92,8% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията за ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до глобалната мрежа, като в сравнение с миналата година относителният им дял се е увеличил с 0,7 процентни пункта. Това показват резултатите от проведеното през тази година изследване на Националния статистически институт (НСИ) за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата.
По данни на НСИ 86,5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично, 51,2% пазаруват онлайн за лични цели, 35,9% използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, 22,5% използват генеративен изкуствен интелект.
От домакинствата, които са в градовете, 94,9% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86,2%. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8,7 процентни пункта при 21,5 процентни пункта през 2016 година.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95,9%), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92,7 и 92,3%. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район – 87,3%.
НСИ констатира, че през 2025 г. 86,5% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, като относителният им дял е нараснал с 4,6 пр. п. в сравнение с миналата година. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7%.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99,3%) и младите хора във възрастовите групи 16-24 и 25-34 години - съответно 98,2 и 96,9%, както и лицата с висше образование – 96,6%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65-74 години, които сърфират редовно, е 59,7%.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85,5% от лицата, следван от лаптоп – 34,5%.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 75,6% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси – 6,6%.
През 2025 г. 22,5% от лицата използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI) като ChatGPT, Copilot, Gemini, BgGPT и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни.
Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16-24 години (50%) и тези на възраст 25-34 години – 36,4%, при едва 3,3% за възрастните хора на 65-74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41,2%.
По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20,2%), 8,4% - за професионални (свързани с работата) цели, а 5,2% се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система.
35,9% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с 2024 година относителният им дял се е повишил с 4,1 пр. п.
През тази година всеки втори българин (51,2%) пазарува онлайн за лични цели, като в сравнение с миналата година относителният дял се е увеличил с 1,4 пр. п. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 53,4 и 49%.
Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Североизточен район - съответно 62 и 55%, а най-малко - в Югоизточен район (37,7%). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 55% от градското население пазарува онлайн при 40,4% за живеещите в селата.
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са: материални стоки – 95,4%; настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) – 39,3%; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) – 33,6%; билети за културни или други събития – 32,7%; абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга - 25%; филми, сериали или спортни събития като стрийминг услуга – 23,1%.


Оперираха Здравко от "Ритон"
Изтеглиха жребия за световното по футбол през 2026 г. Вижте всички групи
Спасители във Варна извадиха немска овчарка от 25-метров кладенец
Проблемите с водата в Аврен продължават
През 2024 г. България e сред най-засегнатите държави в ЕС от горски пожари
Защо противоборството между Китай и Япония расте
Какво представлява T-Dome системата на Тайван и може ли да парира китайски атаки
Биткойн към $50 000 и злато към $5 000? Ще се върнем ли към нормалното в 2026 г.
Как Украйна да получи замразените милиарди на Русия
Netflix купува Warner Bros. за $72 млрд. в брой и акции
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Tesla намали цената на Model 3 в Европа
Рембранд, Вермеер или Ван Гог – изберете сами
Защо Джордж Клуни се ядосал на Брад Пит в далечната 1991 г.?
Кейт Мидълтън впечатли с най-голямата си тиара досега
5 храни, които „събуждат“ женските хормони
Политическите кампании вече и в TikTok, манипулациите там са лесни
Индийска анимация: Путин и Моди се возят на мотор и крадат шапката на Тръмп ВИДЕО