Войните и изменението на климата са довели до рекорден глад в света през 2024 г.

Острата продоволствена несигурност и недохранването на децата са нараснали за шеста поредна година през 2024 г., засягайки над 295 млн. души в 53 държави и територии. Това сочи доклад на Организацията на обединените нации (ООН), цитиран от Ройтерс.

Това представлява увеличение с 5% в сравнение с 2023 г., като 22,6% от населението на Земята в най-засегнатите региони изпитва глад на кризисно или по-лошо ниво.

"Международният доклад за продоволствените кризи през 2025 г. рисува потресаваща картина", заяви Рейн Паулсен, директор на отдел "Извънредни ситуации и устойчивост" в Организацията по прехрана и земеделие на ООН.

"Конфликтите, екстремните климатични условия и икономическите сътресения са основните фактори, които често се припокриват", добави той.

ООН предупреди за влошаване на условията през тази година, като посочи най-рязкото прогнозирано намаление на хуманитарното финансиране за храни от началото на доклада - между 10% и над 45%.

Сред отговорните за това е и президентът на САЩ Доналд Тръмп с решението му на практика да закрие Американската агенция за международно развитие (USAID), която предоставя помощ на нуждаещите се по света. През февруари държавният глава прекрати над 80% от хуманитарните ѝ програми.

"Милиони гладуващи хора са загубили или скоро ще загубят критичната спасителна линия, която осигуряваме", предупреди Синди Маккейн, ръководител на базираната в Рим Световна продоволствена програма.

Войните са водещата причина за глада, като през 2024 г. те са засегнали близо 140 млн. души в 20 държави, включително райони, изправени пред „катастрофални“ нива на продоволствена несигурност в Газа, Южен Судан, Хаити и Мали. В Судан са потвърдени условия на глад.

Икономическите сътресения, като инфлация и девалвация на валути, са спомогнали за изпадането на 59,4 млн. души в продоволствена криза в 15 държави - почти два пъти повече от нивата, наблюдавани преди пандемията от Covid-19 - включително Сирия и Йемен.

Екстремните климатични условия, особено сушите и наводненията, предизвикани от явлението „Ел Ниньо“, са довели до кризи в 18 държави, като са засегнали повече от 96 млн. души, особено в Южна Африка, Южна Азия и Африканския рог.

Броят на хората, които са изправени пред условия, свързани с глад, се е увеличил повече от два пъти до 1,9 млн. души - най-високият от началото на съставянето на глобалния доклад през 2016 г.

Междувременно недохранването сред децата е достигнало тревожни нива. Близо 38 млн. деца на възраст под пет години са били остро недохранени в 26 хранителни кризи, включително в Судан, Йемен, Мали и Газа.

Принудителното разселване е изострило проблема. Близо 95 млн. принудително разселени лица, включително бежанци и вътрешно разселени хора, живеят в страни, изправени пред хранителни кризи, като Демократична република Конго и Колумбия.

Въпреки мрачната обща тенденция през 2024 г. се наблюдава и известен напредък. В 15 държави, сред които Украйна, Кения и Гватемала, продоволствената несигурност е намаляла благодарение на хуманитарната помощ, по-добрите реколти, облекчаването на инфлацията или намаляването на конфликтите.

За да се прекъсне цикълът на глада, в доклада се призовава за инвестиции в местните хранителни системи. „Доказателствата показват, че подпомагането на местното селско стопанство може да помогне на най-много хора, с достойнство и на по-ниска цена“, каза Паулсен.