Новият проектобюджет за 2026 г. залага на по-нисък дефицит, но двоен ръст на държавните заплати

Новата версия на проекта за държавен бюджет за 2026 г. бе публикувана късно снощи от Министерството на финансите след оттеглянето на първоначалните документи през декември. Тя предлага малко по-строга фискална политика, както и корекции в част от ключовите параметри, които предизвикаха критики както от работодатели, така и от синдикатите. Разликите със стария вариант включват от пренареждане на приоритети по разходите, през промени в осигурителната политика, до ревизии в прогнозите за дефицита и приходните мерки.

Дефицитът се свива по-бързо от първоначалните очаквания

Една от най-значимите разлики между двата документа е свързана с оценката за бюджетния дефицит. Според първоначалния проект при прилагане на националната клауза за дерогация дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозирания период 2026-2028 г. бе за 3% и през трите години.

Новият вариант обаче е по-оптимистичен: 3% през 2026 г., 2,8% през 2027 г. и едва 2,4% през 2028 г.

Така правителството залага по-стръмна фискална консолидация, което приближава страната още повече до целите, свързани с въвеждането на еврото и съобразяването с новите регламенти за икономическо управление на ЕС. 

Промени в осигурителната политика: нов график и по-нисък таван

Корекции има и в политиката към осигурителните вноски. Вместо увеличение на осигурителните вноски с 2 пр.п още през 2026 г. новата редакция отлага увеличението – първото повишение ще е през 2027 г., и то с 1 пр.п., а второто – с 2 пр.п. през 2028 г.

Разлика има и при максималния осигурителен доход. Вместо преди заложените 2352 евро новият проект определя тавана за 2026 г. на 2300 евро, като за следващите години стойностите остават непроменени - съответно 2505 евро през 2027 г. и 2659 евро през 2028 г.. Това означава по-леко първоначално нарастване на осигурителната тежест за високодоходните групи.

Силно изявена промяна обаче е политиката към възнагражденията в бюджетната сфера. Докато старият документ предвиждаше 5% увеличение на разходите, а за определени сектори - съгласно действащата нормативна база и политики в секторите за персонал в някои сектори, новият предлага двойно по-голям ръст за цялата администрация – 10%.

В същото време отпадат автоматичните механизми в някои сектори, обвързващи заплатите със средната работна заплата, след като тези правила предизвикаха редица критики.

Всички ключови социални мерки – увеличение на минималната работна заплата, повишените обезщетения за отглеждане на дете и увеличението на обезщетенията при неизползвани отпуски по майчинство – се запазват в новата версия. Разлика е включването на нова програма за подкрепа на лекарите специализанти с бюджет от 30 млн. евро. 

Данъчната политика: по-малко рестрикции, повече стимули

Най-силното облекчение спрямо стария вариант е отпадането на предложението за удвояване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Това беше една от най-критикуваните мерки, с потенциално негативно отражение върху капиталовия пазар и инвестиционната активност.

Друга отпаднала мярка е задължението за използване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите, което щеше да доведе до значителни разходи за внедряване при малкия и средния бизнес.

В замяна на това новият проект поставя акцент върху стимулите чрез въвеждането на данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – допълнително признаване на 25% от разходите за НИРД и увеличена данъчна амортизация на създадени нематериални активи.

Други промени

Първоначално замисленото увеличение на променливата част от таксата за хазартните оператори от 20% на 25% също е ревизирана в новия вариант.

Според новия проект ръстът е по-умерен – от 20% на 22%, което смекчава финансовото отражение върху сектора и вероятно цели да избегне резки корекции в цените, възвръщаемостта и регистрираните обороти.

Макар да остават на значителни стойности, разходите за отбрана са ревизирани надолу спрямо предишния документ. Новият проект показва по-ниски планови разходи както за 2027 г., така и за 2028 г. Макар разликите не са изключително големи, те могат да окажат влияние върху дефицита и общата фискална оценка.

В документа остава намерението България да използва до 3,2 млрд. евро по инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна индустрия.

За разлика от стария проект, новият определя изрично обема на капиталовите разходи за 2026 г. – 7,020 млрд. евро, разделени между национално и европейско финансиране. Инвестиционната програма за общините остава непроменена – с таван до 920,3 млн. евро.

Параметри на рамката

Целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики, като в резултат на отразените промени се наблюдава фискална консолидация, се посочва в проектобюджета.

Съгласно размера на бюджетния дефицит размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е 50,402 млрд. евро през 2026 г. Размерът на общите разходи по консолидираната фискална програма е 54,051 млрд. евро през 2026 г.

По националното правило по Закона за публичните финанси разходите за 2026 г. са в размер на 40,1% от БВП, за 2027 г. 39,9% от БВП и за 2028 г. 40% от БВП. Следва да се отбележи, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто. С въвеждането на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС водещо става новото правило за ограничението на ръста на нетните разходи.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 година. Максималният размер на държавния дълг към края на 2026 г. не може да надвишава 37,6 млрд. евро.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината по реда на Закона за държавния дълг, е 9,940 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 г. В периода 2027-2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5-2,4 на сто. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто, и ще се забави до 2,9 на сто през 2027 г. и до 2,5 на сто през 2028 г. Прогнозата е потвърдена и от Фискалния съвет, пише в проекта.