Съюзниците на САЩ се нуждаят от план какво да правят с Тръмп след изборите

Общоприетото мнение е, че след понесения от Доналд Тръмп тежък удар на изборите, на които загуби контрола и над двете камари на Конгреса, е още по-вероятно да избухне през външната политика – единствената сфера, в която властта му остава неограничена.

Това кара украинците да се притесняват (а руските държавни медии да спекулират), че Тръмп може да обвини именно тях за поражението си или да реши, че наследството му зависи от това да ги принуди да капитулират пред Москва – или и двете. Иранците се опасяват, че той може да се опита да ги „довърши“. Израелците се тревожат, че той може да се поддаде на променящите се обществени нагласи, които се обръщат срещу тях. А ако кубинските лидери досега не са смятали, че са в списъка му с мишени, сега вече трябва да го направят, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън в материал.

Някои от тези страхове може и да се сбъднат, но съвсем не е ясно как точно ще реагира най-непредвидимият американски президент в съвременната история. Единственото сигурно нещо е, че се очаква нестабилност. Тръмп, пише Тимъти Обрайън от Bloomberg, който е и биограф на Тръмп, винаги е имал склонността „да удвоява залога, когато претърпи неуспех, без особено да се замисля за последствията“.

И все пак, чуждестранните партньори на САЩ могат поне да разгледат въпроса за това какво следва, използвайки правилната рамка за това – и тук не става въпрос само за това какви правомощия той ще запази или загуби. По-надежден ориентир е фактът, че Тръмп, който в продължение на две години управляваше администрацията си така, че да угажда, да възхвалява и да обогатява себе си и приближените си, ще направи това, което според него би му било най-изгодно.

Трудно е например да си представим как едно подновяване на интензивността на войната срещу Иран би се вписало в тази стратегия. Макар Тръмп да не е от хората, които признават грешките си, изглежда, че е възприел виждането на вицепрезидента Джей Ди Ванс, според което войната и нейните икономически последици са били ключов фактор за поражението на републиканците. И ако американците наистина изпитват толкова силно недоволство към войната с Иран, то ще е необходимо да му пука повече за политиките, отколкото за самия себе си, ако реши да се върне към конфликта.

В интервю за Financial Times Тръмп сигнализира, че настоящата ситуация го устройва напълно – от региона излиза повече арабски петрол, отколкото ирански, така че по този важен показател „изглежда получаваме всичко, което искаме“. Освен това завръщането към пълномащабна война би било катастрофално за лидерите в Близкия изток, с които президентът и семейството му са сключвали сделки, като те отново го притискат да се въздържи. Вярно е, че първия път той не ги послуша, смятайки, че Ислямската република ще рухне за броени дни и че в крайна сметка те ще му бъдат благодарни. Днес обаче той едва ли може да продължава да живее със същата илюзия.

Това не означава, че войната не може да ескалира, тъй като иранските лидери също имат думата. Съществува риск те да преценят, че сегашното статукво на „война без война“ не обслужва интересите им. В такъв случай те биха могли да вдигнат залозите, принуждавайки Тръмп да избира между още по-голяма дестабилизация и отстъпките, които ще трябва да приеме, за да постигне споразумение.

Украйна и Европа ще трябва да направят още по-сложни сметки. Те остават уязвими пред способността на Тръмп безцеремонно да оттегли жизненоважния „чадър за сигурност“, който Америка осигурява. Освен това, с изключение на самите крайнодесните популисти в Европа, те ще се отнасят враждебно към възгледите му за ролята на демокрацията и Запада. В този смисъл те са по-големи врагове на Тръмп, отколкото е Путин, и е малко вероятно това да се промени. Същевременно остават непроменени и пречките, които досега не му позволяваха да договори сделка между Украйна и Русия – а с това да постигне и имиджа на миротворец, който очевидно иска да остави като свое наследство.

Би било логично сега Тръмп да си направи следната сметка: щом опитът да се дадат на Путин украински територии и отстъпки по отношение на европейската сигурност в замяна на изгодни за САЩ търговски сделки се е провалил дори когато е имал контрол над Конгреса, то може би сега е моментът да опита другия подход. Това би означавало да се използват проукраинските настроения сред новоизбраните американски законодатели и да се окаже натиск върху Путин за постигане на компромис, като ясно му се покаже, че той никога няма да постигне нито подчиняването на Украйна, нито разделението на НАТО.

В Кремъл залагат на това, че подобно нещо няма да се случи. Говорителят на Путин, Дмитрий Песков, коментира поражението на Тръмп с думите: „Искрено се надяваме, че той ще продължи усилията си за постигане на мир“, което означава опити да бъдат принудени Украйна и Европа да капитулират пред исканията на Путин. Или, както се изразиха по държавния телевизионен канал „Россия 1“, надеждата в Москва е, че: „Вместо „куца патица“*, светът може да види друга птица – приличаща по-скоро разярен орел“.

В Израел резултатите от междинните избори в САЩ могат да окажат драматично въздействие върху усилията за съставяне на правителство след изборите от 27 октомври, които не излъчиха категоричен победител. Тръмп подкрепи премиера Бенямин Нетаняху и продължава да се радва на популярност в Израел. Тази симпатия обаче върви ръка за ръка с опасенията, че след като Тръмп напусне Белия дом, Израел може да загуби своя най-важен съюзник САЩ. Това бяха първите американски избори, в които негативното отношение на избирателите към Израел изигра роля за крайния изход.

Лидерът на опозицията в Израел Гади Айзенкот обеща в сряда да възстанови изгубената двупартийна подкрепа от страна на САЩ. Той определи „демократичната вълна“ като поредно доказателство за опасността, която продължаващото управление на Нетаняху крие за Израел – твърдение, продиктувано от лични интереси, но въпреки това вярно. Подкрепата от САЩ се разпада по-бързо, отколкото някой би могъл да предвиди. Това важи и за самия Тръмп, който в изборния ден заяви, че до края на годината ще спре годишната американска военна помощ за Израел от близо 4 млрд. долара.

Но не само Израел сега трябва основно да преосмисли външната си политика. Всеки национален лидер трябва да се подготви за последните години от мандата на Тръмп и за това какви ще бъдат САЩ след него. За добро или за лошо, под ръководството на републиканци или демократи, тя ще бъде значително по-различна от Америка на Тръмп.

*„Куца патица“ – от англ. lame duck, в смисъла на политик, който губи позиции и авторитет заради това, че мандатът му приближава края си.