Поведението на златото може да сигнализира не балон, а промяна в парадигмата

Активите, които бързо поскъпват над дългосрочната си тенденция, обикновено скоро поевтиняват. Това се случи със златото, след като достигна връх в края на 1979 г. През следващите пет години цената на благородния метал спадна с близо две трети.

Тази година златото поскъпна с над 60% в доларово изражение, което е най-доброто му представяне от 46 години насам. Коригирано спрямо инфлацията, златото никога не е било по-скъпо, т.е. или сме свидетели на пореден балон, или става въпрос за промяна на парадигмата, пише Ройтерс.

Благородният метал запазва покупателната си способност в продължение на хилядолетия. Пазарната му оценка е склонна да отразява различни парични режими. Златото поскъпна след кредитния колапс през 20-те години на миналия век, както и през втората половина на 70-те години, когато т.нар. „Голяма инфлация“ се затвърди. През двете десетилетия след Голямата инфлация цената му остана в застой при високи реални лихви.

След като Федералният резерв по времето на Алън Грийнспан намали лихвените проценти в началото на този век, златото се радваше на дълъг бичи период. По време на ерата на нулевите лихви и количествените облекчения от 2008 до 2022 г. цената беше волатилна.

Общоприето е схващането, че златото се движи обратнопропорционално на дългосрочните реални лихвени проценти. Поради това стойността му се срина през 2022 г., когато централните банки затегнаха цената на заемите и доходността по облигациите се повиши.

След това обаче се случи нещо неочаквано: златото започна да поскъпва експоненциално, дори когато инфлацията се забави, а коригираната спрямо инфлацията доходност по облигациите се повиши.

Даниел Оливър от Myrmikan Capital – компания, която инвестира в златодобивни компании с малка капитализация, казва, че тази промяна в режима е заради решението на тогавашния президент на САЩ Джо Байдън да конфискува руските валутни резерви след нахлуването на руската армия в Украйна през февруари 2022 г. Този акт разтърси основите на международната парична система, в която щатският долар дълго време служи като ключов елемент.

Мениджърите на резерви в редица централни банки започнаха да търсят актив, който не може да бъде конфискуван и не е пасив на друг суверен. Така те се обърнаха към златото. През всяка от последните три години централните банки са закупили над хиляда тона злато. Goldman Sachs очаква тези официални покупки да продължат и през следващата година.

Редица централни банки в развиващите се страни все още притежават сравнително малко злато. По-рано тази година например отчетените златни резерви на Китай като дял от общите му валутни резерви възлизаха на 6,5%. Някои анализатори смятат обаче, че официалните данни силно подценяват реалните златни резерви на страната.

На пръв поглед графиката на златото през последните три години изглежда като класически инвестиционен балон. Липсва обаче ирационалният ентусиазъм, който обикновено съпътства една такава мания. Спекулантите са твърде заети да се вманиачават в криптовалути и всичко, свързано с изкуствения интелект.

Златото, държано от борсово търгуваните фондове, остава с повече от 10% под максимума от октомври 2020 г., според Сизър Брайън, портфолио мениджър на Gabelli Gold Fund. Освен това акциите в обращение на ETF-а VanEck Gold Miners, който инвестира в публично търгувани компании за добив на злато и сребро, намалява с около една трета от върха през 2020 г.

Брайън отбелязва, че Уолстрийт не е особено ентусиазиран за перспективите пред златото. Консенсусната цена на златото за 2028 г., прогнозирана от инвестиционните анализатори, е близо 1000 долара под текущата спот цена.

Бичият пазар на злато през 70-те години на миналия век е изключително волатилен, с редица болезнени спадове. Инвеститорите в злато се готвеха за корекция, но досега всеки малък неуспех бързо се обръщаше. Брайън е свидетел на много бичи и мечи пазари през четирите си десетилетия в бизнеса и според него „този път се усеща различно“.

Монетарният и фискален контекст на балона от 1979 г. и настоящия пазар са много различни. В края на 70-те години на миналия век САЩ са значителен международен кредитор. Днес те са най-големият длъжник в света. Тогава държавният дълг на САЩ е на около 30% от БВП. Днес той е близо четири пъти по-висок. През последните три години фискалният дефицит на САЩ е средно около 6% от БВП, което е приблизително четири пъти повече от дефицита през 1979 г.

До края на 1979 г. лихвеният процент на Федералния резерв е 14%, като продължава да расте. Днес лихвеният процент е под 4% и намалява. Бившият председател на Федералния резерв Пол Волкър е инфлационен ястреб. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обаче ясно заяви, че не търси това у следващия управител на централната банка.

Освен всичко това високият ливъридж във финансовата система на САЩ и завишените оценки на активите предполагат, че всеки опит да се подражава на позицията на Волкър за твърди пари би завършил с катастрофа.

Оливър от Myrmikan посочва, че балансът на Федералния резерв през 1979 г. е бил стабилен. В онези дни активите му са били инвестирани предимно в краткосрочни държавни ценни книжа и благодарение на повишената цена на златото стойността на златните му активи е надвишавала паричните му пасиви.

Днес в баланса на централната банка на САЩ преобладават дългосрочните ценни книжа, включително ипотечни облигации, които доведоха до големи загуби на хартия през последните години. Пазарната стойност на златните резерви на Федералния резерв се е повишила, казва Оливър, но все още покрива само 16% от пасивите му, далеч под историческата средна стойност.

Следователно не е неразумно да се заключи, че покачващата се цена на златото отразява множество фискални, финансови и геополитически несигурности. Ако бичият тренд продължи обаче, ще е нужна друга промяна на парадигмата.

Централните банкери значително увеличиха златните си запаси, но повечето инвеститори не го направиха. Това се оказа скъпоструваща грешка. Според Goldman Sachs оптималното портфолио през последните 10 години би държало половината от активите в злато.

Обикновено държавните облигации се разглеждат като безопасен актив за компенсиране на волатилните акции. През последните години обаче облигациите установиха положителна корелация с акциите. По време на периоди на финансова турбуленция и двата класа активи са склонни да падат. Златото е това, което осигури по-добра защита и това се видя при спада на пазара в САЩ през първото тримесечие на тази година.

Ентусиастите не спират да ни напомнят, че златото е единственият истински безрисков актив. Частните инвеститори в момента имат незначителна експозиция към благородния метал. Ако проявят дори малко рационална еуфория, златото наистина би поскъпнало още по-силно.