Агенцията на ООН за климата: Светът ще е изключително горещ през идните месеци

Метеорологичният феномен „Ел Ниньо“, който се формира в Тихия океан, ще повиши температурите с допълнителни 0,1-0,2°C, правейки света изключително горещ през остатъка от тази година и в началото на 2027 г., съобщи Световната метеорологична организация (СМО), цитирана от Bloomberg.

Тази година вече е напът да се превърне в една от най-топлите, откакто се води статистика, като в периода от януари до септември температурите са били с 1,47°C над средните стойности от Прединдустриалната епоха. Това се посочва в доклада на агенцията на ООН за състоянието на климата, публикуван в понеделник – когато в Турция започва климатичната среща на върха COP31.

„Ние претоварваме метеорологичната обстановка, а „Ел Ниньо“ ще умножава рисковете“, заяви генералният секретар на СМО Селесте Сауло. „Ел Ниньо“ и самото състояние на световния климат през 2026 г. придават ново значение на израза „извън всякакви скали“, допълва тя.

През 2026 г. температурите се очаква да нараснат с над 1,5°C от прединдустриалните нива, според данни, оповестени миналата седмица от агенцията за наблюдение „Коперник“. Този праг вече беше надхвърлен през 2024 г. – най-горещата година в историята на наблюденията – а ООН прогнозира, че световните температури ще се задържат над това ниво като дългосрочна средна стойност. В най-добрия възможен сценарий се очаква повишение от 1,8°C през настоящия век. Това обаче би изисквало значително по-големи съкращения на парниковите газове, причинени от човешката дейност, които водят до промени в климата, отколкото държавите са обещали към момента. Дори ако страните изпълнят настоящите си ангажименти за намаляване на емисиите, ООН предупреждава, че светът е напът да се затопли с 2,6°C.

Тазгодишният „Ел Ниньо“ е най-силният, регистриран някога. Този метеорологичен феномен променя температурните модели и режимите на валежите в световен мащаб, като влияе върху вероятността от засушавания, наводнения, горещи вълни и други екстремни явления в различни региони. Според СМО явлението ще продължи до февруари, като ще доведе до температурни аномалии, достигащи 3,7°C във водите на централната и източната част на екваториалния Тихи океан в сравнение с отчетена такава през март тази година от 0,2°C.

В периода 2017–2026 г. морското равнище се е повишавало средно с 3,9 милиметра годишно в сравнение с 2,4 милиметра годишно през периода 1993–2002 г., по данни на СМО. Според организацията, през тази година океаните продължават да се нагряват, което показва ускоряване на темпа, с който земната система акумулира топлина. По-топлите води в океана се разширяват, което също допринася за повишаването на морското равнище, като друг фактор е и топенето на морския лед. Арктическият морски лед е стигнал най-ниският си или вторият най-нисък максимален размер в историята през март тази година, посочват още от СМО.

В доклада се посочва, че през 2025 г. екстремните метеорологични явления са оказали различно въздействие върху възобновяемата енергия в различните части на света. В Европа производството на слънчева енергия е било над средното, докато това на вятърна енергия под средното. Същевременно търсенето на електроенергия, обусловено от температурните условия, е било по-ниско от средното. В същото време в Централна и Южна Африка валежите, ключови за хидроенергетиката, са били под средните нива, а търсенето на електроенергия е било по-високо.

Отделно от това, броят на държавите, които съобщават за наличие на системи за ранно предупреждение при бедствия, е нараснал до 136 през 2025 г. спрямо 56 десетилетие по-рано. Това приближава света към целта на ООН до края на следващата година системите за ранно предупреждение да обхващат цялото население на планетата.