Христина Николова: Трябва да обосновем проектите си за развитието на Средния коридор

В периода до организацията на Първата лидерска среща на върха за т. нар. Среден или Транскавказки коридор, която ще се проведе в България в началото на 2027 г., трябва да бъдат обосновани всички проекти за развитието му, включително модернизирането на морските ни пристанища, жп връзките ни с Турция, изграждането на нови железопътни линии. Този коментар направи проф. Христина Николова, ръководител катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" в Университета за национално и световно стопанство, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя изтъкна като положителен факт, че на правителствено ниво се заговори за създаването на национално портфолио от приоритетни проекти, които са подредени по стратегически приоритет и степен на проектна готовност, като очаква с тях да се участва на срещата.

По думите ѝ първата лидерска среща на върха за Средния коридор у нас е признание за значението и ролята на страната ни не само по отношение на развитието на транспорта и енергетиката, но и на геополитиката на Европа. „Тази среща е и сериозен тест за това, което предстои, и как България ще се справи с важната роля, която ѝ присъжда Европейската комисия относно диверсификацията на пътищата за доставки на стоки и участието в световната търговия“, посочи ученият. И добави, че това се отнася до ползите от новите очертани направления в Трансевропейската транспортна мрежа в посока север-юг.

Проф. Николова отбеляза, че за Средния коридор започна да се говори много през последните месеци, но концепцията съществува на междуправителствено ниво от 1993 г. чрез т. нар. Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия (ТРАСЕКА). Тя припомни, че през 2000 г. България се присъединява към тази инициатива ефективно чрез участие на правителствено ниво.

„Ролята на страната ни е изключително важна, тъй като тя е мостът между азиатския и кавказкия регион през Турция и осъществява връзката с трансевропейската транспортна мрежа“, поясни ученият. Проф. Николова изтъкна и слабостите в миналото – в предишната карта на паневропейските транспортни коридори през България са преминавали пет от коридорите с геостратегическа важност, но през 2014 г. поради недостатъчно добра проектна готовност на страната ни и липсата на осъществени инфраструктурни проекти са преминавали само два от коридорите. Сега, след последните актуализации,  към тях се прибавя и трети.

В анализа си ученият изтъкна, че „проектът за Средния коридор е сложен поради ниската хомогенност на трансборда на стоките“. „Тези физически ограничения са важни, тъй като при преминаването по Транскавказкия коридор е необходимо многократно претоварване на стоките от морски към железопътен или автомобилен транспорт“, посочи проф. Николова.

Тя се надява, че България няма да бъде разглеждана само като съвкупност от инвестиции в инфраструктура, която ще служи за транзит на стоки. „Нужно е да се развият логистичните и големите транспортни хъбове, търговските площи в зоните на големите пристанищни и жп терминали, възможностите за логистично обслужване“, съветва проф. Николова.

И подчерта, че българските превозвачи, особено от автомобилния транспорт, са много добре представени на европейския пазар и „имат потенциала да извършват т. нар. довозващи превози, или превози от последна миля, на пристигащите стоки чрез морски и жп транспорт към вътрешността на Европа“.

Какви са институционалните и политическите ограничения в отделните страни, които ще се явят като геополитически предизвикателства пред проекта? Къде да търсят стратегически партньорства българските превозвачи? Постижими ли са очакванията за утрояване на обемите, които се превозват по Средния коридор, и съкращаване на времето за обработка на стоките наполовина? Ще се облекчат ли процедурите, свързани с дигитализация на документооборота по коридора ТРАСЕКА и създаването на единно разрешително за извършване на превози през страните?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.