Новата формула за минималната заплата мина на второ четене в социалната комисия

Комисията по труда, демографската и социалната политика прие на второ четене измененията в Кодекса на труда, с които се регламентира новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, предаде БТА. Текстовете бяха одобрени с гласовете на „Прогресивна България“ без промени спрямо приетото на първо четене.

Законопроектът предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия – покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.

Предвижда се минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година да се определя до 15 август на текущата година, като формулата за изчисляването ѝ и конкретните показатели ще бъдат разписани в наредба на Министерския съвет.

Веднъж на три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата, а председателят на Националния статистически институт (НСИ) ще утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизането в сила на измененията.

От ГЕРБ и ДПС предлагаха оценка на адекватността на МРЗ да се прави на две години, но това не беше подкрепено от мнозинството в комисията.  

Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска посочи, че срокът на оценка за адекватността е консенсусно решение на социалните партньори. Тя обясни, че според информация от НСИ няма да може да се случи измерването на адекватността на по-малко от три години.

Отхвърлено беше предложението на „Продължаваме промяната“ (ПП) за 2027 г. минималната работна заплата за страната да се определя в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

„Нямаме показателя за издръжка на живот“, посочи Стою Стоев (ПП) и изрази притеснения как законосъобразно ще се определи минималната работна заплата за 2027 г. Той призова да бъде отложено влизането в сила на новия механизъм, за да не се създаде правен хаос. След като предложението на ПП не получи подкрепа, Стоев призова управляващите да изготвят преходна разпоредба, че за 2027 г. няма да взема предвид издръжката на живот, защото този показател още не е определен.    

Не беше подкрепено и предложението на председателя на социалната комисия Венко Сабрутев (ПП) и група народни представители новият механизъм да влезе в сила от 1 януари 2027 г. След като ресорната комисия одобри измененията в Кодекса на труда, той съобщи, че законопроектът ще влезе утре за разглеждане в пленарната зала. 

Извънредното заседание на социалната комисия в парламента продължи близо четири часа. Преди да пристъпят към гласуването на промените в Кодекса на труда (КТ), повече от два часа и половина депутатите обсъждаха формулата за определяне на минималната работна заплата, която ще бъде разписана в бъдещата наредба. Текстовете им бяха предоставени в началото на заседанието от заместник-министъра на труда и социалната политика Надя Клисурска. От опозицията коментираха, че това, което пише на този „хвърчащ лист“, трябва да го пише в законопроекта за изменение на Кодекса на труда, а не общи приказки. 

В хода на дебата председателят на социалната комисия Венко Сабрутев коментира, че резултатът от настоящото законодателство е по-малка минимална работна заплата от предишната формула с до 876 евро на годишна база.

Депутатът от „Прогресивна България“ Здравко Марков заяви, че формулата е достатъчно справедлива, защото взема предвид не един индикатор, а четири. Той каза, че определено ще има труден период в началото, за да се климатизираме към тази нова методология. „Да, през първата година ощетява, но, търсейки дългосрочната политика и дългосрочен икономически прогрес, ние трябва да обвържем минималната работна заплата именно с това“, добави Марков.