Кевин Уорш вече няма добра причина да понижи лихвените проценти

Преди да заеме поста си във Федералния резерв на САЩ новият председател Кевин Уорш непрекъснато излагаше нови и нови причини за понижаване на краткосрочните лихвени проценти - резултат, който президентът Доналд Тръмп отдавна настоява да се случи. Един от аргументите - че инфлационният натиск отслабва - изглежда все по-неубедителен от предишните, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Пазарите вече залагат, че Фед всъщност ще повиши, а няма да понижи лихвите. Преди да влезе във Фед Уорш имаше няколко тези, според които ще угоди на Белия дом, и сега е интересно дали ще се придържа към тези аргументи.

Първата причина, сочена от Уорш, беше изкуственият интелект (AI). Технологията, твърди той, в един момент ще забави инфлацията чрез повишаване на производителността на работниците, затова Фед трябва да изпревари събитията и да намали лихвите още сега. Въпреки това бумът на инвестициите в AI досега има обратен ефект, като стимулира търсенето на всичко - от строителни работници до графични процесори. В едно скорошно проучване около четирима от петима икономисти са подкрепили идеята за изчакване, за да се види как ще се развият ефектите.

Втората теза се фокусира върху баланса на централната банка - по-специално върху освобождаването от активи, натрупани при предишни стимулиращи програми. Според Уорш това има ефект на затягане на паричната политика, който трябва да бъде компенсиран с по-ниски лихви. Това свиване обаче вероятно ще се разпределя в продължение на години и при около 1 трлн. долара от баланса на Фед от 6,7 трлн., няма да бъде особено значимо на фона на 31-те трлн. долара държавни ценни книжа на САЩ, притежавани от частния сектор.

По време на изслушванията си в Сената в края на април Уорш отбеляза, че Фед може да понижи лихвите, защото инфлацията всъщност не е проблем. Показателите, които той предпочита - „отделни средни стойности, при които премахваме всички крайни стойности и еднократни фактори“ - според него показват „доста благоприятна“ тенденция. Най-вероятно той има предвид индекса на „trimmed mean“ на клона на Фед в Далас за разходите за лично потребление, който към март е нараснал с 2,3% на годишна база - значително под по-широките измерители.

Тази логика има четири основни недостатъка

Първо, такива алтернативни показатели са предназначени да бъдат индикатори за бъдещата инфлация. Използването им, за да се твърди, че Фед вече е постигнал целта си от 2% за общата инфлация, би рискувало да подкопае доверието в централната банка.

Второ, голямото и потенциално трайно повишение на цените на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран не бива да се подценява. То вероятно ще ускори базовата инфлация, тъй като по-високите цени на петрола, природния газ и торовете се пренасят в стоките и услугите, които ги използват.

Трето, общата инфлация има значение. Тя влияе на очакванията, които от своя страна водят до нови увеличения на заплатите и потребителските цени, създавайки порочен кръг, който е много труден за прекъсване. За да поддържа инфлационните очаквания стабилни, Фед трябва да запази общественото доверие в ангажимента си към целта от 2% - доверие, което би ерозирало, ако се игнорира общата инфлация.

Четвърто, други показатели за базовата инфлация не изглеждат добре. Индексът на Фед в Далас всъщност е най-ниският сред десетте измерители, които следи Федералният резерв на Атланта, и може да подценява реалната тенденция. Останалите девет средно показват 2,9% и вероятно ще се повишат през следващите месеци, тъй като по-високите цени на енергоносителите се разпространяват към други стоки.

Уорш трябва да внимава да не подбира избирателно данни, които съвпадат с предпочитанията на президента Тръмп. Пазарите вече са обезпокоени за независимостта на Фед, а засилването на тези опасения само ще усложни задачата за постигането на целевата инфлация, отчита Бил Дъдли в коментара си за Bloomberg.