Лула да Силва спечели безпрецедентен четвърти президентски мандат в Бразилия

Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва спечели вчера безпрецедентен четвърти мандат начело на страната, след като победи десния сенатор Флавио Болсонаро на втория тур на президентските избори, съобщи бразилският Върховен избирателен съд, цитиран от Ройтерс.

При преброени 99,9% от избирателните секции 80-годишният ляв политик получава 51,77% от действителните гласове срещу 48,23% за своя съперник.

Победата на Лула да Силва е изненадващ обрат, след като Болсонаро, най-големият син на крайнодесния бивш президент Жаир Болсонаро, спечели първия тур на изборите. Лула става първият кандидат след възстановяването на демокрацията в Бразилия през 80-те години на миналия век, който печели президентските избори, след като е завършил втори на първия тур.

Лула да Силва заяви след преизбирането си, че бразилците са гласували, за да защитят демокрацията, предаде Франс прес. Междувременно редица латиноамерикански лидери го поздравиха за победата му, съобщи Ройтерс.

Бразилците „отидоха да гласуват, защото успяхме да ги убедим, че гласуването е много важно, за да се гарантира демокрацията“, заяви Лула в първото си изявление след обявяването на изборните резултати.

Той добави, че избирателите са преодолели „намесата“ на цифровите платформи в изборния процес, и обеща да регулира дейността им.

В същото време Болсонаро заяви, че ще поиска анулиране на президентските избори, предаде Франс прес.

„Невъзможно е да признаем изборите“, заяви Болсонаро в столицата Бразилия. Според него „много неща все още трябва да бъдат изяснени“ след правния спор, довел до удължаване на изборния ден.

Гласуването бе удължено с два часа с решение на съдията от Върховния съд Кристиано Занин заради затруднения с транспортирането на избиратели до секциите. Болсонаро оспори решението, като заяви, че правилата са били променени в хода на изборния ден.

Бившият металург и синдикален лидер, който управлява Бразилия от 2003 до 2011 г. и се завърна на власт през 2023 г., Лула да Силва отново успя да преодолее сериозни политически трудности. Между 2018 и 2019 г. той излежава присъда по обвинения в корупция, която впоследствие е отменена, което му позволява да се кандидатира отново и да победи Жаир Болсонаро на изборите през 2022 г.

Според социолози по-високата от очакваното избирателна активност е допринесла за победата му. По време на предизборната кампания Лула изтъкваше намаляването на бедността и социалното неравенство, както и рекордно ниските равнища на безработица, неграмотност и обезлесяване през третия му мандат. Той обеща също безплатен обществен транспорт през почивните дни и увеличение с 15% на социалните помощи по една от основните правителствени програми.

Победата на Лула представлява и пречка пред разширяването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка, където през последните години редица десни правителства възприеха политиката на Вашингтон по въпросите на сигурността и миграцията, отбелязва Ройтерс.

Четвъртият мандат на Лула обаче може да се окаже най-трудният му досега. На парламентарните избори Бразилия избра най-консервативния си Конгрес от възстановяването на демокрацията насам. Либералната партия на Болсонаро и нейните съюзници могат да разполагат с над 280 места в долната камара и до 50 места в Сената, което би им осигурило мнозинство и в двете камари.

Според преподавателя по международни отношения във фондация „Жетулио Варгас“ в Сао Пауло Оливер Щюнкел това може сериозно да ограничи възможностите на президента да провежда политиката си. Той прогнозира затруднения при назначенията във Върховния съд, управлението на парламентарните коалиции и дори опасност от процедура по отстраняване на президента.

Лула ще трябва да се справя и с икономически предизвикателства. Правителството прогнозира забавяне на икономическия растеж до 2,3% през 2027 г., а държавният дълг надхвърля 82% от брутния вътрешен продукт – най-високото му равнище от пандемията насам. Високите лихвени проценти и нарастващата задлъжнялост на домакинствата допълнително усложняват икономическата обстановка.

Според анализатори новият десен Конгрес вероятно ще настоява за структурни реформи в подкрепа на бизнеса и за ограничаване на публичните разходи, което може да доведе до социално напрежение.