KBC повиши прогнозата си за инфлацията в България тази година до 5%

Белгийската банка KBC повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в България през 2026 г. до 5% спрямо очакваните през август 4,7%, показва септемврийският икономически обзор на групата, предаде БТА.

За 2027 г. оценката също е увеличена с 0,3 процентни пункта – до 3,8% от 3,5%.

Същевременно прогнозите за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) остават непроменени – 2,6% през тази година и 2,4% – догодина.

Отчетеният тримесечен растеж на българската икономика от 0,7% съответства като цяло на очакванията на анализаторите и подкрепя прогнозата им за тази година. Очакваното забавяне през 2027 г. вече беше заложено и в августовската оценка на KBC.

По-предпазливите очаквания за инфлацията са свързани с поскъпването на горивата и транспорта. Според актуалния обзор годишната инфлация в България се е ускорила до 5,1% през август, докато динамиката на цените на храните остава сравнително благоприятна.

Анализаторите очакват инфлацията да се забави догодина с отслабването на ефектите от последните ценови шокове и на продължаващия инфлационен натиск. Според тях сушата обаче създава допълнителни рискове. В обзора се посочва, че тя е наложила ограничаване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ с около 120 мегавата, което е допринесло за натиска върху регионалните цени на електроенергията.

В августовската си прогноза KBC открояваше приемането на еврото и първите признаци за по-силен приток на преки чуждестранни инвестиции като подкрепящи растежа фактори. Тогава анализаторите предупреждаваха и за ограниченията от страна на предлагането: 33,3% от промишлените предприятия през юли са посочили недостига на работна ръка като пречка пред дейността си, а почасовите разходи за труд през първото тримесечие са нараснали с 13,4% на годишна база.

Полша с най-висок икономически ръст

Сред останалите разглеждани икономики в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Полша се очаква да запази най-висок растеж – 3,2% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г. През второто тримесечие полската икономика е нараснала с 1 процент спрямо предходното, подкрепена от инвестициите и положителния принос на нетния износ.

Публичните финанси обаче остават предизвикателство. Проектобюджетът на Полша за 2027 г. предвижда дефицит от 7,1% от БВП, без промяна спрямо 2026 г. KBC очаква средногодишната инфлация да се забави от 3,3% през тази година до 3% през следващата, а основните лихви да останат непроменени през идните тримесечия. Ново затягане на паричната политика обаче не се изключва при трайно високи енергийни цени.

По-малко инвестиции към Унгария

За Унгария прогнозата е за икономически растеж от 1,8% през 2026 г. и 2,4% догодина. Инвестициите остават слаби, като през второто тримесечие обемът им е намалял със 7% на годишна база. Постъпването на европейски средства и подобряването на бизнес доверието могат да подпомогнат възстановяването, но по-съществен ефект се очаква през 2027-2028 г., прогнозират икономистите на KBC.

След августовското намаление на основната лихва до 5,5% анализаторите очакват Унгарската национална банка да я запази на това равнище до края на годината. Според базовия им сценарий догодина тя може да бъде понижена до около 4,5%.

Румънската икономика се свива

Румъния е единствената от разглежданите икономики в региона на ЦИЕ, за която KBC прогнозира свиване през тази година – с 0,2%. За 2027 г. се очаква възстановяване с растеж от 2,2%. Средногодишната инфлация се прогнозира на 8,1% през 2026 г. и 4,1% догодина.

Продължителната политическа криза, слабото вътрешно търсене и сушата ограничават перспективите пред румънската икономика. Според анализа забавянето на реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост застрашава европейско финансиране за около 770 млн. евро. Ниското ниво на Дунав затруднява корабоплаването и износа на зърно и създава проблеми за енергийното производство.

Спад на икономическото доверие в Словакия

За Словакия прогнозата е за растеж от 0,7% през 2026 г. и 1,2% през 2027 г. Въпреки тримесечното увеличение на БВП от 0,2% през второто тримесечие анализаторите очакват стагнация през третото заради отслабващото икономическо доверие.

Средногодишната инфлация в Словакия, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да бъде 4,1% през тази година и 3,6% през 2027 г. Сушата и поскъпването на енергията остават рискове, а необходимостта от бюджетна консолидация ограничава възможностите за подкрепа на икономиката.

Потреблението и инвестициите подкрепят чешката икономика

За Чехия KBC запазва прогнозата си за растеж от 1,9% през 2026 г., последван от постепенно ускоряване към оценявания потенциален темп от 2–2,5% през 2027 г. Основна подкрепа оказват потреблението и инвестициите, докато външната търговия и запасите имат отрицателен принос.

Чешката инфлация се е ускорила до 1,9% през август от 1,7% през юли. Забавянето на поскъпването на услугите и по-умереният ръст на заплатите обаче облекчават натиска върху централната банка.

Енергийните предизвикателства пред еврозоната

В глобален план основният риск според KBC остава продължаването и разширяването на конфликта в Близкия изток. Към 14 септември природният газ е поскъпнал до 83 евро за мегаватчас от 43 евро в края на юни, а петролът - до 107 долара за барел от 73 долара. Базовият сценарий предполага постепенно нормализиране на енергийните цени, но по-продължителен конфликт би влошил перспективите.

KBC повиши прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. от 0,7 на 0,9 на сто заради ревизираните нагоре данни за второто тримесечие. За 2027 г. обаче очакванията са понижени от 1,1 на 0,9%. Прогнозата за инфлацията е увеличена от 2,8 на 3% през тази година и от 1,8 на 2,1% през следващата.

Очаквания за растеж

За САЩ очакваният растеж през 2026 г. е повишен от 2 на 2,1%о, а прогнозата за 2027 г. остава 2%. Оценките за инфлацията са увеличени с по 0,1 процентни пункта до съответно 3,4 и 2,6%.

За Китай се запазват прогнозите на анализаторите за растеж от 4,5% през 2026 г. и 4,2% догодина, като силният износ продължава да компенсира слабото вътрешно търсене.

Политика на централните банки

Анализаторите очакват още две повишения на лихвите от Европейската централна банка и поне едно допълнително увеличение с 25 базисни пункта от Федералния резерв на САЩ до края на 2026 г. По-траен инфлационен натиск може да наложи и по-силно затягане на паричната политика.