България вече е постигнала над една трета от целите си за нулеви нетни емисии

България се изкачва с две позиции до 14-о място от 65 държави в класацията за напредъка към нулеви нетни емисии, показва новият доклад Allianz Green Transition Tracker 2026.

Страната достига резултат от 35,2 точки – напредък от 3,2%, което надвишава както средния резултат в световен мащаб (+2,0), така и този на Европейския съюз (+2,2).

Индексът за напредък (Progress Score) оценява 65-те икономики, отговорни за 81% от глобалните емисии на парникови газове, по пет показателя: въглеродна и енергийна интензивност, емисии на глава от населението според потреблението и територията, както и дела на нисковъглеродните източници в електроенергийния микс. Той измерва доколко всяка държава е напреднала от 2015 г. насам спрямо своята цел за нулеви нетни емисии до 2050 г.

Данните показват, че България вече е постигнала над една трета от целите за нулеви нетни емисии до 2050 г., като изпреварва Швеция (която е на 15-о място), Румъния (16-о място) и Испания (17-о място), но остава след Нидерландия (11-о място), Германия (12-о място) и Латвия (13-о място).

Спрямо 2015 г. въглеродните емисии в България са намалели с 22,2%. За напредъка на страната водеща роля има намаляването на емисиите на глава от населението и постепенното ограничаване на използването на въглища. Емисиите, свързани с потреблението и с териториалния обхват, допринасят към общия резултат с 6,8 и 6,5 пункта.

През 2025 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 9,4%, като най-съществен ръст отчита слънчевата енергия с 26,3%. Предизвикателство остава обаче транспортният сектор, в който електромобилите заемат едва 6% дял от продажбите на нови коли, а подобрението във въглеродната интензивност е ограничено до 0,2 пункта.

Напредъкът в глобален план е твърде бавен

Докладът Allianz Green Transition Tracker показва, че в световен мащаб държавите напредват твърде бавно към нулеви нетни емисии за постигането на глобалните климатични цели. През тази година 56 от държавите в индекса са подобрили резултата си средно с 2 пункта, но само около една трета от страните поддържат темп за намаляване на емисиите, съответстващ на Парижкото споразумение.

Люксембург, Дания и Естония оглавяват класацията, като първите десет места се заемат изключително от европейски държави. Най-голямо подобрение отбелязва Колумбия (+16,5 пункта) поради възстановяване на хидроенергетиката и въвеждане на нови соларни системи. Производителите на петрол от Персийския залив остават на дъното на класацията.

„Почти всяка държава се движи в правилната посока. Проблемът е скоростта. При сегашната траектория нулевите нетни емисии ще бъдат достигнати едва през 2064 г. – 14 години по-късно от необходимото“, казва Патрик Хофман, ESG икономист в Allianz Research.

Данните показват, че държавите в горната половина на класацията са подобрили резултатите си средно с 2,6 пункта, което е два пъти повече от държавите в долната половина (1,3 пункта). Европейският съюз продължава да е лидер (+2,2 пункта), но през 2025 г. водородните емисии намаляват само с 0,2% след средногодишен спад от 4% през предходните години.

САЩ постигат ръст само с 1,2 пункта и се класират на 41-во място, тъй като емисиите нарастват за втора поредна година, а производството на електроенергия от въглища се увеличава с 13%. Китай (+2,3 пункта) и Индия (+4,5 пункта) показват признаци на промяна: ръстът на емисиите в Китай практически спира, а Индия отчита първи спад на емисии през последните 25 години, който не е съпроводен от икономическа рецесия.

Зелената енергия изпреварва въглищата

Докладът показва, че през 2025 г. възобновяемите енергийни източници за първи път стават основен източник на електроенергия в света с дял от 33,5%, изпреварвайки въглищата (33,2%). Те осигуряват 99% от новата енергия, което забавя ръста на глобалните емисии до 0,7% спрямо 1,5% през всяка от предходните две години.

Преходът към зелена енергия се ускорява и от намаляващите разходи – капацитетът за съхранение на енергия с батерии нараства от около 2 GWh през 2015 г. до 307 GWh през 2025 г. с отчетен 91% спад в разходите за инсталирането им. В допълнение ценовата разлика между електромобилите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене намалява от 49% на 20% от 2019 г. насам.

Очаква се през 2026 г. инвестициите в екологично чиста енергия да нараснат с 6,5% до 2,2 трлн. щатски долара, инвестициите в електропреносни мрежи – до 21%, а тези в системи за съхранение на енергия – до 36%. Според Allianz Research въглеродните емисии от изкопаеми горива през 2026 г. ще намалеят въпреки силния растеж на световната икономика.

Основни фактори за това са поевтиняването на зелените технологии и високите цени на изкопаемите горива. В краткосрочен план обаче нарастващото потребление на електроенергия и ограниченият капацитет на електропреносните мрежи остават сред най-сериозните рискове.

До 2030 г. само изкуственият интелект и центровете за данни биха могли да увеличат глобалните емисии с около 0,6%. В същото време високите разходи за финансиране, търговските бариери и несигурността в политиките могат да забавят внедряването на технологиите и да поставят под въпрос достигането на пикови нива на емисиите.

Ефетът от световните конфликти

Докладът показва още, че геополитиката оказва по-силно влияние върху цените, отколкото климатичните политики. Според Allianz Research поскъпването на дизела вследствие на конфликта с Иран би довело до такси за въглеродните емисии над 200 евро за тон CO₂.

През септември 2026 г. електрическите автомобили в ЕС достигат 30% от новорегистрираните, което е увеличение от 11 пр. п. за една година.

В същото време новата вълна от субсидии за изкопаеми горива, които все още са с около 70% по-високи спрямо периода преди енергийната криза от 2022 г., представлява риск за напредъка на Европа. Според Лудовик Субран, главен икономист и главен директор „Инвестиции“ в Allianz SE, правителствата трябва да се въздържат от компенсирането на ценовия шок чрез нови субсидии за изкопаеми горива и вместо това да подкрепят прехода чрез предвидими механизми за въглеродните емисии и по-бързи инвестиции в електропреносни мрежи и системи за съхранение на енергия.