Защо използването на редкоземните елементи като оръжие губи ефекта си?

Всеки път, когато Китай затегне контрола си върху редкоземните елементи, останалата част от света става малко по-добра в намирането на алтернативни източници, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Редкоземните постоянни магнити, които помагат зарядните кабели да се закрепват към лаптопи, държат мобилните телефони върху стойки и позволяват на слушалките да „щракнат“ в кутиите си, се превърнаха в един от основните фронтове в търговските войни на Китай с неговите съперници. Пекин използва ограниченията върху износа на тези устройства, за да принуди американския президент Доналд Тръмп да отстъпи по отношение на митата, обявени в „Деня на освобождението“ на 2 април миналата година. Същата тактика се прилага и срещу Япония след дипломатически спор с Токио.

Тази стратегия обаче вече трябва да бъде насочвана към по-тесен кръг от ресурси, тъй като светът реагира по същия начин. Преди около 15 години почти всички редкоземни елементи се добиваха и преработваха в Китай, но години на подобни заплахи значително промениха картината. Днес почти една трета от общото производство се извършва в други държави, което принуди Пекин да се съсредоточи върху най-редките от редкоземните елементи. Неодимът и празеодимът - елементите, които придават силата на залепване на повечето магнитни устройства в домовете ни - вече стават твърде разпространени, за да могат да бъдат използвани като надежден инструмент за натиск.

В резултат на това вниманието се измести към три по-оскъдни елемента: самарий, диспрозий и тербий. Обикновените редкоземни магнити губят ефективността си при по-високи температури, затова при приложения с високи изисквания - като електромотори за автомобили, вятърни турбини, управляеми ракети и авиационни технологии - те трябва да бъдат подсилени или заменени с тези т.нар. тежки редкоземни елементи.

Преди 10 години повечето геолози вероятно биха казали, че този ход е бил шах и мат за Китай. Тежките редкоземни елементи са геоложка странност. Подобно на вибраниума - измисления рядък елемент от вселената на Marvel, който се среща само в измислената африканска държава Уаканда - полезните залежи изглеждаха сякаш съществуват само на едно място на планетата: Луннан, изолирана област в южната част на Китай, където геолози случайно откриват такова находище през 1969 г. в разгара на Културната революция.

В момента това предположение изглежда далеч по-малко сигурно. Учените непрекъснато намират новаторски решения на привидно непреодолими проблеми. Индустриалните химици решават проблема с недостига чрез използване на алтернативни материали, както направиха през последните години с кобалта в литиево-йонните батерии за автомобили, който вече до голяма степен е заменен с по-разпространени фосфатни материали. Геолозите пък претърсват света и доказват, че неща, които сме смятали за редки, всъщност не са чак толкова редки. Именно този процес наблюдаваме сега при тежките редкоземни елементи.

Типът находища, открити в Лунан, наистина е рядък, но не е уникален. Известни като йонно-адсорбционни глини, те обикновено се образуват, когато силните тропически валежи ерозират гранитни планини в продължение на милиони години, отмивайки тежките редкоземни елементи към долините, където скалите ги улавят като своеобразно геоложко сито.

Когато в средата на второто десетилетие от 20 век китайското правителство наложи ограничения върху добива, самите китайски миньори бяха сред първите, които започнаха да търсят други места. Те откриха и започнаха експлоатация на богати залежи отвъд границата - в разкъсвания от война щат Качин в Мианмар. Възможно е тези мини вече да осигуряват повече тежки редкоземни елементи от китайските находища, макар и с всички съпътстващи екологични проблеми, характерни за малкия мащаб на тази индустрия.

На други места се развива по-добре регулирана дейност. В Бразилия базираната в Бостън частна инвестиционна компания Denham Capital Management LP прекара голяма част от преходното десетилетие в доказване на залежи от каолин в централния щат Гояс. След като получи инвестиции от бившия главен изпълнителен директор на Xstrata Plc Мик Дейвис и започна производство през 2024 г., мината сега преминава под контрола на производителя на магнити USA Rare Earth Inc. чрез сделка за 2,8 млрд. долара, обявена през април.

Това може да се окаже само върхът на айсберга. Проучване от миналата година потвърди наличието на каолинови глини на четири континента - от Мадагаскар, Малави и Уганда до Чили и Австралия - в допълнение към вече известните находища. Има доказателства за такива залежи също в Малайзия, Тайланд, Виетнам и дори Финландия.

Компании извън Китай, които разполагат с експертиза за преработка на тези руди, изграждат съоръжения за разделяне, за да извличат диспрозий, тербий и самарий. Lynas Rare Earths Ltd. и Neo Performance Materials Inc. вече са постигнали промишлено производство. MP Materials Corp. и партньорът на USA Rare Earth - Carester SAS - очакват да започнат работа в рамките на няколко месеца.

Това е значителен вот на доверие към мините за добив на суровини. Основното инвестиционно предимство за тези предприятия за преработка е тяхната независимост от китайската верига за доставки на редкоземни елементи. Няма особен смисъл да се влагат средства в подобно оборудване, ако в крайна сметка компаниите ще зависят от Китай и неговите партньори в Мианмар за суровините си.

Всичко това представлява предупреждение към онези, които биха се опитали да ограничат световния поток на минерали с цел геополитическо влияние. Опитвайки се да лиши съперниците си от редкоземни магнити, Китай неволно стимулира създаването на глобална индустрия, която ще направи тези материали по-достъпни от всякога.