Митракиев: Ще има нужда от амбициозни разходни реформи заради процедурата по свръхдефицит

Според него наченки на такива реформи се виждат например в ТЕЛК, но икономистът преценява, че ще са необходими и други, защото „дефицит от 4% все още е висок“.

Митракиев посочи, че е оптимист относно възможността бюджетният дефицит да бъде по-малък от прогнозирания и да достигне 3,7-3,8% догодина с още една-две приходни мерки. „Това няма да се постигне с еднократни мерки като данък свръхпечалба, който ще престане да действа през 2028 г.“, предупреди той.

По думите му в Бюджет 2027 в приходната част се вижда сериозно усилие на правителството, което прави в добър диалог с частния сектор. „Повечето предложения бяха обсъдени с браншовите и работодателските организации. В разходната част усилието е по-малко, но Министерството на финансите си е свършило работата в това максимално да уплътни пространството, предоставено му от политическия мандат. Нужни са допълнителни реформи, които да балансират бюджета“, е мнението на икономиста.

Той напомни, че работодателските организации имат идеологически спор със синдикатите откъде идва инфлацията. „Тя ги кара да се притесняват за доходите на хората, докато работодателите се притесняват за планирането и себестойността на продукцията си“, отбеляза изпълнителният директор на КРИБ.

Той обясни, че синдикатите смятат, че инфлацията може да бъде компенсирана с повишаване на доходите на населението, т.е. държавата да продължи да взема заеми, да ги дава на хората, те да харчат и така да стимулират икономиката. Но според Митракиев този експеримент през последните две години е довел до рекорден търговски дефицит.

„Работодателите смятат, че инфлацията идва тъкмо от заемите, тъй като те увеличават непропорционално потреблението спрямо производството. Искаме успокояване на бюджетния дефицит, разходите, заемите, така че доходите и производителността да растат заедно и пропорционално“, е позицията на КРИБ

Митракиев определи като историческо споразумението относно формулата на минималната заплата и припомни, че тези диалози се водят повече от десет години. Що се отнася до минималната заплата, той изтъкна, че работодателите вече ще имат предвидимост, но изрази притеснение относно максималния осигурителен праг поради индикациите, че той ще бъде вдигнат отново след първото увеличение през август.

Според него IT индустрията има буфери, които могат да оберат такива изненади, но за бизнеса от аутсорсинга и развойната дейност, които печелят проекти за две до четири години, такава промяна на разходите е прекалена и вреди на репутацията на България като предвидима дестинация.

Как да задържи страната ни чуждестранните инвеститори? Кои сектори са под натиск заради разходите за енергия? Как да се реши проблемът с топлофикациите? Какъв да е бизнесмоделът с концесии и публично-частно партньорство в топлофикации, магистрали и летища? Каква да е помощта на президента на бизнеса, които активно инвестира в чужбина?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.