Дори Фед да намали лихвите отново, подкрепата за икономиката ще бъде ограничена

Федералният резерв на САЩ вероятно ще намали лихвените проценти отново следващата седмица, но всяка полза за икономиката вероятно ще се прояви много по-бавно от обичайното и може да бъде ограничена от фактори, които паричната политика не може да контролира, пише Bloomberg.

Сектори, чувствителни към лихвените проценти - като жилищното строителство, могат да получат ограничени ползи от по-ниските разходи по заемите, защото цените на жилищата остават близо до рекордно високи нива, а американците са притеснени за пазара на труда. Други сектори, като производството, ограничават инвестициите поради постоянно променящите се мита на президента Доналд Тръмп - нещо, което по-ниските лихви едва ли ще компенсират.

Поради тези пречки обичайният период, за който промяната в политиката на Фед започва да влияе на домакинствата и бизнеса и който може да се разтегли до 18 месеца, може да не важи за текущата икономическа ситуация.

„Компаниите наистина спряха наемането не толкова заради високите лихвени проценти, а по-скоро защото се отдръпнаха заради несигурността около ефекта от митата и други промени в икономическата политика“, казва Кати Бостянчик, главен икономист в Nationwide Mutual Insurance. „Ако тази несигурност остане на много високо ниво, това може да удължи закъснението и да забави влиянието върху икономиката“, посочва тя.

Когато Фед коригира основния си лихвен процент, финансовите пазари реагират. Често ходовете на централната банка са предвидими предварително, така че очакванията на инвеститорите вече са заложени в цените на акциите и облигациите преди официалните действия. Това влияе по-бързо на новите заеми, като автокредити и ипотеки, докато съществуващите задължения на домакинствата и бизнеса, които обикновено са с фиксирана лихва, се променят по-бавно.

Лихвите по автокредити, ипотеки, студентски заеми и кредитни карти са едни от първите, които скочиха, когато Фед започна да повишава основната лихва през 2022 г. Те обаче не спаднаха толкова при последвалите намаления. Това утежни кризата с достъпността за покупка на автомобил или жилище, тъй като цените са твърде високи за много американци.

Лихвата по 30-годишната фиксирана ипотека достигна най-ниското си ниво за последната година през октомври, което даде тласък на продажбите на жилища и индекса на подписани договори, според Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти. А с увеличаване на предлагането, цените на жилищата вече не растат толкова бързо.

Въпреки това много потенциални купувачи остават предпазливи, тъй като несигурността надвисва над икономиката, посочва Майкъл Фратантони, главен икономист на Асоциацията на ипотечните банкери. Американците се чувстват несигурни за работните си места и личните финанси, особено при положение че митата поддържат цените на някои стоки високи.

„Общото състояние на потребителските нагласи е наистина важно за пазара на жилища“, казва Фратантони. „Така че дори с относително ниски лихви и повече налични жилища, виждаме предпазливост“, добавя той.

Въпреки че политиката на Фед влияе върху държавните облигации, други фактори като инфлационни очаквания и бюджетни дефицити също имат значение. Това е част от причината доходността по държавните ценни книжа - и съответно разходите по заемите - да остават високи. Прогнозата на Асоциацията на ипотечните банкери не предвижда значително понижение на ипотечните лихви през следващите две години.

Трудна задача

Представителите на Фед се опитват да балансират двата си ангажимента, които в момента са в конфликт: подкрепата за пазара на труда изисква по-ниски лихви, а овладяването на инфлацията - по-високи. Инвеститорите очакват ново намаление следващата седмица, но сред централните банкери има дълбоки разногласия. Те може да се задълбочат допълнително, когато Тръмп обяви наследника на Джером Пауъл, чийто мандат изтича през май.

Фед намали лихвите с 1,5 процентни пункта от миналогодишния пик, като това досега е помогнало много повече на по-богатите американци. По-заможните домакинства се възползваха от големия подем на фондовия пазар, което увеличи пенсионните им спестявания и склонността им да харчат, докато все повече домакинства с ниски и средни доходи изостават с плащанията по кредити за коли и студентски заеми.