Отново гори руска рафинерия, Тръмп чака "великолепна сделка" за Украйна и Европа

Дронове удариха една от големите рафинерии в южните части на Русия - в Афипски (Краснодарския край), съобщават местните жители в социалните мрежи. Съоръжението е с капацитет за преработката на около 7 млн. тона годишно и е част от групата "Сафмар". Това е поредният удар по руската петролна индустрия, като само преди дни дронове подпалиха Рязанската рафинерия, една от най-големите в Русия, отговаряща за зареждането на Московска област с горива.

За втори път в рамките на месец след разхерметизиране се взривява магистрален газопровод - този път в Кемеровска област (Сибирски окръг). На 13 октомври взрив беше регистриран по газопровод в Пензенската област. Няма данни за атаки с дронове.

Атаките на Украйна по рафинериите бяха спрени за около две седмици през втората половина на октомври като част от примирие, обявено от президента на САЩ Доналд Тръмп. Русия обаче не се съобрази с предложението и продължи ударите по енергийни обекти в Украйна. След подновяването на атаките от началото на ноември има данни за пожари в четири рафинерии - в Кстово (Нижегородска област), в Ярославъл, в Рязан и сега в Афпски.

По данни на украинското военно разузнаване за първите девет месеца на 2026 година дронове са нанесли щети по 27 от 38-те основни рафинерии. Част от тях са спрели, а други - намалили обема на работата си. Според оценките дроновете са засегнали 33% от капацитета за преработка на петрол в Русия. Недостигът се покрива с натоварване на по-отдалечени рафинерии, но има затруднения при доставките - заради недостиг на локомотиви и цистерни.

С указ на руския президент Владимир Путин информацията за рафинирането на петрол в страната е засекретена. По време на икономически форум преди седмици той неглижира атаките по рафинериите и логистичните бази, отбелязвайки, че щетите са на стойност 1% от брутния вътрешен продукт (БВП)

Зеленски: Дадохме Крим, но това не спря войната

Под натиска на Европа и САЩ през 2014 г. Украйна не се противопостави на окупацията на Крим, после загуби и част от Донбас, а след това започна и пълномащабната война. Това коментира в интервю за ZDF украинският президент Володимир Зеленски на въпрос защо Киев не се съгласява да отдаде част от територията си за мир.

Той отбеляза, че през 2014 г. Западът е призовал Украйна да избягва ескалация и да "живее заедно с Русия", но това не е донесло мир, а загубата на още територия. В началото на пълномащабната война Русия опита да завладее столицата, окупира части от Запорожка и Херсонска област, а не се фокусира върху Донецка област, допълни още украинският президент.

"Може да имаме по-малко територия, по-малко пари, по-малко оръжия, но имаме повече достойнство от много други", каза още Зеленски и посочи, че Украйна е готова на мир, но достоен и справедлив мир, а не за капитулация.

Пред ZDF Зеленски коментира, че се надява на по-добро отношение от страна на САЩ със смяната в Конгреса. Пред украинската телевизия TCH по време на визитата си в Мадрид той допълни, че от 2024 г. САЩ не са отпускали помощ за Киев, но са останали договорени с предишната адмиистрация в Белия дом 16 млрд. долара, които са задържани.

"Благодарни сме за всичко, което ни дадоха, но поне за тези пари Украйна е длъжна да се бори", допълни още той.

Тръмп чака "голяма великолепна сделка" за Украйна

"Ще бъде сключена сделка и това ще бъде мащабно споразумение, което се отнася не само за Украйна, а може да се каже, че ще засегне цяла Европа", заяви американският президент Доналд Тръмп за края на войната в Украйна. Пред журналисти в Белия дом той поясни, че ще бъде "голяма великолепна сделка, от която всички ще бъдат във възторг", но не даде повече подробности.

Тръмп потвърди, че е разговарял с един от преговарящите в руския екип - председателя на фонда за благосъстояние на Русия Кирил Дмитриев, който е на посещение в Белия дом по покана на първата дама Мелания Тръмп. Той обаче не се е срещнал с украинските представители, които също бяха в Белия дом.

Мелания Тръмп призова за трайно прекратяване на войната

Делегации на Украйна и Русия бяха в Белия дом по покана на първата дама, за да отчетат мисията по евакуация на хора от окупирания от Русия град в Херсонска област Олешки.

Мелания Тръмп призова за трайно прекратяване на войната, а представителят на Украйна Давид Арахамия, председател на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа", ѝ благодари за съдействието по евакуациято от Олешки, както и за връщането на депортирани украински деца от Русия.

Украинският президент Володимир Зеленски подписа указ за връчването на орден "Княгиня Олха" първа степен на Мелания Тръмп за усилията, които полага.

Институтът за изучаване на войната (ISW) отбелязва, че руските официални лица са представили руския президент като желаещ да преговаря и хуманист за ситуация, за която е отговорна руската армия. Докато течеше примирието в града, руски удар на жп гарата в Днипро уби 14 души, отбелязват още военните наблюдатели.

Няма подробности за евакуацията от Олешки

Официално няма подробности за евакуацията от Олешки - двете страни са се съгласили да не бъде разгласяван броят на евакуираните хора, нито каква част от тях са избрали да се върнат в Украйна и каква - да останат в Русия.

Един от популярните руски военни кореспонденти Владимир Романов ("Романов Лайт"), който присъства в Олешки, съобщи в социалните мрежи, че 17 автобуса с евакуирани се отправят към Украйна, а четири - към Русия.

Малко по-късно той изтри тази публикация, но написа, че украинските служби са пускали агитационни материали в окупирания от 2022 г. град и така са успели да накарат хората да изберат да пътуват към Украйна. Романов не е публикувал съобщения в своя канал в Telegram от 31 октомври, а руски опозиционни медии предполагат, че е задържан заради публикациите си от Олешки.

Жителите на града, които поискаха да се върнат в Украйна, трябваше да пътуват с часове - през Крим до Анапа в Краснодарския край и оттам във военно-транспортен самолет до Беларус и до Украйна. Градът е на левия бряг на р. Днепър, само на 8 км от контролираната от Украйна територия.

Пътят за евакуацията от Олешки. Графика: ISW

Володимир Зеленски потвърди, че договореното за няколко дни примирие е било спазено. "Това значи, че когато Путин иска, войната спира", допълни още той в речта си по време на Ибероамериканската среща на върха. Украйна беше поканена да участва във форума от премиера Педро Санчес.

Загиналите в Комишуваха могат да достигнат 100 души

Расте броят на загиналите при удара в бомбоубежище в Комишуваха в началотот на седмицата, съобщи още Зеленски в Испания. Той посочи, че до този момент са открити 43 тела, а още 53-ма са безследно изчезнали. Според местни жители всички те са били в училище, в което всеки понеделник е раздавана хуманитарна помощ за намиращото се в близост до фронтовата линия населено място.

След първия удар хората са се скрили в бомбоубежището, което беше след това разрушено от 9 тритонни авиационни бомби. Според Зеленски това може би е най-кървавият удар на Русия по цивилна инфраструктура от началото на войната.

През последните дни Русия атакува все по-явно граждански обекти, пише в коментар британското издание The Telegraph. Там посочват, че под ударите са попаднали не само бомбоубежището, но и хоспис и болница (в Херсонска област часове след края на примирието в Олешки).

В публикацията се отбелязват и масираните удари по енергийни съоръжеия преди началото на зимата. Заключението е, че Русия опитва да сломи съпротивата на Украйна, тероризирайки цивилното население поради неуспеха си да победи военните.

Наземни роботи опитват офанзивна операция край Лиман

За офанзивна операция в Лиманското напрвление, извършена от наземни роботизирани системи, разказват руските военни кореспонденти. Те посочват, че атаката е отблъсната от руските части, но това показва какви са плановете на украинците - роботите вече не участват в съпътстващи дейности като доставки на бойното поле и разминиране, но са и атакуващи части.

Няма допълнителна информация кога е извършена атаката, но данните на ВСУ към 22 часа на 5 ноември (1716-ия ден от пълномащабната война) показват единични атаки към Лиман, както и към Купянск, Словянск, Орихив и приграничните части на Харковска област.

Фокусът е върху Покровското направление, където са регистрирани 14 бойни действия, и Костянтинивка (9). Градът е под обсада от октомври 2025 г. и е зона на ожесточени градски боеве.

Към 22 часа на миналото денонощие ВСУ отчита 167 бойни действия спрямо 179 ден по-рано. Русия е извършила и 50 въздушни удара със 161 авиационни бомби, както и 1,6 хил. артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са 4,8 хил. fpv-дрона.

Skoda ще преосмисли спонсорството си на шампионата по хокей, ако участват руснаци

Един от основните спонсори на Световното по хокей, което трябва да се проведе през 2027 г. в Германия - Skoda Auto, част от германската Volkswagen, ще преразгледа участието си, ако в състезанията бъде допуснат отборът на Русия, съобщи компанията. Компанията е спонсор на събитието от 1993 г.

За оттегляне предупреди и финландската Nokian Tyres, а шведският производител на мебели AJ Products, който е партньор на събитието от 1989 г., директно съобщи, че се отказва от спонсорство заради участието на Русия.

Преди седмица Спортният арбитражен съд нареди на Международната федерация по хокей на лед да възстанови участието на руски отбори в шампионатите. Те бяха изключени, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г. Решението на съда беше остро критикувано в Европа и много държави съобщиха, че няма да играят с отбора на Русия. Канада пък отказа да издаде визи на младежкия отбор по хокей до 20 години за участие в Световното първенство в щата Албърта в края на годината.