Фед рядко е бил толкова разделен относно дългосрочния си план за лихвените проценти

След като намалиха лихвените проценти с повече от един процентен пункт, представителите на Федералния резерв сега се чудят къде да спрат - и установяват, че по темата има повече разногласия от всякога, пише Bloomberg.

През последната година предписанията за това къде трябва да се установят лихвите се различават най-много от поне 2012 г. насам, когато централните банкери в САЩ започнаха да публикуват своите прогнози. Това води до необичайно публично разделение по въпроса дали да се направи ново намаление следващата седмица и какво ще последва след това.

Председателят на Фед Джером Пауъл призна, че в комисията, която определя лихвените проценти, има „силно разминаващи се мнения“ относно това кой от двата ангажимента - стабилни цени и максимална заетост - да бъде приоритет. Всичко се свежда до въпроса дали икономиката се нуждае от малко повече стимул, за да подкрепи пазара на труда, или дали централните банкери трябва да отпуснат педала, защото инфлацията е над целта и митата на президента Доналд Тръмп могат да я повишат още повече.

Но това повдига друг въпрос - по-абстрактен, но все по-важен за цялата дискусия: какъв лихвен процент нито би свръхстимулирал икономиката, нито би я задушил? Това е предполагаемата крайна точка на цикъла на понижаване на разходите по заемите. Тя е известна като „неутрален“ лихвен процент. И в момента Фед се мъчи да разбере какъв е той.

През септември, когато за последен път публикуваха икономически прогнози, общо 19 представители на Фед представиха 11 различни оценки за т. нар. неутрален лихвен процент, вариращи от 2,6% до 3,9% - като последната цифра е приблизително равна на настоящите разходи по заемите.

„Винаги има известно несъгласие по този въпрос, но в момента диапазонът е по-широк“, казва Стивън Стенли, главен икономист за САЩ в Santander.

Той също така смята, че прогнозите стават все по-важни, тъй като референтната стойност на Фед достига горната граница на този диапазон.

„Това започва да се превръща в потенциално обвързващо ограничение за някои членове на Фед“, посочва Стенли. „Това определено означава, че всяко следващо понижение става все по-трудно“, добавя той.

Всичко това се потвърждава в някои от последните изявления на централни банкери. На 20 ноември председателят на клона на Фед във Филаделфия Анна Полсън обясни защо двойният риск от по-бърза инфлация и висока безработица, в комбинация с лихвени проценти, които вероятно вече са близо до неутралното ниво, я карат да подходи с предпазливост към декемврийската среща.

„Монетарната политика трябва да върви по тънката граница“, каза тя. „Всяко понижение на лихвите ни приближава до нивото, при което политиката преминава от леко ограничаване на активността към мястото, където започва да дава тласък.“

Неутралната лихва

Неутралната лихва е известна също като r-star - въз основа на математическата нотация, използвана за нейното представяне в моделите - или естествената лихва. Тя не може да бъде наблюдавана директно, а само изведена, и е предизвикала интензивни дебати в продължение на повече от век. Някои икономисти, включително Джон Мейнард Кейнс, са поставяли под съмнение дали тя изобщо е полезен инструмент, но малцина съвременни централни банкери биха се съгласили с това.

„Идеята е в сърцевината на паричната теория и практика“, според ръководителя на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс, специалист по темата. Той твърди, че неспособността на финансистите да диагностицират промените в естествените или неутрални лихвени проценти и безработицата може да има дълбоки последствия, като цитира скока в инфлационните очаквания през 60-те и 70-те години.

Неутралните лихвени проценти се приемат за обусловени от дългосрочни промени в области като демографията, технологиите, производителността и дълговото бреме, които влияят върху моделите на спестяване и инвестиране.

В коя посока ще се движат лихвите?

Във Федералния резерв, наред с липсата на консенсус около настоящото ниво на лихвите, има и несъгласие относно посоката, в която те ще се движат.

Председателят на клона в Минеаполис Нийл Кашкари прогнозира, че широко разпространеното внедряване на изкуствен интелект (AI) ще доведе до по-бърз растеж на производителността, което ще повиши неутралната лихва, тъй като новите инвестиционни възможности ще стимулират търсенето на капитал.

Членът на борда на Фед Стивън Миран, най-новото назначение на Тръмп в централната банка, казва, че настоящите политики също трябва да имат роля в дебата. В първата си реч, след като се присъедини към паричния орган, той изтъкна, че митата, ограниченията върху имиграцията и намаленията на данъците на президента са допринесли за понижаване на неутралната лихва, макар и само временно, така че Федералният резерв трябва да облекчи паричната си политика рязко, за да не навреди на икономиката.

Миналия месец Уилямс изрази съмнения относно допускането на краткосрочни промени в изчисленията. Той твърди, че глобалните тенденции, като застаряването на населението, задържат прогнозите за лихвения процент на исторически ниски нива.

В продължение на около десетилетие преди пандемията от Covid-19, когато инфлацията беше бавна и лихвените проценти бяха близо до нулата, финансистите изглеждаха повече или по-малко съгласни къде е неутралното ниво. Но скокът в цените оттогава - както и несигурността относно търговията и имиграцията, и какво ще направи изкуственият интелект за икономиката – накараха някои анализатори да се чудят дали разминаващите се прогнози са новото нормално състояние.

Освен това Федералният резерв се готви за промяна в ръководството през 2026 г., като Тръмп обеща да избере нов председател, който да се ангажира с понижаване на лихвените проценти, а президентът може да има и други възможности да вкара свои съюзници в централната банка. Очаква се новите централните банкери да се застъпят за по-евтини пари, както направи Миран, и може би също да преценят, че неутралното ниво в момента е по-ниско.

„Само инструмент“

Тъй като неутралната лихва е за икономистите това, което „тъмната материя“ е за астрономите – нещо, което не може да се види директно – има централни банкери, които предпочитат да я оценяват, по думите на Пауъл, „по нейните резултати“.

Ръководителят на Фед в Сейнт Луис Алберто Мусалем казва, че ниските нива на неплатежоспособност показват, че финансовите условия остават благоприятни за икономиката. Председателят на клона в Кливланд Бет Хамак смята, че тесните кредитни спредове предполагат, че паричната политика „едва ли е ограничителна“.

Въпреки това, извличането на заключения от финансовите пазари не е лесна задача. Някои представители на Федералния резерв виждат доходността по 10-годишните държавни облигации, която се движи около 4%, като доказателство, че финансовите условия не спъват икономиката. Други казват, че тези мерки отразяват очакванията за развитието на икономиката, както и силното глобално търсене на сигурни активи, което означава, че те са малко полезни при опит да се оценят неутралните лихвени проценти.

При толкова голяма несигурност относно перспективите, различията по отношение на неутралната лихва вероятно няма да изчезнат, когато централните банкери оповестят най-новите си прогнози следващата седмица.

Междувременно, според Патрик Харкър, който ръководеше Фед във Филаделфия до пенсионирането си тази година, по-конкретни фактори като данните за пазара на труда и цените ще определят действителните решения.

„Неутралната лихва е полезен концептуален инструмент, но е само инструмент. Тя не определя решенията“, казва Харкър. „Не си спомням случай, в който цялата дискусия да е била за това къде точно се намира r-star“.