ИПИ: Всеки бюджет лесно може да е по-добър от гласувания за 2026 г.

Всеки бюджет лесно може да е по-добър от гласувания бюджет за 2026 г. Това се казва в позиция на Института за пазарна икономика (ИПИ) за гласуваната в петък план-сметка на държавата, която е първата за кабинета на премиера Румен Радев.

Добрата новина е, че бюджет 2027 г. може да бъде добър, изтъкват от ИПИ.

„Преди да предлагат бюджет за 2027 г. е добре управляващите да поспрат и да си представят сметката. Не само финансовата – сметката, измерена в загубено доверие, в кредитен рейтинг, в емигрирали млади хора, в пропуснати инвестиции, в грешно насочени деца към университети, които не добавят стойност или в пациенти, които никога няма да получат грижата, която очакват“, пише институтът. „Добрите решения понякога струват скъпо в момента на вземането им. Лошите решения обикновено правят обратното – изглеждат евтини сега и скъпи по-късно“.

Доброто управление се случва чрез стотици обикновени, но последователни решения – в пенсионната система, в съдебната система, в здравеопазването, в образованието, в администрацията, посочва ИПИ. И ако се вземат достатъчно добри малки решения още сега, най-сетне българските граждани и компаниите в страна няма да са в неизгодната позиция да се чувстват прецакани от управление, което има всичко на разположение за реформи, освен идеи и смелост.

Време е управляващите да спрат да съдят едно решение по това как ще изглеждат в деня на приемането му.

Истинският въпрос е: как ще изглежда държавата една година след  това решение. Този единствен въпрос може да спести последващи години на разочарования, изтичане на капитал, обедняване и нисък или никакъв растеж, заключва ИПИ.

В петък депутатите приеха окончателно държавния бюджет за 2026 година, като гласуването на текстовете продължи повече от пет часа, след като вчера се проведоха дебатите по второто четене, които бяха повече от 12 часа. Одобреният Закон за държавния бюджет за 2026 г. залага рекорден дефицит от 5,7% от БВП и поемането на държавен дълг до 10,1 млрд. евро и максимален размер на дълга от 30,1% от БВП до края на годината.

Народните представители гласуваха първо бюджетната рамка, която получи 125 гласа "за" и 84 "против". С нея се фиксират приходите и разходите в бюджета, така че много трудно могат да бъдат правени промени в останалата част на законопроекта.