Енергийният преход на Китай сега зависи от декарбонизацията на промишлеността

Китай е достигнал точката, в която климатичните му цели вече зависят от намаляване на въглеродните емисии в онези индустрии, които отделят най-много емисии, пише Bloomberg. 

Страната продължава да отчита рекордни темпове на инсталиране на нови мощности на чиста енергия, като сега трябва да се съсредоточи върху трудните за електрифициране индустрии, за да завърши своя зелен преход, показва нов доклад на мозъчните тръстове Agora Energy China и Agora Energiewende.

„Китай до голяма степен е решил предизвикателството с разширяването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)“, казва Кевин Ту, управляващ директор на Agora Energy China.

Според него приоритетът сега е да се гарантира, че чистата енергия може да трансформира индустрията, да засили енергийната сигурност и да осигури устойчиво намаляване на емисиите.

По думите на Ту 15-ият петгодишен план на правителството за развитие на енергетиката, който ще бъде публикуван по-късно тази година, „ще бъде първият истински тест за този преход в голям мащаб“.

Промяната идва в критичен момент. Емисиите на Китай са се увеличили само с 0,5% през 2025 г., което предполага потенциално плато, като производството на електроенергия от въглища спада за първи път от десетилетие. Това помага на растежа да се концентрира при тежките индустрии като производството на стомана, цимент и химикали, които представляват 14% от общите емисии на страната.

Намаляването на емисиите чрез използване на възобновяем водород, електрическо отопление и нисковъглеродни материали „в крайна сметка зависи от достъпа до чиста електроенергия и по-гъвкава енергийна система“, изтъква Ту.

Успехът на Китай с ВЕИ не е еднозначен. Макар капацитетът на слънчева и вятърна енергия да се е увеличил повече от два пъти за пет години до около 22% от общото производство на електроенергия през 2025 г., използването на тези източници е спаднало до по-малко от 95%. Загубите подчертават нарастващото несъответствие между разширения капацитет и способността на мрежата да абсорбира цялата допълнителна енергия.

Делът на слънчевата и вятърната енергия в енергийния микс на Китай продължава да расте, докато емисиите на въглероден диоксид се насочват към плато. Графика: Bloomberg

Междувременно Китай остава и най-големият потребител на въглища в света, като страната продължава да изгражда нови въглищни електроцентрали.

Производството на въглища в страната се увеличава в синхрон с търсенето на електроенергия в продължение на десетилетия. Производството на стомана надхвърля 1 млрд. тона годишно. Производството на цимент надмина това на останалата част от света. Дизеловите камиони превозват суровини, междинни стоки и готови продукти на огромни разстояния.

Все пак стълбовете на китайската промишленост по отношение на търсенето започват да се разклащат. Производството на стомана спадна с около 4% през 2025 г., отчитайки по-рязко понижение от около 10% в някои месеци. Производството на цимент намалява с около 7% за годината.

Вносът на горива показва същата картина. Вносът на въглища в Китай спада с около 10% на годишна база, въпреки че вътрешното производство расте. Вносът на втечнен природен газ (LNG) се свива с двуцифрен темп въпреки дългогодишните прогнози, че газът ще засили своето присъствие в енергийния микс като „мостово“ гориво. Вносът на суров петрол нараства скромно, но този растеж е все по-откъснат от търсенето на транспортни горива и по-тясно обвързан с нефтохимическите продукти и износа.

Дори ако се окаже, че през 2025 г. Китай е отбелязал своя въглероден пик, страната все пак ще трябва да намалява емисиите си с до 1% годишно, за да изпълни задълженията си за 2035 г., което подчертава нарастващата необходимост от декарбонизация на индустрията, заключва доклада.