Решението на Пекин да обложи с данък чуждестранните активи на китайците е само началото

Решението на Пекин да обложи с данък активите на китайските граждани, държани в чужбина, е началото на по-мащабна кампания за събиране на приходи от богатството на заможните китайски семейства, пише CNBC.

Инке Джоу, директор в Barclays, разглежда кампанията за облагане на китайски активи в чужбина като „потенциално първи стъпки“ към по-строг контрол върху трансграничните активи, докато Пекин се стреми да облекчи фискалния натиск и да набере капитал за финансиране на стратегическия технологичен сектор.

„Отговорните за политиките лица биха могли да обмислят разширяване на обхвата на проверките към области като приходите на износители, държани в чужбина, чуждестранни инвестиции и доходи от трудова дейност, а в дългосрочен план – и към данъци върху наследството или прехвърлянето на имущество“, отбелязва Джоу в скорошен доклад.

За разлика от САЩ, Великобритания, Япония и големите европейски икономики, Китай не налага данъци върху недвижимите имоти, наследството или даренията и генерира сравнително малък дял от приходите си от налози върху личните доходи, капитала и богатството, сочат данни на Bank of America Research.

Анализаторите посочват, че за по-заможните домакинства „лихвените доходи от чужбина, заплатите и печалбите от имоти вероятно ще бъдат следващите обекти“, подлежащи на по-високо данъчно облагане.

Джоу очаква властите да разширят обхвата на данъчната система, така че тя да обхване и доходите от чуждестранни недвижими имоти, акции, инструменти с фиксирана доходност и благородни метали. Подобна промяна би доближила практиките на Китай до тези на други големи икономики, отбелязва той.

Хонконг и Сингапур са предпочитани дестинации от заможните китайци, които прехвърлят там богатството си. Хонконг изгради значителен сектор за управление на тръстове, който разчита на капитали от континентален Китай.

Райън Лин, директор в базираната в Сингапур правна кантора Bayfront Law, коментра, че китайските клиенти с активи в чужбина трябва „задължително да се подготвят за трайно, структурно затягане на режима, тъй като Пекин преминава от пасивен надзор към модел на глобално данъчно облагане, подобен на този в САЩ“.

Лин очаква мерките да включват и данък при напускане на страната (върху нереализирани капиталови печалби) за емигриращите лица, както и правила, които на практика ще действат като данък върху наследството и даренията.

Кампанията на Пекин за облагане на активи в чужбина се развива с бързи темпове през тази година. От май насам банките и брокерските къщи в Хонконг предприеха действия за спазване на наложените от Пекин мерки срещу трансграничната търговия, като ограничиха възможността на клиенти от континентален Китай да инвестират в чуждестранни акции.

През юли Китай въведе 20% данък върху доходите от офшорни тръстове, като по този начин затвори отдавна съществуваща вратичка в законодателството, използвана от заможни семейства за защита на активите и планиране на приемствеността. Повече от половината от богатите китайци използват офшорни семейни тръстове за управление на състоянието си, пише в доклад на KPMG.

Съобщава се, че китайските власти са започнали да налагат данъци върху доходите от застрахователни полици и заплатите, получавани от китайски граждани в чужбина. Съвсем наскоро регулаторните органи въведоха 20% данък за чужденци върху дивидентите от компании с чуждестранно участие.

„Тези внезапни стъпки подсказват за известна спешност“, коментира базиран в Хонконг адвокат, пожелал анонимност.

Новите мерки са сигнал за по-мащабни данъчни реформи, докато властите търсят разнообразни източници на приходи, след като спадът на имотния пазар ограничи продажбите на земя – основен източник на финансиране за местните власти в миналото. Пекин е изправен и пред нарастваща нужда от капитал за финансиране на стратегическите си сектори.

Според оценки на Barclays приходите на правителството са спаднали до около 20% от БВП през 2025 г. спрямо 26% през 2021 г. Разходите същевременно остават високи, като са намалели съвсем слабо – до 29% от БВП през 2025 г. спрямо 31% през 2021 г.

„Местните власти в Китай са изправени пред бюджетни затруднения и се нуждаят от нови източници на приходи“, посочва Кайл Чан, старши сътрудник в института „Брукингс“.

Капиталът също така напуска страната с безпрецедентни темпове. Според Джоу нетният отлив на средства достига близо 780 млрд. долара през 2025 г., което надхвърля предишния пик от около 630 млрд. долара, отчетен през 2015 г., тъй като местните жители натрупват активи в чужбина, а инвестициите извън страната растат.

На този фон офшорните тръстове и застрахователните полици представляват „значителен обем от богатство, по отношение на който в исторически план е имало ограничена данъчна яснота и слаб контрол по прилагането на правилата“, отбелязва той.

Засиленият контрол подкрепя усилията на Пекин да задържи инвестиционния капитал в рамките на Китай и да развие вътрешните капиталови пазари като източник на финансиране за технологични иновации, коментира Дан Уан, директор за Китай в Eurasia Group.

Данъчната тежест в Китай остава ниска според международните стандарти – съотношението на данъчните постъпления към БВП е 19,5% за 2024 г. при средна стойност от 34% за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според данни на BofA. Тази разлика подкрепя стремежа на Пекин да увеличи приходите от преки данъци и да подобри събираемостта им.

Последните мерки изпращат сигнал към най-богатите жители на Китай, че трябва „да държат парите си в континентален Китай“, посочва Чан от института „Брукингс“. „Действия, които в миналото са били пренебрегвани, сега се третират много по-сериозно“, добавя той.