Л. Петкова: Няма проблем прагът за дънък свръхпечалба да бъде увеличен над 5 млн. евро

Няма проблем да бъде увеличен прагът на нетните приходи от продажби от 5 млн. евро, над който да се налага данък свръхпечалба, за да се гарантира, че по-малките български регионални вериги няма да бъдат неволно засегнати от новия налог. Това обяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова по време на обсъжданията в парламентарната комисия на въвеждането на еднократен данък „свръхпечалба“ от 33% за 2027 г.

Тя посочи, че повишението на финансовия праг за реализиран оборот може да се увеличи с гласуване от депутатите между първо и второ четене на проектобюджета в пленарната зала. Предложената от правителството мярка предвижда с налога да се облагат търговци на храни с нетни приходи за 2026 г. от поне 5 млн. евро.

Депутати обаче смятат, че лимитът от 5 млн. евро е твърде нисък и вместо да засегне само големите международни хипермаркети, ще обхване и регионални български вериги с по едва три до пет обекта.

„Подкрепяме този данък за облагане на фирмите за бързи кредити, банките и хранителните вериги като Лидл, Кауфланд, Билла и Метро с милиони печалби, но е удар върху бизнеса, който се слага наравно с тях“, посочи Цончо Ганев от „Възраждане“. И добави, че „прагът от 5 млн. е убийствен за българските компании“.

Ще засегне ли свръхпечалбата обменните бюра

Депутатите спориха дали обменните бюра трябва да са част от секторите, които ще бъдат обложени с данък свръхпечалба. Петкова уточни, че 2020-2025 г. е референтният период не само за обменните бюра и данъкът е замислен като временна, еднократна мярка, която ще се събира само през 2027 г. Тя уточни, че „те не са приключвали с обмяната на валута“ и тази година по-скоро формират основата, върху която ще се изчислява дължимото за следващата данъчна година.

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Асен Василев, който е бивш финансов министър, изрази съмнение, че от обменните бюра в хазната ще влязат 70 млн. евро. Той попита реалистични ли са сметките на финансовото ведомство, което очаква общо 800 млн. евро в бюджета от данък свръхпечалба, и добави, че постъпленията „може да се окажат 80 млн. евро“.

Людмила Петкова съобщи, че все още не е получено становище от Европейската централна банка за идеята за облагане на свръхпечалбите в банковия сектор.

Мартин Димитров от „Демократична България“ е категоричен, че текстовете в законопроекта, който засяга данъка върху печалбата, е по-скоро "данък върху оборота на конкретни компании".

Бившият финансов министър Владислав Горанов, депутат от ГЕРБ, отбеляза, че „печалбата е естествена цел на компаниите“. По думите му управляващите предлагат тези мерки, защото не могат да овладеят бюджетните разходи и се опитват да убедят Европейската комисия, че полагат усилия в тази посока заради процедурата по свръхдефицит.

Атидже Алиева-Вели съобщи, че ДПС няма да подкрепи законопроекта, тъй като това е "паническа еднократна мярка".

Енергийните компании без данък свръхпечалба

На въпрос на Асен Василев защо секторът на енергетиката не попада в обхвата на закона за облагане с данък свръхпечалба, Людмила Петкова уточни, че енергийните компании не са включени в този нов налог, тъй като в рамките на визирания референтен период "те вече бяха обложени с временна солидарна вноска по силата на европейските регламенти от времето на енергийната криза".

Румяна Петрова от „Продължаваме промяната“ коментира, че енергийният сектор у нас прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов (ПБ) изтъкна, че облагането на свръхпечалбите е легитимна икономическа мярка. За пример даде държави в Европейския съюз, въвели подобни мерки, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия.

Представители на работодателски организации са категорични, че не подкрепят промените.

Подкрепа за семействата

Всички членове на бюджетната комисия одобриха единодушно на първо четене по-високи данъчни облекчения за деца и въвеждането на ново облекчение за разходи, свързани с детското развитие. Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица са част от пакета данъчни промени за 2027 година.

Според зам.-министъра на финансите с тях ще се осигури подкрепа за семействата с деца, като се подобри събираемостта на данъците и се противодейства на сивата икономика.

Предложението на финансовото министерство е размерите на облекченията да бъдат трайно записани в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, вместо да се определят всяка година чрез държавния бюджет. Запазва се възможността те да се ползват авансово чрез работодател.