В надпреварата с Китай германските роботи са в неравенство 14 към 1

Някога символ на германските индустриални иновации, производителят на роботи Kuka днес буди съжаление.

Преди десетилетие европейските регулаторни органи дадоха зелена светлина на китайския производител на домакински уреди Midea да придобие Kuka – една от водещите германски компании в областта на роботиката. Днес Германия не успява да поддържа темпа в глобалната надпревара за внедряване на фабрични роботи, които са от решаващо значение за превръщането на Китай в световна производствена сила, пише New York Times. Според прогнозите на Международната федерация по роботика броят на новоинсталираните роботи в германските фабрики ще намалее за трета поредна година, докато в Китай внедряването им се ускорява.

Разширяващата се пропаст е пример за нарастващата икономическа заплаха, която Китай представлява за Германия и Европа като цяло.

Напливът на евтини автомобили, химикали и машини от Китай опустошава европейските фабрики, допринасяйки за загубата на около 14 хил. работни места в промишлеността месечно в Германия и подхранвайки призивите за по-строги търговски мерки спрямо Пекин. Търговският дефицит на Европейския съюз спрямо Китай възлиза на 1 млрд. евро на ден, което е най-голямата му стойност досега.

Натискът се засилва и от напредъка на Китай в областта на роботиката и изкуствения интелект.

Секторът на роботиката в Китай „се развива с невероятно бързи темпове“, коментира Ребека Арчесати, специалист по политика в областта на технологиите и иновациите в Mercator Institute for China Studies в Брюксел. „Чуваме от европейски фирми в тази сфера, че са доста загрижени за нарастващата конкуренция.“

Откакто през 2014 г. призова за революция на роботите, Китай се впусна в амбициозна кампания за преобразуване на производството и завоюване на доминираща позиция в тази област. Днес почти половината от петте милиона робота, работещи в заводи по целия свят, се намират в Китай, показва оценката на търговската асоциация в доклад, публикуван в четвъртък.

Едно от опасенията е, че залозите на Китай върху тези технологии биха могли да укрепят още повече производствения му сектор, ускорявайки търговския дисбаланс между Китай и ЕС, казва Арчесати. Както заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч миналата седмица, търговският дефицит вече е достигнал „критична точка“.

Въпреки че Китай все още разчита на високотехнологични компоненти от европейски и японски компании и чипове за изкуствен интелект от Nvidia, страната става все по-самодостатъчна, добавя Арчесати. Местните доставчици съставляват повече от половината от инсталациите на вътрешния пазар в Китай в сравнение с една трета преди десетилетие, посочва търговската група.

„Поглеждайки назад, всичко се свеждаше до завоюването на по-голям дял от вътрешния пазар“, казва Сузане Билер, генерален секретар на федерацията по роботика. „Следващата стратегия е основно да се разшири присъствието на други пазари – например чрез износ на китайски роботи в Европа.“

Миналата година на Китай се падаха почти три от всеки пет робота, внедрени в световен мащаб, като броят на инсталациите надхвърли 350 хиляди. Инсталациите в Германия спаднаха до около 25 хиляди, като през тази година се очаква ново намаление. Преди десетилетие инсталациите в Китай надвишаваха тези в Германия с 3 към 1. Днес съотношението е 14 към 1.

„Ако погледнем последните около 10 години, резултатите са впечатляващи“, заяви Арно Робер, президент на Hexagon Robotics – компания с централа в Цюрих, която работи по пилотен проект с германския автомобилен производител BMW в един от заводите му в Лайпциг. „Това, което са постигнали изключително добре, е мащабът, което не е било осъществено никъде другаде.“

Все пак, според него, Европа разполага с технологични възможности, върху които регионът може да надгражда в прехода към роботика, задвижвана от изкуствен интелект. BMW и Hexagon планират да въведат хуманоидни роботи в производството в Лайпциг до първото тримесечие на следващата година, преди да разширят приложението им и в други заводи, казва Робер. По друг показател Германия заема трето място в света, след Южна Корея и Сингапур, с около 450 робота на всеки 10 хил. служители през 2024 г.

Павло Звенигородски, старши изследователски анализатор в Carnegie Endowment for International Peace, казва, че Европа трябва да предприеме конкретни стъпки, включително подобряване на достъпа на индустрията до частен капитал, за да запази предимството си в областта на хардуера, включително компоненти като актуатори, които позволяват на роботите да се движат.

„Залогът е огромен“, добавя Звенигородски. „Става дума за технологиите на бъдещето. Това е тест дали Европа може да остане в играта в тази нововъзникваща глобална надпревара.“

САЩ, които миналата година са добавили над 38 хил. робота, също се опитват да отговорят на засилената конкуренция от Китай. Позовавайки се на съображения за национална сигурност, Федералната комисия по комуникациите обяви през юли забрана за вноса на нови модели хуманоидни роботи, произведени в чужбина.

За първи път федерацията по роботика публикува данни за хуманоидните роботи, които все още са предимно в експериментален етап. Организацията изчислява, че на световно ниво са продадени 7000 „пълноразмерни“ хуманоида – такива с височина поне 1,4 метра. Повече от половината от производителите на тези машини се намират в Китай.

Подкрепена от държавата, Китай би могъл да изпревари Европа в съчетаването на изкуствен интелект и роботика, точно както направи при разработването на електромобили, показва проучване на Mercator. Огромната производствена база на страната осигурява „идеалната тестова среда“ за следващото поколение роботика, добавя Арчесати.

Все пак Китай се сблъсква с препятствия, тъй като икономиката му все повече се задвижва от производството на фона на намаляващото население и застаряващата работна сила. Хуманоидите са далеч от това да се превърнат в напълно автономни машини, способни да възприемат и да реагират в реално време във физическия свят, а разходите на Китай, които вече са по-ниски от тези на западните конкуренти, би трябвало да спаднат поне наполовина, за да бъдат хуманоидните роботи икономически жизнеспособни, установява Mercator.

„Играта все още не е приключила“, казва Билер, добавяйки, че страни като Германия трябва да имат координирани стратегии, за да могат да се конкурират. „Европа има шанс да успее.“

Продажбата на Kuka през 2016 г., която все още е част от Midea и отчете оборот от 3,9 млрд. евро миналата година, е сред десетките сделки в САЩ и Европа, за които се изразява „голямо съжаление“ и които днес биха имали малки шансове да преминат през филтрите за национална сигурност, според доклад от миналата година на изследователската фирма Rhodium Group. Само седем години по-рано Германия изпреварваше Китай по брой инсталирани роботи.

Вместо да допринесат за укрепването на европейския суверенитет, технологиите и патентите на Kuka „сега пряко подхранват възхода на китайската промишленост“, написаха тази година изследователи от Jacques Delors Institute.

Днес Германия и Европа са решени да се задържат в областта на иновациите и да се възползват от потенциала на изкуствения интелект и роботиката, докато все още виждат възможност за това.

„Има едно фундаментално осъзнаване, което не съществуваше преди 10 години“, казва Робърт от Hexagon. „Китай сега е в съвсем различна ситуация, отколкото беше. Вече не виждаме самодоволство. Виждаме чувство за спешност.“