Климатичното бездействие е нарушение на международното право, според съда на ООН

Правителствата могат да бъдат подведени под отговорност за бездействие по отношение на климата, постанови най-висшият съд в света в знаково решение в сряда, което отваря вратата към лавина от съдебни дела, пише Politico.

В първото по рода си решение Международният съд на ООН посочва, че съществуващото международно право задължава всички държави – независимо дали са страна по Парижкото споразумение за климата от 2015 г., или – подобно на САЩ, са се отказали от него, да се борят с глобалното затопляне.

Бездействието на правителствата, включително чрез нерегулиране на компаниите, замърсяващи климата, „представлява международно неправомерно деяние“, което може да доведе до правни последици, включително „пълно обезщетение на пострадалите държави под формата на реституция [или] компенсация“, посочва се в решението на съда.

Председателят на Международния съд на ООН Юджи Ивасава подчертава „неотложната и екзистенциална заплаха, породена от изменението на климата“, и излага широкообхватен поглед върху това какво би могло да представлява такова нарушение.

„Неспособността на дадена държава да предприеме подходящи действия за защита на климатичната система от емисиите, включително чрез производство на изкопаеми горива, потребление на изкопаеми горива, предоставяне на лицензи за проучване на изкопаеми горива или предоставяне на субсидии за изкопаеми горива, може да представлява международно неправомерно деяние“, казва той.

Защитниците на климатичната справедливост и държавите, които са най-уязвими от последиците от глобалното затопляне, приветстват решението като историческа победа в усилията си да потърсят отговорност от големите замърсители.

Въпреки че самото становище е необвързващо, то представлява тълкуване на обвързващите международни договори, съществуващите конвенции и обичайното право и се очаква да окаже влияние в бъдещи съдебни дела за климата. То отваря и възможност за държави, засегнати от климатични бедствия и покачване на морското равнище, да съдят големи замърсители като САЩ и Европейския съюз (ЕС).

Съдът проведе двуседмични изслушвания през декември, в които много големи замърсители твърдяха, че съществуващата рамка на ООН за климата е достатъчна като правен инструмент. Много по-бедни, уязвими от климата държави поискаха от Международния съд по-обхватно тълкуване, което да им позволи да търсят евентуални репарации. Съдът е съгласен с последното.

Становището е резултат от дългогодишна кампания на младежки активисти от малката островна държава Вануату, чието оцеляване е застрашено от покачването на морското равнище и свръхсилните бури.

Усилията за борба с изменението на климата „не са амбициозни идеи, както някои биха казали. Съдът току-що потвърди, че те са обвързващи задължения“, коментира Ралф Регенвану, министър на климата на Вануату. „Сигурен съм, че днешното решение ще вдъхнови и нови дела, в които жертвите по целия свят, в правен смисъл, ще осъзнаят, че могат да претендират за правата си и да търсят отговорност“, допълва той.

Искането на Вануату за правни насоки се състои от две части. Първо, страната поиска от Международния съд да изясни какви са задълженията на държавите съгласно международното право за намаляване на емисиите. Второ, страната поиска тълкуване какви биха били правните последици за държавите, чиито действия – или бездействие, вредят на климата.

Съдиите отбелязват, че съществуващите международни договори за климата, като Парижкото споразумение и всеобхватната конвенция на Организацията на обединените нации, определят „обвързващи задължения“ за държавите да защитават климатичната система на планетата от емисиите парникови газове, които повишават глобалната температура.

Тези задължения включват приемане на мерки за намаляване на емисиите и подготовка за въздействието на изменението на климата. Развитите страни, които са отговорни за по-голямата част от историческото замърсяване с парникови газове, играят водеща роля в тези усилия.

Подобни задължения съществуват и в неписаното обичайно право, настояват съдиите. „Държавите имат задължението да предотвратяват значителни вреди за околната среда, като действат с дължимата грижа и използват всички средства, с които разполагат, за да предотвратят дейности, извършвани в рамките на тяхната юрисдикция или контрол, които причиняват значителни вреди на климатичната система и околната среда“, посочва съдът.

Без да споменава САЩ, които, при президентството на Доналд Тръмп, се оттеглят от Парижкото споразумение за втори път, Ивасава от Международния съд казва, че нечленуването в договори за изменението на климата не освобождава дадена държава от задължението ѝ да се бори с глобалното затопляне. „Обичайните задължения са еднакви за всички държави и съществуват независимо дали дадена държава е страна по договорите за изменението на климата“, заключава той.

Съдът казва още, че държавите имат задължението да си сътрудничат в борбата с изменението на климата съгласно международното право. Чистата околна среда е „човешко право“, според съда, и нарушаването на тези задължения „представлява международно неправомерно деяние, което води до отговорност на съответната държава“, според съдиите.