Испания започва да дразни останалата част от Европа

Лятото е добро за Испания. Икономиката на страната се очаква да нарасне с 2,6% през 2026 г., много по-бързо спрямо средното за еврозоната, и се очаква да продължи да се разраства с повече от 2% през всяка от следващите няколко години.

Страната е удвоила капацитета си за вятърна и слънчева енергия от 2019 г. насам и се справя с турбуленциите в цените заради войната в Близкия изток много по-добре от другите европейски страни.

Отделно националният ѝ футболен отбор спечели Световното първенство с демонстрация на отборна игра, която задуши най-добрия атакуващ отбор в света, Франция, а след това и войнствените аржентинци, пише Bloomberg.

Испания и нейният дългогодишен премиер от лявоцентристкото крило Педро Санчес би трябвало да бъдат обект на завист от много европейци в момента – особено от страна на либералите. Страната успя да намали и дефицита си, а на този фон увеличава разходите за социални помощи и се възползва щедро от имиграцията.

Добрите новини в една държава от Европейския съюз (ЕС) обаче не винаги се разпространяват добре и антипатията към Мадрид не е просто завист.

Испания е пример за това как може да работи отвореността. Имигрантите запълват празнините в евтиния сегмент на пазара на труда, в сектора на грижите и селското стопанство, като по този начин ограничават разходите на работодателите и натиска от застаряващото население. Населението на страната се увеличавапо-бързо в относително изражение, отколкото в други основни страни от еврозоната – с над 20% от 2000 г. насам в сравнение с по-малко от 2% в Германия. Това допринася между 25% и 40% за растежа на страната на глава от населението от 2022 г. насам и пълни хазната.

Ясната връзка, която Мадрид вижда между имиграцията, растежа и фискалното здраве, насърчи властите да узаконят почти 1 млн. нелегални мигранти. Това обаче е доста неудобно за политиците в други европейски страни, които трябва да удовлетворят електорат, уплашен от миграцията.

Друг източник на раздразнение е способността на Мадрид да намали бюджетния дефицит, което поддържа разходите по заемите на страната сравнително близки до тези на Германия. Това обаче става отчасти за сметка на партньорите на Испания.

Докато всички останали се чудят как да финансират превъоръжаването на континента пред лицето на руската агресия и безразличието на САЩ, Испания отказва да си постави за цел да изразходва 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана, както правят съюзниците ѝ от НАТО. Санчес иска да запази разходите на ниво от 2,1%, а генералният секретар на алианса Марк Рюте настоява, че испанският премиер трябва да достигне ниво от 3,5%, за да изпълни ангажиментите на страната си.

Мадрид също така настоява за повече съвместни заеми от ЕС. Това би осигурило по-евтино финансиране за южноевропейските държави за сметка на по-пестеливите им северни партньори.

Заместникът на Санчес, Карлос Куерпо, се аргументира в скорошна колонка в Bloomberg Opinion за Европейски суверенен инструмент, който би централизирал част от дълговото бреме на държавите членки. Това може да има известен смисъл от гледна точка на намаляване на разходите за всяка държава, която емитира дълг деноминиран в евро.

Когато финансовите министри на страните от зоната на единна валута се срещнаха в Брюксел, идеята беше посрещната с ужас. Дори французите, които често стоят срещу спестовните страни в дебатите, смятат, че това повдига проблеми с моралния риск.

Без политически надежден начин за ограничаване на прекомерните разходи в която и да е държава е трудно да се защити форма на съвместен дълг, при който всички останали трябва да споделят отговорността – особено за правителства, които също така икат от местните си избиратели да стегнат коланите.

Така че, във време, когато центристите и умерените левичари в цяла Европа би трябвало да празнуват испанския успех като антикрайнодесен шаблон, те трябва да се уверят, че последиците от политиките на Санчес не разпалват антиинтеграционни настроения в техните страни.

Отделно моделът на енергийни доставки, захранвани от слънцето, не е лесен за копиране. Значителна част от скептицизма в ЕС идва и от факта, че политиките на Санчес затрудняват спечелването на проевропейски аргументи. Той укрепва либералната история в страната и отслабва либералната коалиция в Европа.

Испанският премиер би могъл да научи нещо от своите световни шампиони по футбол, особено в контраст с провала на съседите им от Португалия, отдаван на егото на 41-годишния Кристиано Роналдо. Понякога печелиш, като подаваш топката на съотборниците си, а не само като се стремиш към гол.