Китай опустошава последния бастион на германската промишленост

Десетилетия наред хиляди нишови, първокласни промишлени производители, които съставляват гръбнака на германската икономика, разчитаха на непристъпна защитна преграда – ненадминато качество. Сега тази преграда започва да поддава, пише Wall Street Journal.

Мителщад – широкият слой от средни производители, специализирани предимно в капиталови и междинни стоки, които разчитат на износа, преди време процъфтяваха, произвеждайки машини за заводи по целия свят. Но Китай вече намалява разликата в качеството и предлага наполовина по-ниски цени от европейските му конкуренти.

Докато паниката сред германските производители се разпространява, съкращенията на служители обхващат все повече процъфтяващи някога градове и села, които не помнят криза. Този момент може да се превърне в политическа повратна точка за страната, чието богатство до голяма степен е създадено от Мителщад или „средната класа“, сърцевината на най-голямата икономика в Европа.

За първи път от десетилетия Германия внася повече модерни капиталови стоки от Китай, отколкото изнася за там. Промишлените компании изведнъж се оказват в отбранителна позиция, не само в Китай и другаде, но и у дома. Много малки и средни предприятия пускат работниците си в принудителен отпуск, съкращават работни места или преместват производство, включително в Китай.

Патрик Буркхарт, управляващ директор на компанията за производство на машини Aura в Югозападна Германия със 115 служители и годишни приходи от около 30 млн. евро, казва, че конкуренцията от Китай е нараснала през последните шест месеца, в резултат на което поръчките са намалели.

Aura произвежда отоплителна техника, която се вгражда в по-големи индустриални машини като преси, пещи и екструдери, с които се произвежда всичко – от найлонови торбички и рамки за прозорци до авточасти и снаксове.

На пазара неотдавна се появил китайски конкурент, като създал силен ценови натиск, споделя Буркхарт. За да спечели проекти в конкуренция с утвърдените германски и японски поризводители, „трябва да бъда много креативен“, казва той.

Германската промишленост губи над 10 хил. работни места всеки месец, показа доклад на EY от май. Промишленото производство намаля с около 10% между февруари 2022 и началото на 2026 г., като енергоемките сектори отбелязаха спад от над 15%.

Търговският баланс на Германия с Китай от гледна точка на капиталови стоки премина от излишък от около 750 млн. евро към дефицит от 500 млн. евро между средата на 2024 г. и август 2025 г., изчислено на базата на 12-месечна пълзяща средна стойност на компанията Apollo Global Management в Ню Йорк. Износът на металорежещи машини от Германия за Китай е намалял с около една трета през първото тримесечие спрямо година по-рано.

Ако европейските държавни ръководители не вземат по-строги мерки, за да защитят промишлеността, „може да видим много бърз спад на германските малки и средни предприятия“, казва Ноа Баркин, старши консултант в компанията за анализи Rhodium Group.

Европейските ръководители се стремят към нови правни правомощия, за да отговорят на удара на Китай. Общият износ на стоки от Китай само за Германия е нараснал със 17% от началото на годината до май спрямо година по-рано, а този за Европейския съюз се е увеличил с 16%, сочат данни на китайските митници, деноминирани в долари.

Китай все повече разчиташе на промишленото производство, за да стимулира икономическия растеж след епичния срив на имотния пазар. Изправени пред слабо търсене в страната и преливащи складове, заводите продават агресивно в чужбина, като тласнаха търговския излишък на страната до историческите 1,2 трлн. долара миналата година.

Това развитие беше целенасочен, подкрепен от държавата инженерен подвиг. В рамките на инициативата "10 хил. малки гиганти“ китайското правителство насочи огромни субсидии, данъчни облекчения и държавни ресурси към хиляди специализирани средни предприятия, създадени с изричната цел да заменят прочутите германски „скрити шампиони“.

Все още има германски компании, произвеждащи продукти, от които Китай се нуждае, казва Баркин. Сред тях са Trumpf, производител на лазери, и Zeiss, производител на оптични устройства, използвани в медицинска апаратура и оборудване за производство на чипове. Но Пекин се опитва да преодолее тази зависимост и да произвежда тези стоки.

Когато промишлен производител в Източна Европа или Южна Америка открива нов завод, той вече може да купи цялата екосситема – инжекционните машини, роботизираните ръце, сушилните и софтуера за облачно управление, директно от един китайски доставчик.

„Китай вече изяде голяма част от обяда на германската промишленост и се готви да налапа вечерята“, предупреди остро Центърът за европейски реформи в Лондон в неотдавнашен доклад.

Кризата се задълбочава от високите цени на тока и слабото търсене в Европа, дефлационния натиск в Китай, който понижава износните цени, и юана, който според мнозина икономисти е подценен.

Конкуренцията е особено ожесточена в сектори, където мащабът е от значение като например термопомпите или автомобилите, казва Клеменс Фуест, президент на Института за икономически изследвания Ifo. По-специализираните компании засега се представят по-добре. „Трудно е да се каже как ще свърши всичко това“, допълва той.

Малките и средни предприятия, които от дълго време се гордееха с непоколебимата си етика на свободна търговия, напоследък започнаха да настояват за правителствена защита от китайските компании, подкрепяни от държавата.

Китайските конкуренти вече контролират една трета от световното производство в машиностроителния сектор, казва Оливер Рихтберг, ръководител на отдела за външна търговия в Асоциацията на производителите на машини и оборудване (VDMA), лобистка група, чиито членове наемат над един милион германски работници. Повратната точка приближава бързо, отбелязва Рихтберг. „Ако те достигнат 40-50%, няма да ни останат никакви лостове за въздействие“, допълва той.

ЕС заведе рекорден брой търговски дела срещу Пекин през последните две години, но тези мерки обхващат малка част от общия внос на Китай. По-широките и твърди мерки за защита на търговията, обсъдени на среща на върха през юни в Брюксел, вероятно ще отнемат година или повече, за да се реализират.

Михаел Зуес, дългогодишен ръководител в Siemens, а сега изпълнителен председател на швейцарския производител на покрития Oerlikon, казва, че германските малки и средни предприятия изпитват затруднения главно поради високите цени в страната и новото поколение семейни предприемачи, които според него не са амбициозни.

„Да, Китай става по-конкурентен“, казва Зуес. Но „Германия се нуждае от истински реформи, трябва да излезем от зоната си на комфорт“, добави той.

Въпреки това над три четвърти от германските машиностроителни компании считат конкуренцията от Китай за най-голямото стратегическо предизвикателство в света, показа допитване, публикувано през януари от консултантската компания Infront, базирана в Хамбург.

В Aura Букхарт казва, че китайски, японски и дори германски клиенти все повече искат от него да произвежда в Китай. Един от мотивите е цената. За китайските промишлени производители съществува и нарастващ политически натиск да прехвърлят създаването на стойност в Китай.

Буркхарт, който преди време произвеждал изключително в Германия, вече произвежда 20% от продуктите си в Китай. Делът може да нарасне до 70%, ако нищо в Европа не се промени, казва той.

„Намираме се в много трудно положение. Това е историческа промяна, която поставя цялото общество под натиск“, отбелязва Букхарт.