защитата на българския език и по-късно украинският президент Володимир Зеленски подписа договор, гарантиращ защитата на езиковите и културните права на българското малцинство в страната.