ООН: Нужни са значителни съкращения на емисиите, за да се ограничи затоплянето

Светът вече не може да задържи покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий и сега трябва да се съсредоточи върху минимизиране на превишаването на тази цел, заяви Организацията на обединените нации (ООН) преди климатичните преговори в Турция, известни като COP31, следващия месец.

Оттеглянето на САЩ от борбата допълнително усложнява ситуацията, добавя ООН, цитирана от Bloomberg.

Страните ще трябва да намалят емисиите на въглероден диоксид с близо една пета до края на десетилетието в сравнение с нивата от 2025 г., за да постигнат „най-ниското възможно“ превишаване на целта, става ясно от годишния доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP). 

Тя определя този сценарий като ограничаване на температурите до 1,7-1,8 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива и връщане на средния глобален темп на затопляне до 1,5 градуса до края на века.

UNEP описва необходимите намаления на емисиите като „незабавни, дълбоки, бързи и устойчиви“.

По-малко от половината от икономиките от Г-20 са напът да постигнат вече обявените цели за 2030 г., като UNEP прогнозира затопляне с 2,6 градуса по Целзий до 2100 г., като се вземат предвид настоящите политики.

„Не е време да се отказваме“, посочва Ингер Андерсен, изпълнителен директор на UNEP. „Напротив, става въпрос за това как да намерим пътя си обратно“.

Докладът очертава потенциалните пътища напред, след като ООН за първи път съобщи миналия месец, че превишаването на прага от 1,5 градуса, предвиден от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., вече е практически гарантирано.

Всяка допълнително затопляне спрямо прединдустриалните нива повишава риска от екстремни метеорологични явления, вреди на световното производство на храни и ускорява инфлацията. 

Излизането на САЩ от Парижкото споразумение представлява сериозен удар по глобалните усилия за борба с климатичните промени. Въпреки че докладът на UNEP установява, че колективният растеж на емисиите от Г-20 се е забавил миналата година, увеличението на емисиите в Америка от 133 мегатона въглероден диоксид „далеч надхвърля“ това на която и да е друга страна.

Домакинът на COP31, Турция, е втора в подреждането, като емисиите там растат с 24,4 мегатона.

Климатична цел на САЩ, обявена през последните седмици от администрацията на бившия президент Джо Байдън, която трябваше да намали емисиите с един гигатон до 2030 г., вече не се включва в изчисленията на UNEP. Един гигатон се равнява на годишното производство от целия автомобилен парк на страната.

Въпреки че глобалните емисии на парникови газове миналата година са били подобни на нивата от 2024 г., „е твърде рано да се заключи, че глобалните емисии са достигнали плато или пик“, се посочва още в доклада. Тези емисии, произтичащи от използването на изкопаеми горива, са се увеличили, но са били компенсирани от намаляване на емисиите в земеползването и горското стопанство.

Световните политически лидери и преговарящите по въпросите на климата ще се срещнат на COP31 в турския град Анталия в началото на ноември, за да обсъдят как да се справят със затоплянето и да се адаптират към неговите последици.

Въпреки че Турция се стреми към глобален ангажимент за увеличаване на електрификацията до 35% от потреблението на енергия до 2035 г., продължаващата война на САЩ с Иран и предстоящите избори в редица страни, включително Бразилия и Франция, до голяма степен изместват климатичните промени надолу в политическия дневен ред.

Преговарящите на COP31 също така са изправени пред възможността да не разполагат с ключови доклади по климата, след като срещата на членовете на Междуправителствения панел по изменението на климата в Адис Абеба беше прекъсната миналата седмица без споразумение.

„Разликата в емисиите сега е разлика в лидерството“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. „Превишаването не е капитулация. Все още можем да го поддържаме възможно най-малко и възможно най-кратко и да върнем ръста на температурите под 1,5 градуса преди края на века“, добавя той.