Д. Радев: Рисковете пред инфлацията в еврозоната остават възходящи при енергиен шок

Септемврийското повишение на лихвите от страна на Европейската централна банка е премерен отговор на променената перспектива за инфлацията. Този коментар направи Димитър Радев, управител на Българската народна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ, на видеоконференция на MNI Connect – платформа, която осигурява директен контакт между участниците на финансовите пазари и ключови създатели на политики от водещите световни централни банки и макроикономически държавни агенции.

Радев подчерта, че централната банка не се движи по „предварително начертана траектория“. „Моята оценка след септември е, че търпението остава важно, но бдителността все пак трябва да има малко по-голяма тежест. Това не е призив за автоматично затягане. Означава да дадем време на предходните решения да проявят ефекта си, като същевременно останем готови да реагираме, ако данните сочат по-голяма устойчивост на инфлационния натиск“, посочи банкерът.

Той припомни, че инфлацията е над целта на ЕЦБ от 2%, и предупреди, че енергийният шок може да се окаже по-продължителен, отколкото първоначално се очакваше.

Инфлация vs. енергийни сътресения

Радев отчете, че в същото време икономиката на еврозоната остава по-устойчива, отколкото мнозина предвиждаха. „Сега трябва да преценим дали шокът ще остане до голяма степен концентриран в енергийния сектор, или ще стане по-траен и широкообхватен“, каза банкерът.

Той смята, че базисният сценарий не се е променил, но „остава сценарий, а не гаранция“. „Експертите на ЕЦБ вече очакват общата инфлация да бъде средно 3% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Инфлацията без енергия и храни се очаква да бъде 2,5% през тази година, 2,6% през следващата и 2,3% през 2028 г.“, съобщи банкерът.

Според него базисният сценарий предполага, че прекият ефект от по-високите цени на енергията постепенно ще отслабне и че по-затегнатите парични условия ще подпомогнат връщането на инфлацията към 2%. Радев предупреди, че диапазонът на възможните резултати остава широк.

„Неотдавнашен анализ на ЕЦБ показва, че промените в цените на едро на природния газ могат вече да се пренасят по-бързо към потребителските цени на газа, отколкото при предходния епизод, макар че ефектът върху цените на електроенергията може да е по-слаб. Все още не знаем колко дълго ще продължи енергийният шок и как ще реагират предприятията и домакинствата“, анализира ситуацията в еврозоната той.

Растеж под натиск

По думите му, растежът се оказва малко по-устойчив от очакваното. „Вътрешното търсене се запази, пазарите на труда остават сравнително силни, а по-високите публични инвестиции, заедно с инвестициите в отделни частни сектори, подкрепят икономическата активност“, отбеляза банкерът. Той обаче е на мнение, че устойчивостта не бива да се бърка с неуязвимост.

"Финансовите условия се затегнаха, разходите по заемите са по-високи, а динамиката на кредита остава неравномерна. Външната среда е изключително несигурна. Затова балансът на рисковете остава диференциран: рисковете за инфлацията са във възходяща посока, а рисковете за растежа - в низходяща“, подчерта Димитър Радев. Той напомни, че това има значение, защото силата на търсенето влияе върху начина, по който енергийният шок се предава в икономиката.

„Една устойчива икономика може да поеме шока по-успешно. Но тя може и да улесни пренасянето на по-високите разходи от предприятията към цените. Затова трябва да оценяваме растежа и инфлацията съвместно“, настоява банкерът.

Според него основният въпрос е дали по-високите енергийни разходи започват да променят ценообразуването, формирането на заплатите и инфлационните очаквания. Като пример той даде най-новото проучване на потребителските очаквания на ЕЦБ преди последното изостряне на ценовия натиск при енергията, което отчете повишение при всички хоризонти, включително на тригодишните очаквания до 2,9% и на петгодишните до 2,5%. „Резултатите му не показват откъсване на очакванията от целта, но засилват необходимостта от внимателно наблюдение“, смята банкерът.

Управление на риска

Радев допусна, че прекомерна реакция спрямо инфлацията, която иначе би отслабнала, може ненужно да ограничи инвестициите и търсенето, затова е необходимо управление на риска. „Трябва да наблюдаваме скоростта, продължителността и обхвата на енергийния ценови натиск, инфлацията при услугите, заплатите, производителността, нормите на печалба и решенията на предприятията за ценообразуване. Преди всичко трябва да наблюдаваме инфлационните очаквания“, е съветът му.

След решението през септември на управителния съвет да повиши трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки след оценката за перспективата за инфлацията и динамиката ѝ, както и силата на трансмисията на паричната политика, сега очакванията на централните банкери са ефектите да се проявят в икономиката. „Ако шокът се окаже по-продължителен, ценовият натиск се разшири, инфлационните очаквания, измерени чрез проучвания, продължат да се повишават или трансмисията се окаже по-слаба от очакваното, основанията за допълнителни действия ще станат по-силни“, обясни Радев.

Той напомни, че перспективата за инфлацията ще зависи и от фискалната реакция. „Подкрепа при тежък външен шок може да бъде оправдана, но тя трябва да бъде временна и целенасочена. Затова надеждните публични финанси остават важна част от макроикономическата устойчивост“, убеден е той.

Влияние на външните шокове върху България

Що се отнася до България, Радев изтъкна, че опитът на страната ни като малка, отворена и конвергираща икономика показва, че общата парична политика трябва да бъде допълвана от стабилни национални политики. „Външните шокове могат бързо да се пренасят към вътрешната икономика, а динамиката на инфлацията и кредита може да се различава от средната за еврозоната“, допусна той.

Затова, за България, по думите му, това означава не само трябва да управлява цикличните рискове, но и да продължи прехода към модел на растеж, основан по-трайно върху производителността, инвестициите и по-високата добавена стойност, като същевременно укрепва фискалната си позиция.

„Устойчивата конвергенция изисква надеждни публични финанси, възстановени буфери и достатъчно пространство за реакция при бъдещи шокове“, подчерта управителят на БНБ. И добави, че най-добрата защита срещу повтарящи се шокове не са постоянните компенсации, а по-силните институции, разумните буфери и по-голямата способност за адаптация.