Как дезинформацията изостря политическите противоречия в Европа?

Европа е изправена не само пред политически и социални конфликти, но и пред заплаха от дезинформация, която може да задълбочи съществуващите разделения и да отслаби доверието в институциите. Протестите във Франция, прераснали в безредици, са резултат от натрупано обществено недоволство, но впоследствие са се превърнали в инструмент за дестабилизация. Това коментира проф. Росен Стоянов, политолог и преподавател по политически комуникации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му причините за недоволството са различни - от качеството на живот и конкретните правителствени политики до напрежението в обществото. Той подчерта, че протестите са легитимен демократичен начин за изразяване на несъгласие, но грабежите и палежите излизат извън тези рамки.

Стоянов допусна, че външни фактори могат да се възползват от общественото недоволство, за да предизвикат нестабилност в европейските държави. Според него не бива да се изключва и намеса чрез хибридни действия от страна на Русия, както и чрез дигитални инструменти от страна на Китай. Той обаче отбеляза, че за подобни заключения са необходими допълнителни данни.

Според Стоянов един от основните рискове пред Европа е възможността крайнолеви и крайнодесни сили да се превърнат във водещи политически фактори. Той предупреди, че радикализацията не създава условия за устойчиви политически решения.

Сред предпоставките за нарастващото напрежение политологът посочи миграционните политики на Европейския съюз през последните 15-20 години и натрупаните обществени противоречия. По думите му социокултурните и религиозните различия могат да бъдат използвани за политическо въздействие и задълбочаване на разделението.

Във Франция последиците от протестите могат да се отразят и на политическите процеси преди президентските избори догодина. Стоянов смята, че правителството е трябвало да започне диалог с младите хора още в началото на демонстрациите. Според него последвалите безредици засилват натиска за поемане на политическа отговорност.

Политологът предупреди, че едновременното засилване на крайнолевите и крайнодесните движения в различни европейски държави може да задълбочи идеологическото разделение. Според него отговорът трябва да включва по-активна комуникация с гражданите и политики, които адресират реалните обществени проблеми.

По отношение на дезинформацията Стоянов заяви, че държавите трябва да адаптират комуникационните си стратегии и да използват ефективни инструменти за противодействие на пропагандата.

Целия разговор гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.