Мечтата на Унгария за еврозоната променя облика на пазарите на облигации в региона

Амбицията на Унгария да се присъедини към еврозоната променя йерархията на източноевропейските облигационни пазари по начин, който не е виждан от години, пише Bloomberg.

За първи път от 2020 г. насам разходите по заемите на Унгария са по-ниски от тези на Полша, а разликата спрямо облигациите на Чехия е спаднала с два процентни пункта от март насам. Това е промяна, която подчертава как инвеститорите са променили мнението си за някои от най-големите икономики в региона, докато новият министър-председател Петер Мадяр се впуска в мисията да вкара Унгария сред водещите европейски политически сили.

Преди изборите миналия месец Унгария бе възприемана за най-рисковата страна в ЕС, с наследство от дълбоко вкоренена корупция и непредсказуема политика под управлението на Виктор Орбан. След като Мадяр обеща да изпълни критериите за приемане на еврото в следващите четири години, инвеститорите започнаха да подкрепят администрацията му. Чуждестранни лица се насочват към унгарските облигации, а форинтът е близо до четиригодишен връх спрямо еврото.

„Вероятно никога не сме били толкова оптимистично настроени за Унгария“, казва Джеймс Новотни, инвестиционен мениджър в Jupiter Asset Management. „Поради структурните проблеми, с които Унгария се сблъскваше в продължение на повече от десетилетие – нисък растеж, производителност и т.н., смятаме, че това е само началото.“

Този оптимизъм превръща Унгария в една от най-атрактивните дестинации за търговия на развиващите се пазари. Индексът на облигациите в местна валута отбелязва възвръщаемост от 9,6% в долари от вота на 12 април насам, което е най-добрият резултат сред развиващите се пазари за този период. За сравнение, полските, чешките и румънските облигации са на червено оттогава насам.

Новотни е продал полски ценни книжа и очаква доходността по 10-годишните унгарски облигации да спадне с още половин процентен пункт спрямо облигациите от страните в ядрото на еврозоната в рамките на една година. Според оценките му унгарският форинт също е с около 10% по-евтин в сравнение със злотите.

Референтната облигация на Унгария в момента носи доходност от 5,55%, което е с 30 базисни пункта по-малко от 10-годишните облигации на Полша и с 65 базисни пункта повече от еквивалентни чешки дългови инструменти. Чуждестранни лица притежават унгарски ДЦК за рекордните 8,7 трлн. форинта (28,3 млрд. долара), показват официалните данни, което е с 44% повече отпреди година.

Оптимистите разчитат на т.нар. „търговия за конвергенция към еврото“ – убеждението, че инфлацията, лихвените проценти и публичните финанси на Унгария в крайна сметка ще се приведат в съответствие с тези на блока. Това е инвестиционна тема, популяризирана още в началото на века, когато Унгария, Полша и Чехия се присъединиха към ЕС и надеждите за по-тясна европейска интеграция бяха големи.

В крайна сметка световната криза от 2008 г. и кризата с европейския дълг няколко години по-късно разкриха слабите места на тази стратегия, тъй като страни като Гърция и Италия бяха подложени на натиск.

Унгария е съвременна версия на тази стратегия. Анализаторите бързат да посочат, че пътят към присъединяването към еврозоната може да отнеме години, а препятствията са големи за правителство, което е на власт от скоро. Мадяр е затруднен и от въпроса как да овладее бюджетния дефицит, който се очаква да надхвърли 5% от БВП тази година. Страните от еврозоната трябва да ограничават дефицита до 3%.

Друг въпрос, по който стратезите спорят, е дали една по-силна унгарска икономика ще стимулира инвестициите за сметка на Полша, Румъния и Чехия, или ще подкрепи региона като цяло.

Нимрод Меворах от UBS Group е сред онези, които смятат, че е вероятно да има обрат, особено след като Унгария започне да прилича на „висококачествените европейски пазари“. От друга страна, стратегът на Barclays Марек Рачко омаловажава риска от големи изходящи потоци от полски и чешки облигации. Според него ниското чуждестранно присъствие на тези пазари ще ограничи „ефекта на заместване“.

„Пътят към приемането на еврото е дори по-важен от самата цел“, заяви Егле Фредрикссон, портфолио мениджър в East Capital Holding. Според нея има потенциал за ръст от 20% до 30% при акциите, котирани на борсата в Будапеща, тъй като компаниите ще се възползват от по-тесните връзки с ЕС и по-силната икономика.

„Става въпрос за премия за политически риск, по-бърз растеж на печалбите за по-дълъг период, по-добра финансова интеграция и приближаване към стандарта на живот в Западна Европа“, каза тя. „Всички тези неща са конвергенция.“