Бюджетната комисия реши нетните разходи, а не дефицитът, да са водещи във фискалното наблюдение

Водещият индикатор при фискално наблюдение да бъде растежът на нетните първични разходи, а не средносрочната бюджетна цел, прие на първо четене парламентарната комисия по бюджет и финанси на днешното си заседание. Промените са заложени в два проекта, които въвеждат в българското законодателство европейския принцип на нетните първични разходи при фискалното наблюдение за сметка на настоящите механизми, предава БТА.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми бе одобрен с 14 гласа „за“, два гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, а Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси бе одобрен с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

Законопроектът урежда правомощията и задълженията на Фискалния съвет на България в контекста на бюджетното планиране и наблюдение. Промените въвеждат у нас изисквания на европейско ниво за независима институция, която да има съвещателни и аналитични функции по отношение на публичните финанси. 

Проектът предвижда отпадане на цялата глава в закона, посветена на автоматичните корективни механизми. Според действащото законодателство Фискалният съвет е един от органите, които може да констатира отклонение на бюджетния дефицит от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит, което да задължи в срок до 2 месеца министърът на финансите да изготви корективен план.

Според вносителите от Министерски съвет в Пакта за стабилност и растеж на ЕС водещият индикатор при фискалното наблюдение вече е растежът на нетните първични разходи, а средносрочната бюджетна цел отпадна като наблюдаван индикатор, което поставя въпроса за целесъобразността от запазване в националното законодателство на разпоредби, уреждащи автоматични корективни механизми.

Според председателя на бюджетната комисия Константин Проданов ("Прогресивна България") запазването на старите автоматични корективни механизми в българското законодателство би означавало да се прилагат едновременно два различни механизма – национален и европейски.

„В определени обстоятелства тези два режима могат да влязат в колизия“, каза Проданов.

За опозицията обаче отпадането на досегашните механизми може да създаде опасен прецедент и е необходимо страната да разполага със собствени механизми за фискално наблюдение.

Владислав Панев и Мартин Димитров от „Демократична България“ определиха промените като опасен прецедент, който не бива да се приема. Според тях страната трябва да запази националните си ограничения при фискалното наблюдение. 

По думите на Димитров новите текстове представляват разхлабване на бюджетната дисциплина и настоящите механизми трябва да бъдат запазени, вместо България да чака Европейската комисия да констатира, че има бюджетни проблеми и да наложи процедури по свръхдефицит.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че не би определил тези промени като бюджетно разхлабване, но също заяви позиция, че страната ни трябва да разполага със собствени механизми за фискално наблюдение, а не да разчита само на наблюдението от ЕК.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС посочи, че дефиницията на нетните разходи съдържа в себе си и понятието приходи, затова смята този механизъм за по-строг от сега действащите правила в Закона за публичните финанси.

Членовете на Фискалния съвет Любомир Дацов и Десислава Калчева, които присъстваха на заседанието, подкрепиха промените.

Подобен дебат провокираха и промените в Закона за публичните финанси, които предвиждат отмяната на текстовете в закона, свързани с ограниченията относно средносрочната цел за структурния дефицит. Мотивите отново посочват необходимост от замяната на средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит с новия единен показател за нетните разходи.

Законопроектът предвижда със Закона за държавния бюджет да се определят и национално финансирани публични инвестиции. Видът и обхватът на инвестициите, условията, критериите и редът за тяхното оценяване и приоритизиране се определят от Министерския съвет с наредба. Според Мартин Димитров (ДБ) тези текстове позволяват в бюджета да се залагат чрез наредба разходи на субективен принцип. Константин Проданов обаче изтъкна, че тези проекти така или иначе ще присъстват в Закона за държавния бюджет и депутатите ще могат да се запознаят с тях и респективно да водят дебати.

Другият текст в законопроекта, който беше критикуват от опозицията, предвижда в условията на удължителен закон за бюджета да може да се тегли дълг от международните пазари, а лимитът да включва не само размера на главницата по текущите погашения, но и разходите, свързани с дълга, включително и тези за лихви.

Според Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) текстът може да се тълкува като разрешаване да бъде теглен допълнителен дълг в условията на удължителен бюджет, а не както е предвидено понастоящем, само до размера на годишните погашения. Сходни на нейното мнение позиции изразиха още Владислав Горанов и Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.

В рамките на заседанието бюджетната комисия отхвърли и два законопроекта за промени в Закона за публичните финанси, внесени от Божидар Божанов от „Демократична България“ и група народни представители. Отхвърлените предложения предвиждаха методика за разпределение на общинските бюджети и задължение на Министерството на финансите да публикува в ясен график данните за изпълнението на бюджета.

В началото на днешното заседание бюджетната комисия гласува на второ четене и законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Текстовете транспонират изисквания на европейска директива, като въвеждат изрична национална уредба, която дава възможност дружества, които имат акции с право на повече от един глас, да бъдат допуснати до търговия на многостранна система за търговия

Акциите с право на повече гласове представляват механизъм, който позволява на собствениците на акционерните дружества едновременно да наберат допълнителен капитал чрез приемането на нови акционери, както и да запазят възможността да ръководят дейността на дружеството съгласно собствената си управленска визия.