Как Великобритания може да се върне отново в ЕС?

Следващият месец се навършват десет години, откакто Великобритания гласува на референдум да напусне Европейския съюз (ЕС). В последните години обаче общественото мнение се накланя обратно в посока на ЕС, особено заради президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп и политиката им спрямо по-малките държави.

Великобритания ще е на по-безопасна позиция и ще просперира, ако се придържа към приятелите си отвъд Ламанша. Преди да може да се присъедини отново към блока обаче, Лондон ще трябва да прескочи много препятствия. Никое не е непреодолимо, пише Хюго Диксън за Ройтерс.

Геостратегическите въпроси изиграха малка роля в референдума за Брекзит през 2016 г. Въпреки че Путин вече беше анексирал Крим, заплахата от Русия не беше голяма. НАТО изглеждаше като солидна защита срещу Москва.

Междувременно поддръжниците на Brexit твърдяха, че Великобритания може да просперира извън ЕС, като сключва търговски сделки, особено със САЩ, и разчита на договорите на Световната търговска организация (СТО).

Това от днешна гледна точка изглежда наивно и не само защото Русия започна пълномащабна война в Украйна. САЩ под управлението на Тръмп подкопаха НАТО и разкъсаха световната търговска система, както и международния ред, основан на правила.

Самостоятелната Великобритания не може да се възстанови от Brexit

„Специалните отношения“, които Великобритания обича да мисли, че има със САЩ, не означават кой знае колко. Освен това Китай използва икономическото си влияние, за да подчинява други страни на волята си. Пекин наскоро заплаши със санкции чуждестранни компании, които намаляват зависимостта си от Китай.

Великобритания е средно голяма икономика. В свят, където силният прави правото, тя би могла да се справи по-добре, ако изгради по-тесни отношения с ЕС. Разбира се, ако приемем, че 27-те страни членки на ЕС преодолеят вътрешните си разделения и засилят защитата си.

Британците осъзнават това: 55% искат да се присъединят отново към ЕС в сравнение с 33%, които не искат, според скорошно проучване на YouGov.

Управляващото лейбъристко правителство също разбира стратегическата логика. Премиерът Киър Стармър обаче няма да одобри присъединяването към единния пазар на блока, камо ли пълноправното членство. И двете биха включвали предоставяне на гражданите на ЕС свободата да работят и живеят на Острова, въпрос, по който премиерът не желае да отстъпва.

По-малко амбициозните споразумения няма да променят нещата. Те със сигурност няма да възстановят 6% до 8% от загубеното икономическо производство, причинено от Brexit до първото тримесечие на 2025 г., според проучване на Националното бюро за икономически изследвания.

Извън ЕС Великобритания може също да се затрудни да постигне задълбочен пакт за сигурност с европейските си съюзници. Отбраната е тясно свързана с икономическата, енергийната и технологичната сигурност.

Политическа логика

Дните на Стармър като премиер може би са преброени, след като серия от грешки накараха избирателите да накажат неговата Лейбъристка партия на местните избори, макар че той обеща да остане на поста си.

Нов премиер от Лейбъристката партия би могъл да бъде по-смел, като се има предвид, че 83% от членовете на партията искат да се присъединят отново към блока. Бъдещият премиер може да обещае да го направи в предварителния си програмен документ за следващите парламентарни избори, които трябва да се проведат до август 2029 г. Това би могло да ентусиазира проевропейското мнозинство във Великобритания.

Междувременно, както центристките Либерални демократи, така и лявата Зелена партия казват, че връщането в ЕС е тяхната дългосрочна цел. Ако сега поведат енергична кампания за това и започнат да печелят гласове от Лейбъристката партия, правителството ще бъде под натиск да изпълни обещанията си.

Всеки опит за връщане в ЕС ще се сблъска с позицията на Реформистката партия, която получи най-много гласове на местните избори миналата седмица. Лидерът ѝ Найджъл Фараж може да се възползва, за да разпалва страховете от имиграцията, както направи по време на кампанията преди референдума за Brexit през 2016 г.

Преговорите с ЕС също не биха били лесни. Великобритания почти сигурно няма да получи същата специална сделка, на която се радваше преди, включително отстъпка от членския си внос.

Риск от половинчато завръщане

Докато ЕС би видял геостратегическата логика в това Великобритания да се върне като член, лидерите на страните членки биха се притеснявали от половинчато завръщане. Те не биха искали да преживеят още един травматичен развод, ако Фараж стане министър-председател и отново откъсне Великобритания от ЕС.

Ако си представим, че Лейбъристката партия ще сформира правителство, може би в коалиция с Либералните демократи, след предизборна кампания, в която обещава да присъедини страната отново към ЕС. Макар че не би било необходимо да се провежда референдум по въпроса, те биха могли да изберат да го направят, за да получат допълнителна легитимност.

След това Парламентът би трябвало да реши дали условията за влизане са достатъчно добри.

За да се избегнат проблемите, причинени от референдума за Brexit, когато избирателите с малка разлика избраха да напуснат ЕС (52% срещу 48%), Лондон би могъл да въведе бариера от, да речем, 60% за успешен референдум.

Договорът, който връща Великобритания в клуба, би могъл също да уточни условията за развод, ако тя желае да се оттегли отново - при условие, че напускането също ще изисква 60% мнозинство.

Бъдещо правителство на Фараж би могло да наруши подобен договор и да напусне ЕС без такова мнозинство. Ще е трудно обаче такъв кабинет да убеди британците в легитимността на решението.

Британското завръщане в ЕС изисква харизматични лидери, които могат да защитят членството – както пред избирателите, така и пред страните от ЕС. Проевропейците не успяха да направят това преди 10 години. Заплахата на Путин и Тръмп обаче би трябвало да ги подкрепи в аргументите им.