Китайският план за декарбонизация разчита на един изненадващ инструмент - въглищата

От кула, гледаща към базата за чиста енергия край Далад във Вътрешна Монголия, стотици хиляди ослепително ярки слънчеви панели покриват земята във всички посоки. Целият пейзаж е доминиран от слънце, пясък и далечни планини, пише Bloomberg.

Картината се променя обаче, когато Ли Кай, директор в местното енергийно бюро, посочва черна ивица отвъд пустинята. Въглищна мина, обяснява той.

В регион, който се нарежда сред водещите производители на въглища и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Китай, двете страни на енергийния преход засега са сформирали близък съюз. Филтрираните отпадъчни води от мината се отвеждат към базата, за да напояват растения в сянката на слънчевите панели, помагайки за овладяване на жестоките пустинни пясъчни бури, чиито последици могат да се усетят чак в Пекин.

„Нашият модел е доста иновативен“, изтъква Ли. „Не само използваме отпадъчните води, но и решаваме проблема с напояването“, добавя той.

Въглищната електроцентрала и стационарните батерии гарантират, че мрежата може да задоволи търсенето на електроенергия, когато слънцето не грее.

Докато Китай се стреми да постигне въглеродна неутралност  до 2060 г., китайското правителство приема изобилните си въглищни ресурси като важен мост към бъдеще с чистата енергия. „Първо построй, после демонтирай – това е максимата на Пекин, а Вътрешна Монголия е доказателство за тази визия за бавен и стабилен преход.

Докато камиони, натоварени с части от вятърни турбини, се носят по магистралите към северната граница, а електропроводи пресичат планините там, въгледобивната промишленост се развива в този район, вместо да затихва. Изкопаемите горива сега се използват за балансиране на ВЕИ в мрежата, за озеленяване на пустините и за производство на течни горива и химикали, необходими за пластмасите. 

Енергиен микс на Китай. Графика: Bloomberg

Вътрешна Монголия произвежда над 1,2 милиарда тона въглища всяка година, което е приблизително една четвърт от общото добито количество в страната, като продължават да се изграждат нови съоръжения. Добивът на въглища е най-големият индустриален работодател в региона, осигуряващ почти 200 000 работни места. През 2023 г. той е генерирал 648,4 млрд. юана (95,4 млрд. долара) годишни приходи, повече от една пета от общите за региона.

За политиците в столицата на Вътрешна Монголия Хох хот тази икономическа зависимост е мотивация да удължат използването на въглища възможно най-дълго. За Китай като цяло тя заплашва да се превърне в значителна пречка пред декарбонизацията.

Местните власти ще приведат плановете си за развитие в съответствие с дългосрочната визия на Пекин за въглеродна неутралност, но напредъкът може да е по-бавен в сърцето на въгледобивната индустрия на страната, посочва Ху Бин, доцент в Института по изменение на климата и устойчиво развитие към университета „Цинхуа“. „Краткосрочните колебания са неизбежни. Трудно е да се гарантира стабилен и бърз напредък във всички области, предвид настоящите икономически предизвикателства“, добавя той. 

Гъвкава мощност

Миналата година Китай постигна пробив, като задоволи новото търсене на електроенергия в цялата страна с чисти източници, намалявайки производството на електроенергия от въглища за първи път от десетилетие. Президентът Си Дзинпин призова страната да повтори този подвиг в бъдеще, дори когато електропреносната мрежа е изправена пред нов натиск в лицето на изкуствения интелект, електрическите превозни средства и новите фабрики.

Вътрешна Монголия се очертава като лидер в тази кампания, като намали производството на топлоелектрическа енергия с 4,2% през миналата година - повече от всяка друга китайска провинция, разкрива проучване на Центъра за изследвания на енергията и чистия въздух (CREA).

Китай използва повече въглища, отколкото останалия свят. Графика: Bloomberg

Регионът е най-големият производител на вятърна енергия в страната и сега се гордее с най-големите системи за съхранение на енергия в Китай, с инсталирани батерии с капацитет от 25 гигавата. Но мрежата му за производство на въглища също играе централна роля. Китайските политици  настояват въглищните електроцентрали в страната да бъдат модернизирани, където е възможно, до 2027 г., за да се подкрепи прехода към ВЕИ. Идеята е централите да се превърнат в по-гъвкав източник на енергия, способен да работи с по-нисък капацитет, както и да увеличава и намалява мощността си по-бързо, когато е необходимо.

„Това е практическа част от този по-голям пъзел – от една страна, за да се задоволи тази нужда от гъвкавост, а от друга страна, това е и стратегически ход, за да се намали значението на въглищата за енергийната система“, коментира Бикин Ян, енергиен анализатор в британския мозъчен тръст Ember.

Вътрешна Монголия е завършила всичките си модернизации на въглищни електроцентрали предсрочно, изтъква Хуан Джицян, вицепрезидент на региона, добавяйки, че работните часове на новите гъвкави централи са намалели през последните две години.