Най-дълбоката подводна мина в света може да даде преимущество на САЩ и Япония срещу Китай

Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с японския премиер Санае Такаичи през март в Белия дом, не беше обърнато много внимание на дискусиите им за малък японски остров в Тихия океан, голям едва „на косъм“ за човешки посетители, но обитаван от опасни охлюви, разказва Bloomberg в материал.

Минамиторишима - плоско като палачинка късче земя с размерите на няколко квартала, на който няма много друго освен метеорологична станция и писта, се намира на над 1600 километра югоизточно от Токио. Той обаче е разположен и върху дълбоководни находища на редкоземни минерали – такива, които биха могли да „задоволят вековното промишлено търсене“. САЩ и Япония обявиха намерение да разгледат възможността за съвместно сътрудничество за добив след срещата си на високо равнище.

Реакцията беше широко разпространен скептицизъм. Въпреки десетилетията на проучване и картографиране на морското дъно, нито един подобен минен проект не е достигнал търговски мащаб и международните насоки за разработване все още се обсъждат. Находището на Минамиторишима, потънало в кал, също така е едно от най-дълбоките, разглеждани за добив – на около шест километра под повърхността на океана.

„Минамиторишима е амбициозен проект, но такъв, който би могъл да позволи на Япония и САЩ да притежават напълно затворена верига за доставки на редкоземни елементи от мината до магнита, което ще помогне за премахване на влиянието на Китай върху тях“, коментира Уилям Чоу, старши сътрудник в Института „Хъдсън“.

Изглежда вече се оформят планове за това как може да продължи развитието на проекта Минамиторишима. Японският кабинет наскоро докладва резултатите от тестови проби, взети по-рано тази година, които показват значителни нива на итрий, гадолиний и диспрозий – т. нар. тежки редкоземни елементи, в производството на които Китай има подчертано лидерство. Планирани са още тестови сондажи с цел разработване на план за комерсиализация до 2028 г.

Съставът на пробите, взети от Минамиторишима през януари/февруари 2026 г. Графика: Bloomberg LP

Няколко северноамерикански компании, включително базираната в Хюстън Deep Reach Technology, са изразили интерес към проекта за добив в Минамиторишима, според запознати, но засега тези разговори са в много ранен етап. Работата досега е изцяло поета от Япония, която разполага с напреднали възможности за дълбоководни проучвания, но големият брой американски компании с опит в сондирането на нефт и газ вероятно ще стане част от намирането на решение за проекта.

Американската подкрепа стана още по-значима на фона на проявения от Китай интерес към находищата под формата на многократни посещения на океанографски изследователски кораби близо до Минамиторишима. Анализ на Bloomberg News на данните за търговско проследяване на китайски изследователски кораб показва, че той е провеждал проучване на морското дъно през последните години чак до изключителната икономическа зона на Япония - морската зона на 200 морски мили от бреговата линия, която гарантира на страната изключителни права за проучване и експлоатация на ресурси.

За Пекин и Токио предизвикателствата биха били огромни. Досегашните проекти за офшорно сондиране на нефт достигат само до около половината от дълбочината на Минамиторишима. Водното налягане на мястото е около 600 пъти по-голямо отколкото на морското равнище и малко се знае за формите на живот, които биха могли да бъдат засегнати от търговския добив. Ако проектът бъде успешен, вероятно ще изисква инвестиции за милиарди долари за повече от десетилетие, за да се добиват редкоземни елементи на около три пъти по-висока цена от добива на сушата в Китай, според една оценка от частния сектор.

При всеки друг японски министър-председател проектът би могъл да се разглежда предимно като амбициозен предвид разходите, сложността и дългия срок за изпълнение. Но за Такаичи той се превърна в основна част от плана ѝ да отдалечи Япония от зависимостта от Китай и нейна страст още от времето ѝ като министър на икономическата сигурност на Япония в продължение на две години до 2024 г.

 „Това означава, че няма да се налага Япония да се тревожи за осигуряването на редкоземни елементи – нито за нашето поколение, нито за следващото поколение“, заяви Такаичи в реч по-рано през годината.

Ограничаването на доставките на редкоземни елементи от Китай за Япония от края на миналата година като наказание за забележките на Такаичи относно Тайван само засилва решителността ѝ. Нейната дългосрочна стратегия за растеж предвижда около 5,7 млрд. долара финансиране от публичния и частния сектор до 2040 г. за разработване на дълбоководни ресурси, включително проекта Минамиторишима.

В лицето на Тръмп тя е намерила партньор с подобно желание да намали влиянието на Китай в областта на редкоземните елементи и да отвори за американския бизнес проучването и добива на минерали от морското дъно. През април президентът нареди на федералните агенции бързо да преразгледат и издадат лицензи и разрешителни за проекти в САЩ и по света.

Сателитна снимка на Минамиторишима. Източник: Bloomberg LP

Има и други причини, заради които Такаичи иска да включи САЩ в проекта. Като консерватор, за когото съюзът със САЩ е важен актив в защитата на националните интереси от Китай, съвместното производство на редкоземни елементи от Минамиторишима би помогнало да свърже двете страни по-тясно, като създаде сигурност на веригата за доставки на суровини, върху които Китай иначе има контрол.

По този начин би се изпратило ясно стратегическо послание към Пекин – в област, където китайските интереси се простират далеч назад във времето.

Интересът на Тръмп към Минамиторишима е бил предизвикан от мащаба на потенциалните доставки, след като Такаичи за първи път повдигна въпроса пред него по време на посещение в Токио през октомври 2025 г., според хора, запознати с отговора му. След това, преди Такаичи да пътува до Вашингтон през март тази година, Япония ясно заяви, че иска въпросът да бъде начело на дневния ред, казват още запознатите.

Преди десетилетия Китай си осигури ексклузивни права за дълбоководно проучване в блокове близо до Минамиторишима и американската територия Гуам от Международния орган за морското дъно – организацията, свързана с ООН, която управлява минералните ресурси на морското дъно извън националните юрисдикции. Неотдавнашната активност на изследователските кораби показва, че интересът на Пекин към проучването на минерали в района се засилва, както и нарастващият обем на публикуваните в Китай научни статии за региона, според професор Кентаро Накамура от Токийския университет, който е част от екип, изследвал района.

Накамура и екипът от Университета в Токио изчисляват, че около 3500 тона кал могат да се извличат всеки ден чрез система с всмукателни помпи, използвана в дълбоководния нефтен добив, но все още няма консенсус относно ефективен метод за добив. Deep Reach притежава патенти както в САЩ, така и в Япония за технологии, които биха могли да се използват в добива от морското дъно. Рафинирането и преработката на руди е област, доминирана от Китай, но Япония развива свои собствени възможности, а според Накамура те биха могли да бъдат увеличени.

„Няма големи технически пречки“, според него. От пробните добиви е станало ясно, че дълбочината на находищата не е съществена пречка. „Става въпрос само за политическа воля и предизвикателството от Китай“, допълва той.