Инвестиции за над 640 млн. лева правят трите телекома у нас годишно

Трите водещи телекома в България инвестират над 640 млн. лв. годишно в мрежи и услуги с интензитет на инвестициите близо три пъти над средното за икономиката в страната. Това показва доклад на Института за пазарна икономика, изготвен по поръчка на Алианса на технологичната индустрия у нас.

От ИПИ уточняват, че те осигуряват над 10 хиляди високоплатени работни места. В резултат производителността в сектора достига добавена стойност от около 130 хил. лв. на служител - близо една четвърт над средното за Информационни и комуникационни технологии (ИКТ).

Според доклада телекомите у нас съчетават ролята на стратегически инвеститор, значим работодател и основна инфраструктурна опора за бизнеса, публичната администрация и гражданите.

Модернизация на електронните съобщителни мрежи

През миналата година капиталовите вложения в изграждането и модернизацията на електронни съобщителни мрежи достигат 676 млн. лв., като инвестициите във фиксирани мрежи са 97 млн. лв., а вложенията в мобилни мрежи – 284 млн. лв.

Инвестициите на предприятията в сектора надхвърлят 2% от общия обем капиталовложения в икономиката и достигат 2,3% през 2024 г. Ако се разглеждат само нефинансовите услуги, делът на телекомуникациите е 6,9% от всички инвестиции в страната.

Инвестиционната интензивност на трите телекома, отнесена към приходите, е 18-21% за периода 2022–2024 г. Това е приблизително три пъти над средното за предприятията в българската икономика (около 6,5-7%), посочват от ИПИ.

Значителна част от приходите на телекомите са реинвестирани в мрежи, софтуерни решения, облачни услуги, дигитални портфейли и нови бизнес услуги.

Работни места и заплати

В същото време телекомуникационният сектор осигурява работа на над 10 хил. души в трите водещи оператора. Броят на заетите нараства от 9650 през 2022 г. до 10 475 през 2024 г., което е увеличение с над 8% за три години.

Ускорението в заетостта е продиктувано от активния инвестиционен цикъл – изграждане на 5G и оптични мрежи, разширяване на центрове за обслужване, развой и ИКТ решения за бизнеса.

Секторът предлага значително по-високи възнаграждения от средните за страната. Средната годишна работна заплата в „Далекосъобщения“ достига 37,9 хил. лв. през 2023 г. – с 56% над средната за икономиката.

В дейностите, свързани с безжични комуникации средната заплата надхвърля 42 хил. лв. годишно, като добавената стойност на един нает достига 130 хил. лв., което е близо 25% над средното за ИКТ сектора и над два пъти повече от средното за всички икономически дейности (55 хил. лв. на нает).

Значим принос към публичните финанси

По оценка за периода 2022–2024 г. трите телекомуникационните компании са внесли общо 626 млн. лв. под формата на корпоративен данък, осигурителни вноски, данък върху доходите на служителите и местни данъци и такси.

Само платеният корпоративен данък се увеличава от 75,9 млн. лв. през 2022 г. до 87,9 млн. лв. през 2024 г., което представлява 1,7-1,8% от всички приходи от корпоративни данъци в държавния бюджет. При данъка върху доходите приносът е около 0,7% от общите постъпления, което е значително за сектор, който е по-интензивен на капитал, отколкото на труд, коментират от ИПИ.

Икономистите изчисляват, че обемът на телекомуникационния пазар в България надхвърля 4 млрд. лв. през 2024 г., като трите водещи оператора формират около две трети от него – 3,17 млрд. лв. общи приходи или ръст от 16% спрямо 2022 г.

Те изчисляват, че въпреки това темповете на нарастване намаляват – след двуцифрен скок през 2023 г. ръстът за 2024 г. се забавя до под 5%, което е знак, че пазарът навлиза в по-зряла фаза, при която привличането на нови абонати вече не е основен двигател на растежа и все по-осезаемо се усеща ефектът от отшумяването на високата инфлация.

Най-динамичен остава мобилният сегмент, който носи над две трети от приходите - 2,18 млрд. лв. през 2024 г. и годишно увеличение от над 8%.

Оптична мрежа до почти всяко домакинство у нас

В анализа на ИПИ се посочва, че България вече разполага с инфраструктура, която я поставя сред добре подготвените за цифровото десетилетие държави. Покритието с оптика до дома (FTTP) достига 90,4% от домакинствата при средно 69,2% в ЕС.

Мрежите с много висок капацитет (VHCN), включително оптика и DOCSIS 3.1, обхващат 90,3% от домакинствата при 82,5% средно за ЕС. 5G мрежите покриват над 80% от домакинствата и над 90% от населението, а трафикът на мобилни данни почти се удвоява за две години – от 116 PB на 230 PB.

Данните ясно потвърждават, че телекомите са успели да изградят „гръбнак“ на цифровата икономика, който позволява устойчиво развитие на електронната търговия, дистанционната работа, дигиталните услуги и индустриалните приложения.

Поевтиняване спрямо доходите на домакинствата

Въпреки големия обем инвестиции, телекомуникационните услуги в България остават сред най-достъпните в ЕС, констатират икономистите на ИПИ. Средният приход на абонат на мобилни услуги за трите най-големи оператора е 19,8 лв. (10,1 евро) на месец през 2024 г. спрямо 14,8 евро за мобилни услуги и 23,7 евро за фиксиран интернет в другите страни от Европа. 

Според изчисления на мобилните оператори телеком услугите у нас са по-евтини, особено при фиксираната свързаност. След като отчитат динамиката на доходите и инфлацията, те установяват, че у нас реалната цена на мобилните услуги за домакинствата всъщност намалява и услугата поевтинява със 7,3% през 2023 г. и 7,7% през 2024 г. спрямо покупателната сила на домакинствата.

Интернетът се включва с е-здраве

Данните показват, че около 65–70% от гражданите използват интернет за комуникация и социални връзки, над половината четат новини онлайн и търсят информация за стоки и услуги, повече от 50% вече пазаруват онлайн, 20% споделят мнения по обществени и политически теми в интернет, а 9% участват в онлайн гласувания, анкети и допитвания.

Особено бързо расте и електронното здравеопазване – 40% от потребителите търсят здравна информация онлайн, 18% записват час при лекар през сайт или приложение, а 20% имат достъп до електронни досиета, резултати и рецепти.

Необходимост от повече цифрови умения

Въпреки силната инфраструктурна база и високата инвестиционна активност анализът посочва и ключово предизвикателство – ниско ниво на цифрови умения. Едва 36% от населението разполага с базови дигитални умения при 56% средно за ЕС. Затова наред с изграждането на мрежи с капацитет за гигабитови скорости и масово 5G покритие, устойчиви инвестиции и осигуряването на висока добавена стойност и добре платени работни места, са необходими системни усилия в образованието, развитието на цифровите умения и стимули за иновации, така че инфраструктурата да бъде максимално използвана от потребителите и бизнеса в полза на икономиката и обществото, препоръчват от ИПИ.