Спадът в раждаемостта и застаряването може да свият глобалния растеж с до 2 пр.п.

Бързото застаряване на населението и спадът в раждаемостта заплашват да намалят глобалния икономически растеж с до 2 процентни пункта, като същевременно повишат разходите за пенсии и здравеопазване с поне 5% от БВП в развитите икономики до 2060 г. Това се посочва в доклад на UBS Global Research, цитиран от Investing.com.

В доклад, който разглежда глобалните демографски тенденции, икономистът от UBS Райнхард Клузе предупреждава, че демографските промени са еволюирали от опасения, свързани с пренаселването, към ера на „депопулация“ (намаляване на населението). Този процес ще промени състоянието на публичните финанси, предлагането на работна сила и капиталовите пазари.

„Наред с климатичните промени, изкуствения интелект, геополитическата фрагментация и нарастващия държавен дълг, демографските промени ще бъдат една от определящите мегатенденции през следващите десетилетия“, пише Клузе.

Срив в раждаемостта и свиване на населението

Глобалните коефициенти на раждаемост са спаднали от около 5 деца на жена в началото на 60-те години на миналия век до приблизително 2,25 днес. Повече от половината държави, в които живеят две трети от световното население, са под прага от 2,1 деца на жена, необходим за простото възпроизводство на населението.

Според прогнозите на ООН световното население ще достигне своя връх от около 10,3 млрд. души през 80-те години на XXI век, след което ще започне да намалява. Демографските траектории на отделните държави обаче се разминават значително.

Шейсет и три държави, които представляват 28% от световното население, сред които Китай, Германия, Япония, Италия и Южна Корея, вече са преминали своя демографски пик. Очаква се населението на Китай да спадне с 54% – от 1,4 млрд. души днес до 649 млн. души, до 2100 г.

За 48 държави, включително Бразилия, Виетнам и Турция, се очаква пикът на населението да бъде достигнат през следващите 30 години.

Прогнозира се, че делът на Африка в световното население ще нарасне от 19% днес до 37% до 2100 г., което се дължи на по-младата възрастова структура в страни като Нигерия, Етиопия и Демократична република Конго.

Макроикономически пречки и фискално напрежение

От UBS отбелязват, като се позовават на оценки на Международния валутен фонд, че демографското застаряване ще намали глобалния годишен ръст на БВП с 1,1 процентни пункта в периода 2025–2050 г. спрямо базовите нива от 2016–2018 г., а за периода 2025–2100 г. – средно с 2 процентни пункта.

Забавянето на растежа се дължи основно на свиването на работната сила, по-ниското натрупване на вътрешен капитал и забавянето на ръста на производителността.

От UBS подчертават, че пенсионирането на поколението на „бейби бумърите“ не е временен шок. Трайно ниската раждаемост означава, че коефициентите на демографско натоварване (съотношението на възрастните хора към трудоспособното население) ще се стабилизират на постоянно по-високи нива.

Фискалните последици създават сериозни рискове за устойчивостта на държавния дълг. В страните от ОИСР се очаква публичните разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи да нараснат от средно 16,7% от БВП до над 21,6% до 2060 г.

Същевременно свиването на работната сила заплашва да намали приходите от подоходни данъци и осигурителни вноски.

Политическа дилема: „Парадоксът на застаряването“

От UBS посочват това, което наричат ​​„парадокс на застаряването“: докато демографският спад засилва необходимостта от структурни реформи – като повишаване на законоустановената възраст за пенсиониране, разширяване на данъчната основа и насърчаване на технологичните иновации, по-възрастният електорат е склонен да се противопоставя на съкращаването на социалните разходи и публичните инвестиции и настоява за запазване на придобитите социални права.

Макар внедряването на изкуствен интелект да може да повиши производителността и да облекчи недостига на работна сила, от UBS предупреждават, че технологията едва ли ще бъде универсално решение. Застаряването променя съвкупното потребителско търсене в посока към лични услуги, като здравеопазване и грижи за възрастни хора – сектори, в които автоматизацията и повишаването на производителността остават трудни за постигане.

Освен това, макар постоянната имиграция да може да смекчи демографските дефицити в страни като САЩ, Канада и Великобритания, от UBS обръщат внимание на концепцията за „демографската трилема“. Според доклада застаряващите нации с изключително ниска раждаемост ще бъдат изправени пред трудността едновременно да поддържат икономическа динамика и етническа хомогенност, без това да доведе до сериозни политически конфликти.