Жилищната стълбица вече е стълбица на богатството

Докато представителите на бейби бум и Х поколението бяха обсебени от мисълта да навлязат на имотния пазар преди цените на жилищата да нараснат до недостижими нива, представителите на поколението Z все повече са съсредоточени върху това да улучат момента на следващия ръст при акциите на Nvidia, пише Ройтерс.

Неотдавнашен доклад на McKinsey Global Institute обяснява защо – богатството на домакинствата в световен мащаб продължи да нараства между 2015 и 2025 г., като достигна рекордните 570 трлн. долара, но пазарът на недвижими имоти остана сравнително непроменен – на ниво 2,4 пъти световния БВП, докато пазарът на акции нарасна от 0,9 на 1,3 пъти световния БВП.

Да, обвързването на натрупването на семейно богатство с еуфорията около изкуствения интелект е опасно, но не по-опасно от това да се разчита на предлагането на по-висока цена за жилище.

Имотите все още са най-големият актив в световните баланси, отбелязва McKinsey. В миналото те бяха пътят към богатството за повечето домакинства и това е логично. В знакова статия, която проследява възвръщаемостта от активите между 1870 и 2015 г. в 16 богати страни, икономисти начело с Оскар Жорда, Мортиц Шуларик и Алън Тейлър считат, че имотите са осигурявали приблизително същата годишна доходност от 7%, коригирана с инфлацията, като акциите, но с по-малка волатилност. От изключително значение е, че закупуването на жилище, а не наемането му осигурява защита срещу бъдещо увеличаване на разходите за жилището.

Но през последно време цените на недвижимите имоти достигнаха два пъти връхната си точка като дял от брутния вътрешен продукт – веднъж след спукването на имотния балон през 2008 г. и по-скоро по време на пандемията от Covid-19, когато лихвените проценти се повишиха. Днес именно нарастващите коефициенти цена на акция-печалба, дължащи се на гигантите от Силициевата долина, правят спестяванията изгодни. Това важи особено за Северна Америка и скандинавските страни и в по-малка степен за новоразвити държави като Южна Корея.

Днешните навици за инвестиране може да се вкоренят трайно. Дори в Европа, където домакинствата притежават по-малко акции, отколкото в САЩ анализатори на ING отбелязват, че по-младите поколения са по-склонни да спестяват в сравнение с възрастните, които притежават повече имоти. Банковите депозити все повече се пренасочват към инвестиционни фондове.

Това несъмнено прави икономиките по-уязвими от „мечи“ пазар на акциите. Но имотите също не са сигурен залог, вероятността за значителен спад на цените на имотите изглежда малка в изчисленията на съотношението риск-доходност, но се увеличава при дългосрочни инвестиционни хоризонти, както показват събитията след 2008 г. и по време на Covid пандемията.

Възможна полза от промяната е потенциалът за намаляване на разходите за живот чрез по-тясно обвързване на цената на имотите с тяхната полезност като жилища, а не като финансов резерв. Разбира се, инфлацията при цените на жилищата в успешните градове отразява предимно търсенето, а не инвестиционните потоци. Разходите за жилище също не намаляват непременно, ако цените на жилищата спадат. Ако същият брой хора искат да живеят в същия брой жилища, наемите ще останат същите. Но жилищният пазар, който в по-малка степен се определя от ценови спекулации, би могъл да намали стимулите за незастрояване на терените. Като бонус, макар и това да не е гарантирано, наличието на повече акционери, отколкото собственици, които живеят в имотите си, може да понижи капиталовите разходи за фирмите и да стимулира продуктивните инвестиции.

Като цяло не е лоша новина, ако предпочитаният от обществото инвестиционен портфейл се превърне например във финансов портфейл.

Световните баланси, които отчитат всички активи и пасиви, достигна близо 1,8 квадрилиона долара през 2025 г., което е ръст спрямо 1,7 квадрилиона през 2024 г., съобщи McKinsey Global Institute в актуализиран доклад, публикуван на 23 юли. Богатството на домакинствата в света е нараснало до нов връх от 570 трлн. долара, като 80% от ръста се дължи на инфлацията и печалбите от преоценка на съществуващите активи, а не на натрупване на нов капитал.