Специалистите говорят: колко време пред екрана е допустимо и кога детето наистина е „злоядо“

Телефонът понякога е най-бързият начин да осигурим няколко минути спокойствие, но поредната недокосната чиния лесно може да превърне вечерята дори на най-уравновесения родител в изпитание. След първата годинка подобни ситуации стават част от семейното ежедневие и често оставят родителите с горчивото усещане, че не се справят у дома. В тези моменти е нужно малко разбиране и един надежден съвет, който да върне спокойствието и увереността.

Именно такова място за споделяне и подкрепа е подкастът „След първите 12 месеца с DEVIN Изворна“. Като продължение на видеопоредицата „Първите 12 месеца с DEVIN Изворна“, подкастът проследява следващия етап от порастването - първите прояви на самостоятелност и промените, към които се приспособява цялото семейство. Личните истории и експертният опит се допълват, за да помогнат на майките и бащите да разбират по-добре децата си и да бъдат по-снизходителни към собствените си несъвършенства.

В епизод 3 и епизод 4 на подкаста, които вече са достъпни в YouTube и Spotify, инфлуенсърката и майка на три деца Диляна Георгиева – DARE обсъжда в откровен разговор темите за дигиталният баланс и храненето - две области, в които добрите намерения често се сблъскват с родителската умора и категоричното детско „не“.

За мястото на екраните, развитието на общуването и примера на възрастните Диляна разговаря с Александрина Георгиева, основател на фондация Offline Kids и обучител по дигитално благосъстояние, и Райна Патова, детски логопед. Маги Пашова, нутриционист и сертифициран SOS хранителен терапевт, отправя поглед към променливия апетит, отказа от храна и изграждането на спокойни навици около семейната трапеза.

Повече общуване и игра отвъд екрана

По-беден речник, трудности със задържането на вниманието и общуването са сред притесненията, с които родителите се обръщат към логопеда Райна Патова. В разговора тя насочва вниманието към възможностите за подкрепа в ежедневието: съвместни игри, песни с движения и време, в което възрастният следва интереса на детето и разговаря с него.

„Включвайте го в ежедневни дейности, дори да стои до вас, дори да наблюдава“, съветва тя. Докато приготвяме вечерята, например, можем да назоваваме продуктите и да обясняваме действията си, като дадем на детето възможност да участва според възрастта си. Това опознаване е важно и за храненето.

Райна разказва за деца в практиката си, които, хранени пред екран, не са имали достатъчно възможности да докосват храната и да изследват различните ѝ текстури. Вниманието им е било погълнато от филмчето, докато храненето се е извършвало почти изцяло от родителя. Затова споделеното време около масата, докосването и самостоятелните опити имат своето място наред с разговорите и игрите.

Усилията за по-осъзнато използване на технологиите продължават и извън семейството. С общия проект „Екранът показва, природата доказва“, част от „Часът на DEVIN“, DEVIN Изворна и фондация Offline Kids подкрепят учениците в над 300 училища в България да развиват критично мислене в ерата на изкуствения интелект.

Урокът е под формата на анимационно видео, създадено с помощта на изкуствен интелект и с участието на логопеди и педагози в разработването на съдържанието. Така самият проект показва как новите технологии могат да бъдат полезен инструмент за учене, когато ги използваме осъзнато. Видеото е допълнено с въпроси и задачи, които помагат на децата да разграничават реалността от изкуствено създадените изображения и да преценяват критично видяното онлайн.

В основата са две прости, но важни проверки: „Истина ли е?“ и „Безопасно ли е?“. „Когато децата разбират, те са много по-склонни да кооперират“, обяснява Александрина Георгиева. Затова проектът помага на учениците да разберат както необходимостта от баланс между екраните и останалите занимания, така и защо убедителният образ онлайн невинаги представя действителността.

Снимка: Девин

Храненето започва преди първата хапка

В разговора с Маги Пашова храненето се разглежда като преживяване, в което участват всички сетива. Детето опознава храната през вида, аромата и допира, през звука при отхапване и накрая — през вкуса. Затова докосването, разглеждането и помирисването имат значение дори когато не са последвани веднага от хапка. Когато тези възможности липсват, се пропуска важна част от срещата с храната, а непознатата текстура може да се превърне в причина за отказ. Повече самостоятелност и свобода за изследване, включително с цената на малко бъркотия, дават пространство на любопитството да се развихри. Така вниманието се измества от количеството в чинията към постепенното изграждане на увереност и спокойствие около масата.

Съществена роля има и личният пример. Ако детето е заявило, че не обича дадена храна, това не означава тя да изчезне от семейната трапеза. Родителите могат да продължат да я сервират и да я хапват с удоволствие, без да настояват детето непременно да опита. Познатият вид, повторните срещи и наблюдението на близките постепенно може да събудят интерес - първо да я докосне, после да опита малко, а с времето и да я включи в менюто си.

Процесът може да бъде дълъг и не следва еднакъв ритъм при всички деца. Важното е масата да остава място за споделяне, където новите вкусове се предлагат търпеливо, а всяка следваща хапка не се превръща като поредното изпитание.