Банките в България са в нов етап на растеж, но рисковете се увеличават

Работим в „златната ера“ в растежа на България – банките са конкуренти, но разглеждат банкирането стратегически. Този коментар направи Тамаш Хак-Ковач, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, на специализирания финансов форум The OMFIF Sofia Forum "Разширяване, трансформация, цифровизация“ в София.

Сигурност и стабилност

Кристоф Де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ, изтъкна, че като част от големи европейски банкови групи българските банки разширяват пазара, а интеграцията им в по-големи международни структури носи допълнителни предимства. Като част от по-широката европейска рамка за българската банкова система се гарантира устойчивост дори при пазарни трансформации.

Що се отнася до възможността за риск от „зарази“, заместник главният изпълнителен директор на „Пощенска банка" Димитър Шумаров напомни, че финансовата институция преживя „голямата гръцка криза“ без излив на депозитна база. Той даде за пример трансформацията на гръцките банки, които вече са стандарт за по-лесно и по-евтино финансиране, след като бяха подкрепени с обединени ресурси като най-слабото звено в европейската банкова система.

Банкерът подчерта, че българската банкова система като част от Европейския банков съюз от шест години, и официално интегрирана и защитена от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), вече има пълноправно членство в еврозоната. Той напомни, че този механизъм действа като „постоянен спасителен фонд“ и осигурява допълнително ниво на сигурност за финансовата ни система.

Главният изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ Цветанка Минчева отбеляза, че банковата ни система има по-пряка връзка с европейския пазар, след като няколко от големите банки са част от международни финансови групи. Тя даде за пример финансовата институция, която ръководи. Българският пазар е един от 15-те пазара на банката и това позволява добрите практики и иновации да се обменят по-активно. По думите ѝ от значение е и Единният надзорен механизъм, който гарантира сигурността, стабилността и надеждността на европейската банкова система.

Според Минчева принадлежността към голяма европейска банкова група има полза, защото „ние, които сме влезли на пазара по-късно, можем да прескочим стъпки в конкуренцията и да предлагаме по-добра стойност на парите, които ни дават нашите клиенти“.

Влизането на еврото

Цветанка Минчева посочи, че процесът по въвеждане на еврото у нас е отличен пример за сътрудничество между банките. Тя обясни, че за това са помогнали и поуките от другите пазари, но смята, че преходът е само началото и това е логистично трудна задача.

Тя беше категорична, че сега България е още по-интегрирана и това ще помогне за бъдещия растеж на икономиката. „За да има добри инвестиционни възможности, е важно да има предвидимост за бизнеса, добави тя и заяви, че това ще стане, когато повече компании инвестират в реалното производство.

Главният изпълнителен директор на „Първа инвестиционна банка“ Никола Бакалов напомни, че банките се подготвяха две години преди официалното приемане на европейската валута в началото на тази година. Банкерът отбеляза взаимодействието между държавата, централната банка и всички заинтересовани страни за това. Той преценява, че тепърва ще се виждат резултатите и ползите за обществото.

Що се отнася до първия ефект за банковия сектор, той посочи, че това е освобождаването на минималните задължителни резерви, което освободи много ресурс и „това също е част от отговора защо българските лихви продължават да са толкова ниски“.

Бакалов обясни, че най-голям е ръстът при ипотечните заеми, следвани от бизнес кредитите за възобновяеми енергийни източници. Банкерът обаче се надява, че ще има повече бизнес проекти, които са важни за развитието на българската икономика.

Предизвикателствата на рисковете

Кристоф Де Мил увери, че капиталовите буфери на българските банки са силни и експозициите на българския бизнес в търговските войни е силно ограничена, с едно изключение – към Германия.

Тамаш Хак-Ковач изброи пет риска – геополитически, демографски, климатични промени, AI, и като пети той посочи популизма на европейско ниво. Банкерът предупреди, че при тях може да има верижна реакция и тя да се разпростре и у нас. Той смята, че пазарът е свръхрегулиран и затова в Европа има големи спестявания, които обаче не влизат в производство.

Никола Бакалов подчерта, че през първото тримесечие догодина ще стане ясно какво ще предприеме Европейската комисия за спестяванията, но подчерта, че всичко зависи от реакцията на инвеститорите и спестителите, а резултатът може да се прецени едва след 10-20 години.

Киберсигурност и AI

Банкерите са единодушни, че киберсигурността се очертава като най-важна за банкирането. Цветанка Минчева заяви, че технологиите не са панацея и не трябва да се надценява ролята на изкуствения интелект, като се работи отдолу нагоре и то само там, където AI принася полза и стойност за по-бързи процеси в мобилното банкиране.

Тамаш Хак-Ковач смята, че „това, което ще свърши изкуственият интелект, що се отнася до риска, „можем да го направим и сами, и то без да прахосваме пари“.