Европа следва примера на Китай в битката за редкоземните елементи за 1,5 трлн. долара

Дълбоко в Северния полярен кръг, на над 1000 м под земята, миризмата на амоняк се усеща в тунелите на мина „Малмбергет“ в Северна Швеция след среднощни експлозии, при които са били раздробени 50 хил. тона скали.

Повече от век тя дава желязна руда, изигравайки огромна роля в икономическата история на страната. Сега взривните дейности са и първият етап от мисията за изграждане на устойчива верига за доставки на редкоземни елементи в Европа, разказва Bloomberg.

Тези суровини се превърнаха в едни от определящите на 21-ви век, използвани във всичко – от електромобили до вятърни турбини, центрове за данни и отбранително оборудване. Намаляването на зависимостта на Европа от внос, особено от Китай, се превърна в неотложен въпрос, тъй като суровините все по-често се използват като средство за икономически натиск.

Скандинавският регион се очертава като крайъгълен камък в тези усилия. Той съчетава най-големите известни находища на континента с изобилие от чиста енергия и утвърден опит в минното дело. Шведската държавна компания LKAB, която оперира „Малмергет“, е в особено изгодно положение, тъй като суровините са страничен продукт от доходоносния ѝ добив на желязо, а това означава, че не се налага да изгражда всичко от нулата.

Но само миньорската дейност няма да е достатъчна. За да успее, Европа трябва да използва наръчника на Китай, където държавната подкрепа помогна на страната да изгради мащабен капацитет за преработка и рафиниране, за да използва в пълна степен огромните си находища.

Скандинавски обекти за редкоземни елементи – Европа се стреми да намали зависимостта си от Китай. Карта: Bloomberg LP

„На Запад, ако наистина искаме да спечелим цялата тази верига на функциониране на редкоземните елементи, трябва да мислим като Китай, а не само за самата мина за редкоземни елементи“, казва Елдур Алафсон, главен изпълнителен директор на компанията Amaroq, която има проект за проучвания в Гренландия.

Ще бъдат необходими над 43 млрд. евро за завършване на десетки стратегически проекти, които Европейският съюз е определил за развитие съгласно своя Регламент за суровините от критично значение, показват оценки на блока. Част от дейностите на LKAB и други проекти за редкоземни елементи са включени в списъка.

Но цената на бездействието е още по-висока. Международната агенция за енергия (МАЕ) вижда потенциален удар за 1,5 трлн. долара в резултат на прекъсвания на доставките, съсредоточен в сектори като автомобилостроенето, електрониката и авиацията.

Работничка в „Малмбергет“ управлява машини дистанционно от контролен център. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg

Предвижда се капиталовите разходи да бъдат финасирани чрез комбинация от държавни средства и частни инвестиции.

Скандинавските правителства започват да влагат средства в нововъзникващата верига за доставки, като използват безвъзмездни средства и финансиране за научни изследвания в подкрепа на проекти, които варират от проучване до преработка и разделяне. ЕС разполага с фонд от 3 млрд. евро за проекти за критични суровини, включително редкоземни елементи. Но сумите до момента са много по-малки от разходите на Китай и на САЩ, които също се стремят да намалят зависимостта си.

Желязната руда се пренася по дълъг конвейер в мината. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg

Китай съставлява около 60% от световния добив на редкоземни магнити. При рафинирането хватката му е още по-здрава – над 90% от световното производство.

Китай е най-доминиращият играч на пазара – дял от световните доставки на редкоземни магнити и от производството на магнити. Графика: Bloomberg LP

Мадалена Барата да Роча, изследовател в института „Брюгел“ в Брюксел, казва, че Китай е показал „готовност и способност да използва тази верига за доставки като оръжие“.

През 2025 г. Европа усети вкуса на този риск от концентрация, когато Пекин затегна износа на редкоземни елементи и материали за батерии. Напрежението продължава, тъй като ЕС налага ограничения върху редица вносни стоки, за да защити някои от индустриите си.

В Малмбергет нощните взривове са само началото. Желязната руда се отделя, а страничният продукт преминава през различни етапи за получаване на апатитов концентрат, който може да бъде преработен допълнително за производството на фосфорна киселина и редкоземни елементи.

На около 190 км на юг, в неугледна индустриална сграда в Лулео, следващият етап от веригата за доставки вече започва да се случва в пилотна преработвателна фабрика. Завършен по план, сега фокусът е върху фазата на постепенно въвеждане в експлоатация, когато всичко се тества поетапно, за да се гарантира, че ще работи според очакванията в реални експлоатационни условия.

Апатитовият концентрат, суровината за редкоземните елементи, се опакова в чували за транспортиране до преработвателния завод в Лулео. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg

Досега LKAB е инвестирала около 800 млн. крони (85 млн. долара). Пълноценен завод, който може да заработи в началото на 30-те години на века, ще изисква инвестиции за милиарди крони. Дарън Уилсън, старши вицепрезидент за специалните продукти, казва, че по-голямата част ще дойде от LKAB, но се проучват и други форми на финансиране „предвид значението на проекта за Швеция и Европа“.

Шепа апатитов концентрат от „Малмбергет“. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg

„Не става въпрос да сме си самодостатъчни, а да намалим зависимостта, да имаме достатъчно, за да постигнем стратегическа промяна“, отбелязва той.

Дарън Уилсън в новата тестова фабрика. Снимка: Carsten Snejbjerg/Bloomberg

Плановете в Европа обхващат цялата верига за доставки.

LKAB е и най-големият акционер в норвежката рафинерия REEtec. Завод за редкоземни магнити в Естония започва търговско производство, съобщи през септември собственикът Neo Performance Materials. 

Години наред вносът беше по-лесен, а високите разходи и несигурната възвръщаемост правеха редкоземните елементи непривлекателно предложение за много от най-големите минни компании на Запад. Това създаде опасна зависимост, подобна на тази, която Европа имаше с руския природен газ.

Съществува „стратегическа уязвимост и ние сме решени да я намалим“, заяви еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне. „Това означава да добиваме повече в Европа там, където имаме ресурси, но също така да преработваме и рециклираме повече, както и да диверсифицираме доставките си“, допълва той.

Някои от проектите на LKAB са определени като стратегически проекти от ЕС, включително все още неразработеното находище „Пер Гайер“ в Северна Швеция, което съдържа много по-висока концентрация на редкоземни елементи и фосфор в сравнение с рудите, които LKAB разработва в момента. ЕС настоява и за предварителни договори за изкупуване на бъдещата продукция, за да създаде сигурност на приходите за компаниите и частните инвеститори.

В целия регион редица обекти са на различни етапи на развитие, включително проектът „Илуа“ на компанията Amaroq в Гренландия и „Сокли“ във Финландия, чието разработване може да струва 1,5 млрд. евро.

„Пазарната икономика сама по себе си не може да донесе тази промяна“, казва Педер Лунквист, главен изпълнителен директор на датския Експортен и инвестиционен фонд, един от най-големите акционери в Amaroq. „Трябва да се учим от най-добрите“, допълва той, имайки предвид Китай.

Друг проект е карбонитен комплекс „Фен“ в Норвегия. Той може да се окаже най-голямото находище в Европа с приблизително 15,9 млн. тона общо съдържание на оксиди на редкоземни елементи.

Компанията зад проекта Rare Earths Norway обяви този месец пилотна преработвателна фабрика за обекта, като около една трета от разходите се покриват с държавни средства. Компанията посочи, че е отворена за държавно участие като част от всяка бъдеща инвестиция.

Засега производителите на континента и техните клиенти остават силно изложени на рискова верига за доставки.

Работници изследват проби от сондажно ядро в лабораторията на Rare Earths Norway близо до Улефос, където материалът се изучава, за да се оценят находищата в района. Снимка: Andrea Gjestvang/Bloomberg

Höganäs AB използва редкоземни елементи предимно в материали за повърхностни покрития за енергетиката, авиацията и отбраната и доставя суровини от Китай. Главният изпълнителен директор Хенрик Агер смята стремежа на Европа за жизненоважен.

„Ползата за преработвателя от осигуряването на доставки на редкоземни елементи не са по-евтините продукти, тя се изразява в отбранителната способност, доставките на енергия, достъпа до стоки от първа необходимост и възможността да пътуване по начина, по който го правим днес“, допълва той.