Светът на трайно ниските лихвени проценти изчезва

Светът на трайно ниските лихвени проценти изчезва. Ние сме структурно в свят, в който лихвите ще са по-високи. Тръгваме от най-ниските нива – от  Райската градина. Този коментар направи Калин Христов, финансов експерт, бивш подуправител на Българската народна банка, в рамките на конференцията „Финанси: Уравнения и решения“ на Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria. И обясни, че фундаментът на финансовата система – цената на парите, се е променил.

Лихвите ще са по-високи

На това мнение е и Борислав Бангеев, изпълнителен директор, главен директор "Корпоративно банкиране" и член на управителния съвет на УниКредит Булбанк, който посочи, че при финансирането банките се съобразяват с условията, при които „един инвестиционен проект трябва да живее“, и това е водещото при определяне на лихвените нива за обслужване на кредита.

Добромир Добрев, изпълнителен директор "Корпоративно банкиране" и "Пазари" и член на управителния съвет на ОББ, напомни, че кредитният пазар в България растеше с двуцифрени темпове години наред. Той обясни, че банките правят стрес тестовете и тенденцията е лихвата по кредитите да расте. Банкерът даде пример с Европейската централна банка (ЕЦБ), която вече два пъти вдига основната лихва и се очаква още едно повишение до края на годината, и още едно в началото на следващата с по 0,25 процентни пункта (25 базисни точки).

Според него това е много важен сигнал за пазара и за всеки, който има или планира кредит. Когато ЕЦБ повишава основните си лихви, това неизбежно се отразява и на банковия сектор в България, макар и с известно закъснение. „Въпрос на търговска политика е при какъв риск и каква оценка ще направиш. В следващите месеци няма да се случи нищо фундаментално“, прогнозира банкерът.

Бангеев обърна внимание, че предприятията имат ликвидни буфери, но няма къде да ги инвестират. Той очаква, че те ще имат трудности при реализация на търговските потоци и банките ще оценяват трансмисията. Той преценява, че при тази ликвидност от местен ресурс няма да се наложи ползването на чужд и "това ще продължи още дълго време“. „Българските банки няма да търсят външна ликвидност и тази трансмисия на капитал ще продължи“, заяви банкерът.  Що се отнася до лихвените нива, той препоръчва те да се следят и „никой вече да не разчита на ниски лихви".

„Ситуацията с лихвите е балансирана и от гледна точка на на търсене и предлагане“, заяви Димитър Шумаров, зам.-главен изпълнителен директор, главен финансов директор и член на управителния съвет на Postbank. Той смята, че това ще продължи занапред и ще носи устойчивост до момента с повишение на депозитите за фирми и граждани. Той смята, че за „горещите пари“ има още възможности, но не е далеч моментът на преминаване към нова лихвена среда, която ще изисква мащабно ребалансиране за бизнеса и държавния бюджет. По думите му затова "трябва да се разчитат предварително ходовете". Според него тази промяна ще се отрази на предприятия, които досега са разчитали на субсидии, помощи и на бюджета.

Калин Христов обърна внимание, че все още се гледат старите цифри с пренасяне на лихвената политика от ЕЦБ, но това не трябва да се съпоставя със сегашния цикъл, заради съществуващата ликвидност в банковата ни система. Той цитира изказване на Марио Драги, бивш президент на ЕЦБ, който на лекция в Швейцарската национална банка е коментирал новата икономическа реалност и ролята на централните банки.

"Докато Европейската централна банка свива баланса и ликвидността си чрез затягане на паричната политика, българската банкова система задържа лихвите си по кредитите по-ниски благодарение на вътрешен ресурс, но този буфер се изчерпва с промяната в общите пазарни условия. Не можем да пренесем лихвената политика на ЕЦБ чрез ликвидност и с печатане на пари, защото у нас има свъхликвидност“, обясни финансовият експерт. И добави, че дори след програмата с количествените улеснения („печатането на пари“) през 2023  г. ЕЦБ има 30% по-малка ликвидност.

Калин Христов напомни, че когато ЕЦБ рязко повиши основните си лихви, за да "бори инфлацията", българският пазар остана изолиран. Поради излишъка от левова ликвидност българските банки нямаха нужда да привличат скъп ресурс отвън, което забави и „откъсна“ движението на лихвите по кредитите у нас от общата европейска тенденция, запазвайки ги на исторически ниски нива. Той обаче предупреди, че „живеем в друг свят и това няма да се повтори“. Финансистът смята, че ако тази ликвидност се свие в банковия сектор (поради регулации или регулаторни изисквания), ресурсът няма да изчезне, но ще се насочи директно към потребление и това ще засили инфлационния натиск.

„Свикнали сме да мислим циклично, сега всичко става обратно – променя се геополитиката. Всички говорят за стратегически суверенитет, но се разкъсват връзките в международната търговия, която след като в продължение на десетилетия беше оптимизирана чрез офшоринг (offshoring) – изнасяне на производството в далечни дестинации с ниски разходи, сега се връща към „близко изнасяне“ (nearshoring)“, анализира ситуацията Христов. Той смята, че България е в по-слаба позиция заради скъсаните отношения с Русия по политически причини и страната ни косвено е засегната от конкуренцията между САЩ и Китай.

Финансовият експерт подчерта, че Европейският съюз съществено изостава от този сблъсък в стремежа си за суверенитет, остават под натиск лихвените проценти върху доходността на облигациите и това се пренася върху ДЦК. Той засегна и влиянието на още един фактор – във всички развити страни, освен в Африка, работната сила се свива и този проинфлационен фактор дава много сигнали за инфлационна вълна, която ще продължи много години напред.

„С бюджетни дефицити страните нямат идея как да ги съкратят и централните банки трябва да вдигат лихвените проценти“, каза Христов и смята, че това е функция на стагфлакционната динамика в САЩ.

Борислав Бангеев определи факторите, които влияят пряко у нас, в унисон с тенденциите в глобалната икономика. „Най-силен фактор в България е демографията и структурните ограничения – по-рано БВП растеше, преди страната ни да влезе в европейското семейство“, напомни той и смята, че трябва да настъпи промяна, в която роля ще играе качеството на образование. Той е на мнение, че у нас това трябва да се случи не по начина, по който го направиха западните европейски държави – „с отваряне на границите“, а с привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина с по-близък манталитет до нашето общество, както и българи от чужбина.

Снимка: Investor Media Group

Геополитическият риск е съществен

„Увеличен е и геополитическият риск – много предприятия бяха свикнали да развиват дейността си с достъп до пазари. Сега е важно да преценят доколко са диверсифицирали своите рискове, свързани с доставки и енергийна зависимост“, каза той и добави, че „това го правим като банка“, като се преценява доколко бизнесът е отворен към рискове и възможност да увеличава конкурентната си способност. „България трябва да вземе позиция в сектори, в които традиционно бяха забравени и дори забранени  – с инвестиции в отбрана, но и транспортна свързаност“, е съветът на банкера. Той е убеден, че България има потенциал с ниши в индустрията и българската банкова система е готова да подпомага.

Добромир Добрев също засегна променената геополитическа реалност и отбеляза, че след Втората световна война светът върви към двуполюсен модел, а сега към многополюсен и при тази либерализация това води до непредсказуемост. Той смята, че бизнесът само с труд и капитал може да има конкурентоспособност. „Трябва да се съкрати цикълът на вземане на  суровини“, съветва той и добави, че така рискът е по-малък. „Който е по-адаптивен в тази среда – той ще е дългосрочно печеливш и ще зависи по-малко от търговските партньори, каза още банкерът. – Европа не е водеща в AI и след като сме изтървали тази възможност, трябва да се адаптираме, за да скъсим дистанцията в развитието."

Димитър Шумаров изтъкна, че разумната банкова политика проличава при криза. В предстоящата несигурност в България банките трябва да помагат на своите клиенти, каза той, но е категоричен, че трябва да има условия, при които се предоставя лихвата. „При корпоративното кредитиране трябва да избереш инвестиционни проекти с дългосрочна възможност да се развиват, да подобряваш  ефективността си и това зависи от енергията с човешки труд“, посочи той. Затова съветва към отговорност и дисциплина. „За гражданите кредитната политика не трябва да заблуждава, че това, на което се радват днес, ще е сигурно в следващите 5-10-15 години“, заяви банкерът.

Фискалните рискове в бюджета

Що се отнася до водената бюджетна политика и фискалните рискове, Калин Христов подчерта, че страната ни няма проблем с приходите, а с изкуствено раздутите разходи през последните 5–6 години. Той се надява, че ще има повече контрол, като това не трябва да стане с вдигане на данъци, защото „ще се пренесе в продукт и услуга“. „При повишаването на данъците в икономиката потенциалният продукт се свива и ще получиш още още по-голям дефицит и инфлация, заяви той и даде за пример кризата в Гърция през 2009-2010 г. – Това е контрапродуктивно – има неефективни системи, които трябва да бъдат поправени.“

Относно данък „свръхпечалба“ Бангеев изрази мнение, че няма да се стигне до такова облагане. Той напомни, че преди няколко месеца никой не говореше за този данък, както и че има политически договор, който трябва да дава яснота за реферирания период.

Калин Христов също е категоричен, че няма икономическа логика при най-конкурентния сектор – банковия, където обемите растат на по-ниска цена, да се правят промени. „Не е разумен сигнал при фискални промени да даваш грешни стимули на индустрия, която е конкурентна“, подчерта той.

За нивото на банковите такси

По повод проверката на Комисията за защита на потребителите за вдигане на банковите такси, Калин Христов посочи, че през 2025 и 2026 година банките не са вдигали таксите. „През миналата година, заради Маастрихтския критерий за стабилност на цените, в който те влизаха заради инфлацията, а тази година никой не ги повишава“, твърди финансистът. Той обясни, че проверките от КЗП ще бъдат до края на октомври, както и че председателят на КЗП Мая Манолова говори за неправомерно вдигнати такси, но се търси времеви период, в които те не са повишавани.

Шумаров напомни, че преди 2–3 години банките имаха разходи в размер на 250 млн. евро инвестиции преди влизането на България в еврозоната и те не можеха да се компенсират. „Тежестта беше изнесена от банковата система, след еврозаната бяха загубени 2% от общата сума на трансакционните такси и не беше поискана компенсация“, изтъкна той и напомни, че всички признават, че България разполага със стабилна банкова система. „Ако не искаме решение за момента, трябва да гледаме в перспектива към устойчивост“, е съветът на банкера.

Според Добрев конкурентната среда не позволява вдигане на банковите такси, а и банките са свръхрегулирани.

Бангеев обясни, че трансакциите на банките се увеличават и затова изглежда, че се вдигат банковите такси. Той подчерта, че таксите отразяват качеството на банковите услуги  и подчерта, че то се подобри през последното десетилетие.